Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза
Председателят на Върховен касационен съд пренебрегва разпоредбите на Висш съдебен съвет за командироване на магистрати, Районният съд в Златоград е пред закриване, споделя “Правен свят”.
От години командироването на съдии се употребява като инструмент за неофициален надзор на цели съдилища, а и за прикрито въздействие върху магистратите при взимането на “очаквани” решения. Порочната процедура бе мотив за неодобрение на част от съдиите от Софийския градски съд към управлението на съда преди три години и бе една от аргументите за завършек на кариерата на Владимира Янева. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов бе един от членовете на Висшия правосъден съвет, които остро подлагаха на критика практиката на командироване на съдии, поради която под подозрения бяха сложени редица съдийски решения.
Какво обаче би се случило, в случай че тази процедура е продължена, с единствената разлика, че към този момент се ползва от същите, които се оповестиха за борци против нея. Какви би трябвало да са последствията, в случай че командироването е осъществено персонално от ръководителя на Върховен касационен съд, а по-късно преместеният от дребния недодялан съд в Софийския областен съд (СРС) магистрат би трябвало да взема решение дело, по което ответник се явява точно Лозан Панов? Магистратът би могъл да си направи отказ по делото, с цел да избегне и най-малкото подозрение в своята обективност, само че не го прави. Вместо това се произнася в интерес на благодетеля си. Кой в този момент би трябвало да реши има ли спор на ползи, кой би трябвало да се сезира и да изиска осъществяването на инспекция? Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет? Инспекторатът? А за какво не и Лозан Панов? Дали ще изиска инспекция на личните си дейности и на съдии, решили дело в негов интерес.
И до момента в който чакаме институциите да проявят самодейност, ето обстоятелствата, които би трябвало да ревизират:
Със заповед № 624 на ръководителя на Върховен касационен съд от 15 април 2016 година, от Районен съд-Пещера в Софийския областен съд е командирована арбитър Лилия Терзиева-Владимирова. Срокът на командироването е 16-месечен, а претекстът – СРС “не е в положение да действа обикновено при непопълнен щатен състав”.
В началото на 2017 година във Върховен касационен съд избухва скандал, обвързван с уволнението на огромен брой чиновници от администрацията, които пишат и до Висшия правосъден съвет (ВСС). Уволнените 12 души упрекват Панов, че дейностите му са непозволени. Председателят на Върховен касационен съд се пробва да неглижира случая, като изяснява, че е подхванал съкращения, за оптимизация на работата на съда. Това не се удостоверява, тъй като на мястото на освободените биват назначени нови фрагменти, само че явно близки до Лозан Панов.
Един от уволнените чиновници е Мартина Динева, която нападна по правосъден път заповед № 441/24.02.2017 година Динева, която е на работа във Върховен касационен съд от 2008 година, упорства уволнението й да бъде анулирано и да бъде възобновена на служба “експерт – протокол и интернационална дейност”, като и да й бъдат изплатени компенсации в размер на 12 058, 92 лева за интервала от края на февруари до края на август 2017 година Като главен мотив за незаконосъобразността на заповедта си за уволняване Динева показва нарушаване на наредбите на член 341, алинея 2 и член 30, алинея 5, т. 8 от Закона за правосъдната власт, съгласно които само Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет разполага с пълномощието да дефинира броя на правосъдните чиновници, да редуцира и открива нови щатове в органите на правосъдната власт, а в съответния случай решение от този орган не било взето. В жалбата си Динева твърди, че утвърденото от административния началник на Върховен касационен съд ново щатно разписание не е годно съображение за освобождението й от служба, защото не било в съгласие с кадровия орган на правосъдната власт.
Делото на уволнения чиновник против административния началник на Върховен касационен съд пред СРС е разпределено на арбитър Лилия Терзиева-Владимирова. Съгласно член 9.1 от Кодекса за етично държание на българските магистрати: “Магистратът не позволява присъединяване си в производства при съществуване на спор на ползи. При подозрение за сходен спор е задължен да разгласи обстоятелствата и при нужда да се оттегли”. Нещо, което не е сторено от арбитър Терзиева, която взема решение делото в интерес на Панов, на чиято заповед дължи командироването си от Пещера в София. Така Мартина Динева освен, че не е възобновена на работа във Върховен касационен съд, а е наказана да заплати и 1611,19 лева, представляващи разноските по делото.
В случая не разясняваме правосъдния акт всъщност. Той предстои на правосъден надзор, само че слагаме въпроса от моралната и етичната позиция на проблема, който се отнася до протичащото се във Върховния касационен съд. Защото решението на командированата съдийка може да бъде отнесено и към ръководителя на Върховен касационен съд, с оглед посоченото в член 8.6 от упоменатия към този момент Етичен кодекс на правосъдната власт, а точно: “Магистратът на управителна служба е главен поръчител при одобряване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при съблюдаване правилото на инцидентното систематизиране на преписките и делата”.
С оглед на посочените обстоятелства, наподобява повече от смущаващо, че командироването като опция за въздействие над съдиите, изключително върху тези, които правораздават в столичните съдилища, става все по-голям приоритет за ръководителя на Върховен касационен съд. Само преди три години Панов атакуваше Владимира Янева със същите причини.
В края на ноември в изявление за “Правен свят” ръководителят на СРС Александър Ангелов прикани за скорошно пускане на състезания за нови съдии и увеличение на щатовете в най-натоварения съд.
Този кадрови недостиг доста бързо бе употребен от ръководителя на Върховен касационен съд, който вместо да ангажира вниманието на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет с взимането на стратегически решения по разрушаването на хроничния проблем на СРС, разгласи лични критерии, на база на които ще командирова съдии. Така, на 15 декември 2017 година, Панов издава заповед, с която показва личните си критерии, въпреки с две решения на Висш съдебен съвет от 2013 година да са одобрени нарочни Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи. Месец по-късно, със известие до медиите от Върховен касационен съд оповестиха, че Панов към този момент е издал заповед за преместването на шестима магистрати от страната в СРС. Сред критериите за асортимент, ръководителят на Върховен касационен съд е пропуснал да включи избрания от Висш съдебен съвет с приоритет по значимост фактор – натовареност на органа, от който се командирова магистрат, натовареността на оставащите да работят в него магистрати, както и какъв резултат ще последва от преместването. Ако Лозан Панов беше съобразил това условие, надали би зародил нов проблем, поставящ под въпрос съществуването на Районен съд-Златоград.
Сред шестимата съдии, командировани през януари в СРС, е и арбитър Веселина Димчева от Районен съд-Златоград. За нея Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на 29 ноември 2016 година е предложила да бъде изпратена да работи като редови магистрат в съда в Златоград, защото там, към оня миг, е правораздавал единствено един арбитър. С преместването на арбитър Димчева в София обстановката в Златоград се връща на изходно състояние. Там остава да правораздава само арбитър Динко Хаджиев, който, от своя страна, е командирован от съда в Мадан, с цел да извършва функционалностите на изчезналия заради пенсиониране ръководител на съда в Златоград.
В същото време, на 17 октомври 2017 година, кадровиците не разрешиха на Сунай Осман – административен началник на Районен съд-Ардино, опцията да взе участие в избора на ръководител на съда в Златоград. Аргументът – арбитър Осман е избиран за втори следващ мандат като административен началник на РС-Ардино, което пречи на избирането му за ръководител на съда в Златоград.
Към днешна дата, въпросът с неналичието на титуляр на съда в Златоград може да откри своето удобно решение. Това стана допустимо след произнасянето на Конституционния съд отпреди три седмици по питането на основния прокурор, с което на административни ръководители, заемали длъжността два мандата в една правосъдна инстанция, се разрешава да вземат участие и в процедура по желание на ръководител на различен орган от правосъдната власт и за трети мандат.
Решаването на делото против ръководителя на Върховен касационен съд в негова изгода от командирован от него магистрат, както и субективните критерии, избрани еднолично от Лозан Панов по командироване на магистрати, с което един проблем се взема решение отчасти, само че се задълбочава различен, са задоволително съображение на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да преразгледа своето решение от 17 октомври 2017 година във връзка с РС-Златоград, само че най-много да обърне надалеч по-голямо внимание на контрола при използването на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи – такива, каквито самият кадрови орган на правосъдната власт е определил. Остава да разберем и дали ще бъде осъществена инспекция по решение № 222962 от 26.09.2017 година на 144-ти състав на СРС.
От години командироването на съдии се употребява като инструмент за неофициален надзор на цели съдилища, а и за прикрито въздействие върху магистратите при взимането на “очаквани” решения. Порочната процедура бе мотив за неодобрение на част от съдиите от Софийския градски съд към управлението на съда преди три години и бе една от аргументите за завършек на кариерата на Владимира Янева. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов бе един от членовете на Висшия правосъден съвет, които остро подлагаха на критика практиката на командироване на съдии, поради която под подозрения бяха сложени редица съдийски решения.
Какво обаче би се случило, в случай че тази процедура е продължена, с единствената разлика, че към този момент се ползва от същите, които се оповестиха за борци против нея. Какви би трябвало да са последствията, в случай че командироването е осъществено персонално от ръководителя на Върховен касационен съд, а по-късно преместеният от дребния недодялан съд в Софийския областен съд (СРС) магистрат би трябвало да взема решение дело, по което ответник се явява точно Лозан Панов? Магистратът би могъл да си направи отказ по делото, с цел да избегне и най-малкото подозрение в своята обективност, само че не го прави. Вместо това се произнася в интерес на благодетеля си. Кой в този момент би трябвало да реши има ли спор на ползи, кой би трябвало да се сезира и да изиска осъществяването на инспекция? Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет? Инспекторатът? А за какво не и Лозан Панов? Дали ще изиска инспекция на личните си дейности и на съдии, решили дело в негов интерес.
И до момента в който чакаме институциите да проявят самодейност, ето обстоятелствата, които би трябвало да ревизират:
Със заповед № 624 на ръководителя на Върховен касационен съд от 15 април 2016 година, от Районен съд-Пещера в Софийския областен съд е командирована арбитър Лилия Терзиева-Владимирова. Срокът на командироването е 16-месечен, а претекстът – СРС “не е в положение да действа обикновено при непопълнен щатен състав”.
В началото на 2017 година във Върховен касационен съд избухва скандал, обвързван с уволнението на огромен брой чиновници от администрацията, които пишат и до Висшия правосъден съвет (ВСС). Уволнените 12 души упрекват Панов, че дейностите му са непозволени. Председателят на Върховен касационен съд се пробва да неглижира случая, като изяснява, че е подхванал съкращения, за оптимизация на работата на съда. Това не се удостоверява, тъй като на мястото на освободените биват назначени нови фрагменти, само че явно близки до Лозан Панов.
Един от уволнените чиновници е Мартина Динева, която нападна по правосъден път заповед № 441/24.02.2017 година Динева, която е на работа във Върховен касационен съд от 2008 година, упорства уволнението й да бъде анулирано и да бъде възобновена на служба “експерт – протокол и интернационална дейност”, като и да й бъдат изплатени компенсации в размер на 12 058, 92 лева за интервала от края на февруари до края на август 2017 година Като главен мотив за незаконосъобразността на заповедта си за уволняване Динева показва нарушаване на наредбите на член 341, алинея 2 и член 30, алинея 5, т. 8 от Закона за правосъдната власт, съгласно които само Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет разполага с пълномощието да дефинира броя на правосъдните чиновници, да редуцира и открива нови щатове в органите на правосъдната власт, а в съответния случай решение от този орган не било взето. В жалбата си Динева твърди, че утвърденото от административния началник на Върховен касационен съд ново щатно разписание не е годно съображение за освобождението й от служба, защото не било в съгласие с кадровия орган на правосъдната власт.
Делото на уволнения чиновник против административния началник на Върховен касационен съд пред СРС е разпределено на арбитър Лилия Терзиева-Владимирова. Съгласно член 9.1 от Кодекса за етично държание на българските магистрати: “Магистратът не позволява присъединяване си в производства при съществуване на спор на ползи. При подозрение за сходен спор е задължен да разгласи обстоятелствата и при нужда да се оттегли”. Нещо, което не е сторено от арбитър Терзиева, която взема решение делото в интерес на Панов, на чиято заповед дължи командироването си от Пещера в София. Така Мартина Динева освен, че не е възобновена на работа във Върховен касационен съд, а е наказана да заплати и 1611,19 лева, представляващи разноските по делото.
В случая не разясняваме правосъдния акт всъщност. Той предстои на правосъден надзор, само че слагаме въпроса от моралната и етичната позиция на проблема, който се отнася до протичащото се във Върховния касационен съд. Защото решението на командированата съдийка може да бъде отнесено и към ръководителя на Върховен касационен съд, с оглед посоченото в член 8.6 от упоменатия към този момент Етичен кодекс на правосъдната власт, а точно: “Магистратът на управителна служба е главен поръчител при одобряване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при съблюдаване правилото на инцидентното систематизиране на преписките и делата”.
С оглед на посочените обстоятелства, наподобява повече от смущаващо, че командироването като опция за въздействие над съдиите, изключително върху тези, които правораздават в столичните съдилища, става все по-голям приоритет за ръководителя на Върховен касационен съд. Само преди три години Панов атакуваше Владимира Янева със същите причини.
В края на ноември в изявление за “Правен свят” ръководителят на СРС Александър Ангелов прикани за скорошно пускане на състезания за нови съдии и увеличение на щатовете в най-натоварения съд.
Този кадрови недостиг доста бързо бе употребен от ръководителя на Върховен касационен съд, който вместо да ангажира вниманието на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет с взимането на стратегически решения по разрушаването на хроничния проблем на СРС, разгласи лични критерии, на база на които ще командирова съдии. Така, на 15 декември 2017 година, Панов издава заповед, с която показва личните си критерии, въпреки с две решения на Висш съдебен съвет от 2013 година да са одобрени нарочни Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи. Месец по-късно, със известие до медиите от Върховен касационен съд оповестиха, че Панов към този момент е издал заповед за преместването на шестима магистрати от страната в СРС. Сред критериите за асортимент, ръководителят на Върховен касационен съд е пропуснал да включи избрания от Висш съдебен съвет с приоритет по значимост фактор – натовареност на органа, от който се командирова магистрат, натовареността на оставащите да работят в него магистрати, както и какъв резултат ще последва от преместването. Ако Лозан Панов беше съобразил това условие, надали би зародил нов проблем, поставящ под въпрос съществуването на Районен съд-Златоград.
Сред шестимата съдии, командировани през януари в СРС, е и арбитър Веселина Димчева от Районен съд-Златоград. За нея Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на 29 ноември 2016 година е предложила да бъде изпратена да работи като редови магистрат в съда в Златоград, защото там, към оня миг, е правораздавал единствено един арбитър. С преместването на арбитър Димчева в София обстановката в Златоград се връща на изходно състояние. Там остава да правораздава само арбитър Динко Хаджиев, който, от своя страна, е командирован от съда в Мадан, с цел да извършва функционалностите на изчезналия заради пенсиониране ръководител на съда в Златоград.
В същото време, на 17 октомври 2017 година, кадровиците не разрешиха на Сунай Осман – административен началник на Районен съд-Ардино, опцията да взе участие в избора на ръководител на съда в Златоград. Аргументът – арбитър Осман е избиран за втори следващ мандат като административен началник на РС-Ардино, което пречи на избирането му за ръководител на съда в Златоград.
Към днешна дата, въпросът с неналичието на титуляр на съда в Златоград може да откри своето удобно решение. Това стана допустимо след произнасянето на Конституционния съд отпреди три седмици по питането на основния прокурор, с което на административни ръководители, заемали длъжността два мандата в една правосъдна инстанция, се разрешава да вземат участие и в процедура по желание на ръководител на различен орган от правосъдната власт и за трети мандат.
Решаването на делото против ръководителя на Върховен касационен съд в негова изгода от командирован от него магистрат, както и субективните критерии, избрани еднолично от Лозан Панов по командироване на магистрати, с което един проблем се взема решение отчасти, само че се задълбочава различен, са задоволително съображение на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да преразгледа своето решение от 17 октомври 2017 година във връзка с РС-Златоград, само че най-много да обърне надалеч по-голямо внимание на контрола при използването на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи – такива, каквито самият кадрови орган на правосъдната власт е определил. Остава да разберем и дали ще бъде осъществена инспекция по решение № 222962 от 26.09.2017 година на 144-ти състав на СРС.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ