Представянето на даден персонаж по най-добрия начин на зрителя -

Представянето на даден персонаж по най-хубавия метод на фена - това е главната задача на всеки режисьор. За задачата той употребява редица стандарти. За да накара публиката да тръпне в очакване, да я заинтригува за по-дълго време, създателят ползва редица „ хитринки “. Какви са те и дали би трябвало да имаме вяра на режисьорите?

" Най-запомнящите се герои и обстановки в киното са архетипни. Архетипът е първоизточникът на облик, който е явен за всички: воин, майка, съблазнителка и така нататък ", разясняват психолозите.
22 юли 2022 | В София още веднъж се вкарват по-строги противоепидемични ограничения – носенето на маски става наложително в градския...
Убиецът нормално е представян като невъзмутим, нечовечен, а фанатикът е непохватен. Стереотипите постоянно се опровергават във финала. А сюжетът в множеството трилъри се базира на несъгласието сред външния тип и същността на героя. Това осъзнаване обаче въобще не пречи на човек във всеки нов филм да търси удостоверение на клишираните догадки.

Друга мисловна неточност е типът на артиста. Ако той е прелъстителен и харизматичен, то е разумно подсъзнателно да му припишем положителни качества. По-опитните фенове, обаче ще съумеят са видят очевидните позитивни и негативни герои, базирайки се на техните дейности, а не „ залитайки “ по външния им тип.

Друг трик на режисьора са непредвидените елементи: дълъг взор, чудноват жест, тревожна музика. Това може да намекне за прикрито значение, което в действителност го няма.

Капани за мързеливия мозък

Създателите на филми от време на време просто тласкат публиката към неверни изводи. Човешкият мозък е организиран по подобен метод, че постоянно следва пътя на най-малкото противодействие и, анализирайки постъпващата информация, избира познатото и съответстващо на предходен опит. Това се употребява в творби на изкуството, в рекламата, в ежедневната връзка. Например, в случай че мъж и жена са хванати в неуместна поза, по-лесно е да се допусна изменничество, в сравнение с пристъп или други здравословни проблеми.

В паметната сцена на „ Първичен инстинкт” се подчертава върху един аспект – сексуалността на героинята. В този миг фенът не помни за други черти от личността на героинята.

Вредни мелодрами

В мелодрамите фенът е притеглен от страсти, изключително в случай че в действителния живот няма задоволително такива. „ Затрупани сме с легенди за сантименталната обич, която трае постоянно, пленява и преодолява всичко. Това е доста нездравословно, защото такива привлекателни сюжети хранят илюзиите ни “, предизвестяват психолози.

В множеството филми следим интервал на влюбване, проблематична обстановка в двойката и " синдрома на празното гнездо ", когато децата към този момент са пораснали и напущат фамилния дом.

Ефект на „ потапяне “

Защо не изпитваме безусловно никакво състрадание към злодея, т.е. отрицателния персонаж, само че сме смутени, в случай че обичаният воин бъде ударен? Това са мислили основателите на кино лентата.

За да съпреживее фенът повече даден воин, е належащо режисьорът детайлно да го запознае с него – с неговите полезности, светоглед, недостатъци. Така фенът несъзнателно прави паралел със себе си и респективно е по-въвлечен в сюжета на кино лентата.

„ Потапянето “ се обезпечава от картината – мимики, жестове, ярки изображения, фрагменти на принуждение или последствията от тях, честа смяна на фрагментите, звукова поредност – музика и паузи преди основни подиуми. Зрителят от време на време реагира даже физиологично: пулсът и дишането се учестяват, отделя се пот.

Всеки шеф работи с тригери по друг метод. Във филмите на Гай Ричи музикалният акомпанимент, комбиниран с комизъм и динамичност на фрагментите, основава чувство за леко премеждие, даже в случай че става дума за ликвидиране.

Класическа техника, към която доста режисьори прибягват, с цел да задържат вниманието, е спирането на повествованието сега, когато героят е изправен пред сложен избор.

Правилно ли разбирам

Единственият метод да не се отдаваме на режисьорска операция е да осъзнаем какво се случва във кино лентата, а това става като гледаме на обстановката от повече от една страна. Това е наложително при художественото преосмисляне на събитията.

Въпросът за " вярното " схващане ни преследва от учебно заведение. Главният въпрос е съществува ли такова? И в случай че „ да “, за какво режисьорите интерпретират едно и също произведение или събитие по разнообразни способи? Важно е да разберем, че възприемането на обстановката зависи от идеологията на обществото и фамилията, персоналния опит и, несъмнено, стандартите.

„ Един от честите мозъчни клопки, които ползват режисьорите е като насочват вниманието към това, което считаме за значимо или вярно заради предходен опит, обичаи и самостоятелни аргументи “, заключават психолозите.

В последна сметка се оказва, че всички наши изводи са обективни по собствен метод.