Може ли извънземният разум да е създал наблюдателни площадки за следене на Земята?
Представете си това: Преди 100 милиона години напреднала цивилизация открива странни подписи на живота на синьо-зелена планета, не толкоз надалеч от вкъщи им в Млечния път. Те се пробват да изпращат сигнали, само че този чужд свят, не реагира. И по този начин, любопитните космически откриватели пробват нещо друго. Те изпращат роботизирана сонда до дребна, тиха галактическа канара, обикаляща в орбита покрай богатата на живот планета, единствено с цел да следи нещата там.
Ако сходна история се е разиграла във всеки един миг от 4,5 милиарда годишната история на Земята, тя просто може да е оставила археологически списък. Поне това е вярата провокирала ново предложение за инспекция на по този начин наречените коорбитали на Земята за следи от напреднала извънземна технология.
Коорбиталите са галактически обекти, които обикалят към Слънцето на почти същото разстояние, на което обикаля и Земята.
„ Те обикалят към Слънцето със същата скорост, с която обикаля и Земята, и са доста наоколо “, споделя Джеймс Бенфорд, физик и самостоятелен откривател на SETI (Търсене на извънземен разум), който поддържа концепцията за съществуване на знаци оставени от извънземните по тези коорбитали, на конференция в Хюстън.
Ако е прав, коорбиталите могат да бъдат метод за разкриване на извънземна интензивност, зародила преди хората даже да се развият, още по-малко да насочат вниманието си към звездите.
За да бъде ясно, даже откривателите на SETI, които харесват концепцията да ревизират коорбиталите на Земята, признават, че това е далечна цел.
„ Колко евентуално е извънземна сонда да бъде на някое от тези близки тела е мъчно да се каже, само че явно е извънредно малко евентуално “, споделя Пол Дейвис, физик и астробиолог от Аризонския държавен университет, който не е взел участие в концепцията на Бенфорд за коорбиталите, оповестена през септември в The Astronomical Journal.
Когато хората стартират съществено да обмислят по какъв начин да намерят извънземен разсъдък през 50-те години, те първо стартират просто да слушат космоса, споделя Дейвис. За страдание до момента сканирането на небето за радио или други сигнали от извънземен живот даде единствено, както Дейвис го назовава в едноименната си книга, „ злокобното безмълвие “. Дейвис споделя пред списание Live Science, че неотдавна хората работещи по проблемите на SETI, са се заинтересували от „ техносигнатури “ или някакви признаци на технологии във Вселената, които не са основани от хората.
Изпращането на сонди към някои коорбитали би било отличен метод.
„ Малко са известните обстоятелства за тези тела “, споделя Бенфорд. Първият коорбитал е открит едвам през 1997 година, а множеството от 15 други известни коорбитали наоколо до Земята са открити след 2010 година Те се въртят към Земята в странни конфигурации, някои от които наподобяват на подкови или даже на попови лъжички, като по едно и също време пътуват и към Слънцето. Най-близкият прочут коорбитал на Земята, е на разстояние 38 пъти по-далечно от това на Луната до Земята и наподобява е заключен в постоянна настройка със Земята, която ще продължи евентуално епохи, съгласно НАСА. Ако коорбиталите се придържат към Земята за дълги интервали, сподели Бенфорд, те биха били идеално място за устройства за наблюдаване на нашата планета от извънземни.
Китай възнамерява да изпрати сонда към „ Постоянния сателит на Земята “ или обектът 2016 HO3 през 2022 година.
Най-близката звезда до Земята, друга от Слънцето, е Алфа Кентавър, намираща се на разстояние 4,37 светлинни години. Но на всеки половин милион или малко повече години, една звезда идва на разстояние към светлинна година от Земята, сподели Бенфорд, което значи, че стотици или хиляди звезди (и техните вероятни съпътстващи планети) са били задоволително покрай нашата планета през дългата история на Земята, с цел да създадат контакт.
Извънземните може да не са следили нищо по-вълнуващо от фотосинтезиращите бактерии или динозаврите, в случай че са имали шанс. Но техните сонди към момента може да седят на повърхността на коорбиталите.
„ Това е всъщност извънземна археология, за която приказвам “, споделя Бенфорд.
Луната може да наподобява по-добър претендент за разполагане на извънземен шпионски софтуер; само че всяка точка на Луната е в мрачевина две седмици едновременно, разсъждава Бенфорд. Сондата ще би трябвало да може да съхранява сила, до момента в който още веднъж не може да се зарежда от Слънцето. Все отново той и Дейвис споделят, че деликатно са разгледали фотосите с висока разграничителна дарба на Луната, изпратени назад от Лунния разследващ уред на НАСА.
Бенфорд предлага да се следят коорбиталите на Земята с оптични и радиотелескопи, както и да се изпращат сигнали до извънземни цивилизации, с вярата, че може би, просто може би, те слушат. Изпращането на дребни галактически сонди до коорбиталите също би било относително на ниска цена и елементарно, споделя той. Всъщност галактическата организация на Китай разгласи през април проекти да изпрати сонда до най-близкия сателит на Земята.
Търсенето на признаци на интелигентни извънземни покрай Земята е информативно, даже в случай че търсенето не успее, декларира Бенфорд. Това, че никой не е чувал или виждал извънземни сигнали през последните 50 години, не значи доста, като се има поради умопомрачителното време на земната история.
„ Ако не открием нищо, това значи, че никой не е пристигнал да търси живот на Земята от няколко милиарда години “, споделя Бенфорд. „ Това би било огромна изненада, зашеметяващо нещо “.
