Какво значи за България планът на ЕК за повече слънце, вятър и водород
Представете си спортист, който се приготвя да усъвършенства международния връх за висок скок от 2.45 метра и тъкмо преди старта на надпреварата му оповестят, че в действителност би трябвало да скочи най-малко 2.55 м, с цел да бъде зачетен опитът му. В сходна обстановка могат да бъдат сложени част от страните в Европейски Съюз, измежду които и България, в случай че новият проект на Брюксел за енергийната промяна бъде утвърден.
След като през 2019 година Европейски Съюз одобри така наречен Зелена договорка и сложи цели за дял на възобновимата сила в производството на ток, в отоплението и охлаждането на постройките и в превоза, България и редица други страни от съюза дефинираха това за непостижимо и скъпо наличните. Но въпреки всичко бяха създадени национални проекти, които се вписаха в границите на договорката и обрисуваха пътя за енергийните промени. Миналата седмица обаче Европейската комисия внезапно подвигна мизата и тези проекти към този момент наподобяват скромни и остарели.
Ако проектът на Европейска комисия, наименуван Fit for 55 поради задачата за понижаване на CO2 излъчванията с 55% през 2035 година по отношение на равнищата им от 1990 година бъде признат, раздялата с въглищата ще бъде още по-бърза и необратима, а вложенията във ВЕИ - по-големи. Предложението е вместо заложеният в Зелената договорка от 2019 година дял на зелената сила от 32% през 2030 година да бъде реализиран дял от 40% през 2035 година За съпоставяне - в този момент ВЕИ способстват с 20% в крайното ползване на сила в Европейски Съюз. Това включва освен потреблението на електрическа енергия от слънце, вятър и вода, което към този момент е 40% в Европейски Съюз, само че и отоплението и охлаждането, както и превоза. При представянето на новото европейско законодателство комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон съобщи, че преразглеждането на Директивата за възобновимата сила е основна част за понижаване на CO2 излъчванията с 55%, и уточни, че възобновимата електрическа сила е най-евтиният вид за доста от страните.
За България тази политика ще има няколко отблясъци.
Първо - нужно е да се преразгледа и на процедура да се сформира нова енергийна тактика, която да отразява тези по-високи общи цели. Дори да бъдат контрактувани някакви отстъпки с Брюксел, сегашните проекти на страната за потребление на въглищата до 2060 година и за нови нуклеарни мощности от 2000 мегавата не се вписват в новата рамка.
Второ - би трябвало да се преразгледат проектите за заменяне на въглищата с природен газ при производството на ток, защото спестените CO2 излъчвания няма да бъдат задоволителни. В момента точно газовите Топлоелектрическа централа са във фокуса на Плана за възобновяване и през 2025 година би трябвало да заменят въглищните мощности в комплекса " Марица-изток ", като за задачата ще бъдат изхарчени към 1 милиарда лв. от европейските средства.
Капитал - брой 29
Трето - схемата за поощряване на нови ВЕИ в Плана за възобновяване би трябвало да бъде модифицирана и подсилена. Сега тя може в най-хубавия случай да удвои производството на ток от слънце и да добави малко геотермални и вятърни мощности, което би повишило общия дял на ВЕИ с не повече от 5-процентни пункта - от сегашните 18-20% до 23-25%. А са нужни над 15 процентни пункта, с цел да се стигне най-малко до 35%, какъв брой вероятно би могла да контракти България като отстъпка от общата цел от 40%.
И четвърто - цялата електропреносна мрежа би трябвало да се модернизира и автоматизира, с цел да поеме спомагателни ВЕИ мощности, чието произвеждане е неравномерно. Проектът на Електроенергийния систематичен оператор в тази посока, който ще получи финансиране от проекта за възобновяване, е извънредно непълен в това отношение.
Фотограф: Надежда Чипева
В новото предложение на Европейска комисия за промени в енергетиката обаче има и други аспекти. Такова е да вземем за пример условие за потребление на ВЕИ в постройките - най-малко 49% до 2030 година Към момента изобщо не е ясно по какъв начин България може да реализира това. В индустрията потреблението на възобновими енергийни източници би трябвало да се усилва с 1.1 прочие пункта годишно, което може да стане с ВЕИ за лични потребности. Същата цел е сложена и за бранша на отоплението и охлаждането, а съответно за топлофикациите има по-висока цел - 2.1 процентни пункта годишно. Също по този начин половината от създавания водород през 2030 година би трябвало да е " зелен " - посредством електролиза с ток ток ВЕИ.
След като през 2019 година Европейски Съюз одобри така наречен Зелена договорка и сложи цели за дял на възобновимата сила в производството на ток, в отоплението и охлаждането на постройките и в превоза, България и редица други страни от съюза дефинираха това за непостижимо и скъпо наличните. Но въпреки всичко бяха създадени национални проекти, които се вписаха в границите на договорката и обрисуваха пътя за енергийните промени. Миналата седмица обаче Европейската комисия внезапно подвигна мизата и тези проекти към този момент наподобяват скромни и остарели.
Ако проектът на Европейска комисия, наименуван Fit for 55 поради задачата за понижаване на CO2 излъчванията с 55% през 2035 година по отношение на равнищата им от 1990 година бъде признат, раздялата с въглищата ще бъде още по-бърза и необратима, а вложенията във ВЕИ - по-големи. Предложението е вместо заложеният в Зелената договорка от 2019 година дял на зелената сила от 32% през 2030 година да бъде реализиран дял от 40% през 2035 година За съпоставяне - в този момент ВЕИ способстват с 20% в крайното ползване на сила в Европейски Съюз. Това включва освен потреблението на електрическа енергия от слънце, вятър и вода, което към този момент е 40% в Европейски Съюз, само че и отоплението и охлаждането, както и превоза. При представянето на новото европейско законодателство комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон съобщи, че преразглеждането на Директивата за възобновимата сила е основна част за понижаване на CO2 излъчванията с 55%, и уточни, че възобновимата електрическа сила е най-евтиният вид за доста от страните.
За България тази политика ще има няколко отблясъци.
Първо - нужно е да се преразгледа и на процедура да се сформира нова енергийна тактика, която да отразява тези по-високи общи цели. Дори да бъдат контрактувани някакви отстъпки с Брюксел, сегашните проекти на страната за потребление на въглищата до 2060 година и за нови нуклеарни мощности от 2000 мегавата не се вписват в новата рамка.
Второ - би трябвало да се преразгледат проектите за заменяне на въглищата с природен газ при производството на ток, защото спестените CO2 излъчвания няма да бъдат задоволителни. В момента точно газовите Топлоелектрическа централа са във фокуса на Плана за възобновяване и през 2025 година би трябвало да заменят въглищните мощности в комплекса " Марица-изток ", като за задачата ще бъдат изхарчени към 1 милиарда лв. от европейските средства.
Капитал - брой 29
Трето - схемата за поощряване на нови ВЕИ в Плана за възобновяване би трябвало да бъде модифицирана и подсилена. Сега тя може в най-хубавия случай да удвои производството на ток от слънце и да добави малко геотермални и вятърни мощности, което би повишило общия дял на ВЕИ с не повече от 5-процентни пункта - от сегашните 18-20% до 23-25%. А са нужни над 15 процентни пункта, с цел да се стигне най-малко до 35%, какъв брой вероятно би могла да контракти България като отстъпка от общата цел от 40%.
И четвърто - цялата електропреносна мрежа би трябвало да се модернизира и автоматизира, с цел да поеме спомагателни ВЕИ мощности, чието произвеждане е неравномерно. Проектът на Електроенергийния систематичен оператор в тази посока, който ще получи финансиране от проекта за възобновяване, е извънредно непълен в това отношение.
Фотограф: Надежда Чипева
В новото предложение на Европейска комисия за промени в енергетиката обаче има и други аспекти. Такова е да вземем за пример условие за потребление на ВЕИ в постройките - най-малко 49% до 2030 година Към момента изобщо не е ясно по какъв начин България може да реализира това. В индустрията потреблението на възобновими енергийни източници би трябвало да се усилва с 1.1 прочие пункта годишно, което може да стане с ВЕИ за лични потребности. Същата цел е сложена и за бранша на отоплението и охлаждането, а съответно за топлофикациите има по-висока цел - 2.1 процентни пункта годишно. Също по този начин половината от създавания водород през 2030 година би трябвало да е " зелен " - посредством електролиза с ток ток ВЕИ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ