Минезингер и трубадур пеят за меломаните в оперната вечер на програма Христо Ботев“
Представяме два записа, получени по линия на Европейския Съюз за радио и телевизия. В началото – фрагменти от премиерата на „ Танхойзер “ от Вагнер, състояла се на 21 май 2017 в Националния спектакъл в Мюнхен с присъединяване на солисти, хора и оркестъра на Баварската държавна опера с диригент Кирил Петренко. В основните партии: Аня Хартерос, Клаус Флориан Фогт, Кристиан Герхахер, Георг Цепенфелд, Дийн Пауър.
Nach München! Любители на операта, отидете в Мюнхен! “ – възкликва два дни след тази премиера критикът Закари Улф на страниците на „ Ню Йорк Таймс “ и продължава: „ Слушането на „ Танхойзер “, чиято премиера беше в Баварската държавна опера в неделя в нова режисура, режисирана и художествено завършена от провокативния театрал Ромео Кастелучи, ще ви убеди, че фактически сте били избавени. Не мога да настоявам, че слушането на този театър (и имам поради в действителност слушането, защото постановката не способства доста за чисто музикалното преживяване) ще ви обезпечи място в небесата, само че подсигурявам, че вярата ви в жизнеността на операта ще бъде възродена. Днес няма по-добър състав за тази творба, а първосвещеникът на подиума е ослепителният Кирил Петренко... “. Рецензията на американския критик продължава с възторжени хвалебствия за работата на Петренко, хора, оркестъра и солистите и очевидно отчаяние от театралната реализация на Кастелучи. Доста по-откровен и ядовит е съветският експерт Александър Курмачов от влиятелния уебсайт Belcanto.ru, който не се тормози да съобщи, че:... постановката на Кастелучи не може да се приближи освен до труфя, а даже до равнището на колхозна самоинициатива “ и дефинира работата на режисьора като „ необразована “. „... Темата за женския бюст бе не просто разкрита, а безусловно разголена, като режисьорът не се бе поколебал да съблече даже момичетата-тийнейджърки. Венера приличаше на тлъста жаба: гнусните придвижвания на гънките гигантска плът ясно разкриваха женомразката природа на създателите на това решение. Признавам, че даже аз, с моята антифеминистка визия за света, не бих могъл да си показва толкоз безобразно обрисуване на богинята на любовта и секса... Но това е единствено първата част на първо деяние. После извадиха на сцената оцапан с кръв мъртвец на елен. Изпоцапаха с кръвта на този елен всички, в това число Танхойзер... “. Рецензентът Курмачов продължава, изпълнен с отвращение, с цел да стигне до музикалната реализация на „ Танхойзер “, осъществена от „ диригент с галактически мащаби “ (Кирил Петренко) и „ солисти, за които може да се каже „ добре “ – само че нищо повече “.
Е, откакто чух записа на премиерата и без да съм гледала възмутителната театрална реализация, би трябвало да отбележа, че скромното ми мнение на музикален редактор с към четвъртвековен стаж съвсем съответствува с това на маститите сътрудници от Съединени американски щати и Русия. Работата на Петренко фактически е забележителна, множеството от солистите са отлични, с едно изключение – премиер-тенора. Този запис бих определила като „ Танхойзер без Танхойзер “, което, за жалост, е тъкмо толкоз невероятно, колкото и „ Лоенгрин без Лоенгрин “ или „ Кармен без Кармен “... Клаус Флориан Фогт в основната партия е не просто разочароващ, а отвратително подправен – изключително в първо деяние. Затова, откакто деликатно прослушах спектакъла няколко пъти, взех решение въпреки всичко да не изтезавам аудиторията и да й предложа фрагментите, които ми се сториха най-подходящи за лъчение по радиото – началото на първо и цялото второ деяние на „ Танхойзер “.
А по-късно ще предложа на буйните оперомани същински подарък. След тъжната орис на рицаря-минезингер Хайнрих Танхойзер, ще им напомня историята на неговия „ сътрудник “ – испанския рицар, наследник на граф и трубадур Манрико от операта на Верди „ Трубадур “. Спектакълът на Вердиевия шедьовър се е състоял на 5 февруари 2017 във Виенската държавна опера под палката на Марко Армилиато. Съставът е звезден: Анна Нетребко - Леонора, Роберто Аланя - Манрико, Людовик Тезие – Граф ди Луна, Лучана Д’ Интино – Азучена. Нетребко и Аланя са много-много положителни, фактически!...
Съдържание на операта " Трубадур " от Верди
Nach München! Любители на операта, отидете в Мюнхен! “ – възкликва два дни след тази премиера критикът Закари Улф на страниците на „ Ню Йорк Таймс “ и продължава: „ Слушането на „ Танхойзер “, чиято премиера беше в Баварската държавна опера в неделя в нова режисура, режисирана и художествено завършена от провокативния театрал Ромео Кастелучи, ще ви убеди, че фактически сте били избавени. Не мога да настоявам, че слушането на този театър (и имам поради в действителност слушането, защото постановката не способства доста за чисто музикалното преживяване) ще ви обезпечи място в небесата, само че подсигурявам, че вярата ви в жизнеността на операта ще бъде възродена. Днес няма по-добър състав за тази творба, а първосвещеникът на подиума е ослепителният Кирил Петренко... “. Рецензията на американския критик продължава с възторжени хвалебствия за работата на Петренко, хора, оркестъра и солистите и очевидно отчаяние от театралната реализация на Кастелучи. Доста по-откровен и ядовит е съветският експерт Александър Курмачов от влиятелния уебсайт Belcanto.ru, който не се тормози да съобщи, че:... постановката на Кастелучи не може да се приближи освен до труфя, а даже до равнището на колхозна самоинициатива “ и дефинира работата на режисьора като „ необразована “. „... Темата за женския бюст бе не просто разкрита, а безусловно разголена, като режисьорът не се бе поколебал да съблече даже момичетата-тийнейджърки. Венера приличаше на тлъста жаба: гнусните придвижвания на гънките гигантска плът ясно разкриваха женомразката природа на създателите на това решение. Признавам, че даже аз, с моята антифеминистка визия за света, не бих могъл да си показва толкоз безобразно обрисуване на богинята на любовта и секса... Но това е единствено първата част на първо деяние. После извадиха на сцената оцапан с кръв мъртвец на елен. Изпоцапаха с кръвта на този елен всички, в това число Танхойзер... “. Рецензентът Курмачов продължава, изпълнен с отвращение, с цел да стигне до музикалната реализация на „ Танхойзер “, осъществена от „ диригент с галактически мащаби “ (Кирил Петренко) и „ солисти, за които може да се каже „ добре “ – само че нищо повече “.
Е, откакто чух записа на премиерата и без да съм гледала възмутителната театрална реализация, би трябвало да отбележа, че скромното ми мнение на музикален редактор с към четвъртвековен стаж съвсем съответствува с това на маститите сътрудници от Съединени американски щати и Русия. Работата на Петренко фактически е забележителна, множеството от солистите са отлични, с едно изключение – премиер-тенора. Този запис бих определила като „ Танхойзер без Танхойзер “, което, за жалост, е тъкмо толкоз невероятно, колкото и „ Лоенгрин без Лоенгрин “ или „ Кармен без Кармен “... Клаус Флориан Фогт в основната партия е не просто разочароващ, а отвратително подправен – изключително в първо деяние. Затова, откакто деликатно прослушах спектакъла няколко пъти, взех решение въпреки всичко да не изтезавам аудиторията и да й предложа фрагментите, които ми се сториха най-подходящи за лъчение по радиото – началото на първо и цялото второ деяние на „ Танхойзер “.
А по-късно ще предложа на буйните оперомани същински подарък. След тъжната орис на рицаря-минезингер Хайнрих Танхойзер, ще им напомня историята на неговия „ сътрудник “ – испанския рицар, наследник на граф и трубадур Манрико от операта на Верди „ Трубадур “. Спектакълът на Вердиевия шедьовър се е състоял на 5 февруари 2017 във Виенската държавна опера под палката на Марко Армилиато. Съставът е звезден: Анна Нетребко - Леонора, Роберто Аланя - Манрико, Людовик Тезие – Граф ди Луна, Лучана Д’ Интино – Азучена. Нетребко и Аланя са много-много положителни, фактически!...
Съдържание на операта " Трубадур " от Верди
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ