Д-р Маджаров: В здравеопазването трябва да има солидарност и в носенето на отговорност
Председателят на Български лекарски съюз доктор Иван Маджаров пред Zdrave.net за обновените договаряния с НЗОК за тригодишния НРД, целите в промяната на здравния бранш и най-спешното, което би трябвало да свърши новият парламент, който ще изберем на 2 април.
Д-р Маджаров, какво се промени в общуването на БЛС с НЗОК след отстраняването на проф. Петко Салчев като шеф на Здравната каса?
Много пъти до момента съм казвал, че в никакъв случай не сме имали проблеми и сме работили добре с специалистите от Здравната каса. Сега те още веднъж получиха пълномощия на равнището на своята подготвеност да водят диалози с нашите специалисти и това към този момент се случва. Имахме среща с доктор Пенкова, актуалният шеф на НЗОК, на която уточнихме по какъв начин ще се работи оттук насетне. И по този начин действително се върнахме към практиката нашите специалисти и адвокати да работят по текстовете на тригодишния Рамков контракт дружно с тези на Касата, като в същото време се разискват и предложенията, които са постъпили и в Касата, и при нас от съответните сдружения по специалности. Практически по този метод в границите на месец-два би трябвало да се изчистят над 90% от текстовете и да имаме подготвен план за НРД. След това предвиждаме няколко срещи на равнище Управителен съвет на БЛС и Надзорен съвет на НЗОК. След тях се надявам да имаме заключителен документ, който да бъде показан пред Събора на съюза, с цел да вземем неговата глоба за сключване или не на НРД.
Що се отнася до ежедневната оперативна работа, с помощта на доктор Пенкова се върнахме към онази колаборация, при която всеки проблем се разяснява незабавно и се търси неговото решение. Точно за това служат взаимните инструкции. Дори към този момент са готови две: за влизането в действие на електронния протокол, както и за проблеми, които срещат лечебните заведения при отчитането на избрани клинични пътеки. Има положителна смяна както във връзка с всекидневната работа, която имаме, по този начин и при подготовката на бъдещия Рамков контракт.
Какво ще се случи, в случай че и след идните избори не бъде признат бюджет на НЗОК за 2023 година и надлежно не бъде подписан нов тригодишен Рамков контракт, както беше гласувано от предходния парламент?
Част от проблематичните моменти са свързани с текстовата част на Рамковия контракт, тъй като там са налице насъбрани проблеми от последните три години. За страдание, по-сериозният проблем е, че ще продължим да работим по финансовите параметри от предходната година и това сигурно от една страна ще докара до утежняване на така и така недоброто положение на лечебните заведения за болнична и извънболнична здравна помощ, които и сега са в несигурно състояние, а от друга тези, които работят добре, ще стартират да изпитват финансови компликации на фона на инфлацията и нарасналите цени на тока, горивата и медикаментите. Няма по какъв начин при такава обстановка това да не се отрази отрицателно и върху възнагражденията на медицинския личен състав. Дано този път разсъдъкът надделее и да имаме държавно управление и парламент, който да одобри бюджета и на страната, и на НЗОК.
Все по-належащи стават и промените в опазването на здравето. Говорим за увеличение на потребителската такса, приказваме за самоучастие на пациентите във финансирането на медицинските действия, само че все по-малко време остава като че ли за промени, които да доведат до позитивен резултат. Не опираме ли досега, в който би трябвало да бъде осъществена внезапна смяна в бранша?
Потребителската такса и самоучастието на пациентите са две обособени неща. Потребителската такса би трябвало да се върне към онази си роля, която има в солидарния модел – регулация на потреблението. Целта на системите във всички браншове на стопанската система е да се обезпечи качествена услуга на тези, които се нуждаят от нея, а не свръхпотребление. Всяко излишно посещаване на кабинета лишава от времето и силите на лекаря, който в това време може да би трябвало да окаже помощ на различен човек в тежко, обострено положение. Необходимо е да понижим популизма при използването на потребителската такса. През години прекомерно доста групи бяха освободени от нея, а при други беше поета от страната и по този метод на практика се отстрани ролята й.
За мен най-важната промяна, която би трябвало да бъде направена преди да се каже, че е изчерпана сегашната система, е да заявим ясно на обществото, че всички би трябвало да бъдат ангажирани по равно в отговорностите по процеса на профилактика, диагностика и лекуване, а освен лекарите и лечебните заведения. За положението на сегашната система виновност имаме всички ние като общество.
Има и случаи, когато става въпрос за отчитане на активност от страна на лечебно заведение без такава действително да е осъществена и без знанието на пациента. Тази процедура може да бъде лимитирана с повишението на информираността на обществото: хората да стартират да получават СМС-и за всяка осъществена и регистрирана на тяхно име активност.
За страдание, от време на време са налице и еднопосочни ползи в опитите да се заобиколят разпоредбите. Реално пациентите се съгласяват да бъдат признати по клинична пътека, с цел да им бъде направено обещано проучване, а с тяхно познание пък се прави банкет, който действително не е необходим. И двете неща биха били решени, в случай че всеки от нас, който употребява здравна услуга, я заплаща, а в следствие здравноосигурителният фонд му възвръща средствата. Със съответните условности, несъмнено. Ако се е записал при персонален доктор, фондът му възвръща 100%, само че в случай че е без определен персонален доктор, фондът му възвръща 50%. И по този начин нагоре по пирамидата, до момента в който се стигне до лечебните заведения, където пациентът може да не заплаща цялата сума, а единствено част от нея. Това прави пациента виновен фактор и на практика отстрани опцията лечебното заведение да регистрира здравна активност без знанието на пациента, както и да предложи скъпа пътека против на ниска цена проучване. Така всеки ще се замисли дали не е по-добре да си заплати, в сравнение с да става съизвършител в една нерегламентирана договорка. По този метод ще получим и действителната картина за заболеваемостта в страната, ще намалеят доста хоспитализациите, ще се види действителният брой пациенти, на които могат да разчитат огромна част от лечебните заведения, ще би трябвало да признаем и че лечебните заведения у нас са прекомерно доста и съществуват лечебни заведения, които не са търсени и желани от пациентите и надлежно не са нужни на обществото. Проблемът в здравната ни система е, че до момента не намерихме метод да обективизираме контрола по време на потреблението на здравната услуга, тъй като не смеем да заявим на обществото, че всички би трябвало да носим отговорност.
А по какъв начин би трябвало да се реши въпросът със здравнонеосигурените лица, които за всичко употребяват Спешна помощ?
Това е другият образец в бранша, при който прехвърляме казуса от болната глава на хубавичко и упрекваме Спешна помощ, че не е задоволително бърза и ефикасна. В същото време тя е натоварена със обществена роля, а страната не смее да каже, че никой няма право да я употребява за неспешни случаи. И тук решението на казуса е в поемането на отговорност, в споделената отговорност. В развитите страни от дълго време се работи по ясни правила. Ако си позволиш да повикаш Спешна помощ, а не си незабавен случай - търпиш глоба. В това няма нищо неправилно и нечовешко. Ако разпоредбите са ясни и се съблюдават, тогава огромна част от неосигурените по свое предпочитание жители ще си платят здравните вноски. Що се отнася до обществено слабите, те могат и е редно да бъдат обезпечени от страната. У нас ясно би трябвало да разграничим обществено слабите неосигурени от неосигурените тарикати.
Много хора отхвърлят да се обезпечават поради непрекъснатите изказвания за източване на Здравната каса.
Това са оправдания, които целят да се отклони вниманието от същинския проблем, че в опазването на здравето с изключение на взаимност в използването на услугите, би трябвало да има взаимност и в носенето на отговорност. Не може да не вървиш на профилактични прегледи, а след това да плачеш, че страната не ти е осигурила най-скъпото онкологично лекуване. Време е вместо да използваме изтърканата дума „ промени “, да стартираме да приказваме за отговорност. Отговорно общество към здравословното положение на нацията. И в това влиза профилактиката, самоучастието във финансирането на здравната активност, въвеждането на в допълнение здравно обезпечаване, с което в действителност да създадем разлика във опциите на другите хора…
Струва ми се, огромният проблем е, че спомагателното здравно обезпечаване се трансформира в в допълнение здравно обезпечаване.
Три неща бяха заложени в промяната на опазването на здравето от 2000 година, само че по този начин и не се случиха. На първо място беше заложено, че първичната осигурителна вноска от 6% в границите на 10 години трябваше да стане 12%, което е приблизително за Европейски Съюз. Не трябваше да има и освободени от потребителски такси. След това трябваше да бъде отключена приватизацията на лечебните заведения за привличане на външни капитали за рационализация, ремонт и основаване на едни модерни лечебни заведения. Приватизацията беше неразрешена, което докара до увеличение на броя на лечебните заведения от 140 на близо 400. Вместо това можеха да бъдат непокътнати няколко лечебни заведения като част от националната сигурност, а всички регионални и общински лечебни заведения да бъдат публично-частни партньорства. Тогава всички лекари щяха да останат в тях, а не да се разпилян по други лечебни заведения. И стигаме до доброволните фондове, които бяха унищожени не тъй като бяха наречени застрахователни сдружения, а тъй като страната анулира заложените в промяната два пакета – главен и спомагателен.
Тези три фундамента на промяната не се случиха и това даде съображение на доста хора да подлагат на критика това, което тогава се направи. А действително тогава се сътвори нещо, което е особено за всички европейски страни – взаимен здравноосигурителен модел.
На лице е и четвърти проблем: по този начин и не се вкара справедлив аршин за надзор на медицинските действия, който да не позволява нерегламентирани регистрирания.
Какво очаквате да се случи отсега нататък?
Трябва да се опитаме да изправим някои неща. Много незабавно би трябвало да бъде отстранена от Наредбата за достъп откровената нелепост цяла каста лекари да държи телефоните си номера на обществено място – приказвам за общопрактикуващите лекари. В кабинета на персоналния доктор би трябвало да има длъжностен телефон, а на обществено място да са оповестени адресът и телефонът на лечебните заведения, осъществяващи неотложната помощ. Няма пояснение за какво 3500 индивида са накарани да сложат телефонните си номера на вратите на кабинетите си и им е неразрешено да отписват пациенти. Не разбирам по какъв начин през годините на никого не му се е сторило алогично това. Това стои и в основата на намаляващия интерес към специалността Обща медицина. Това би трябвало да се промени още тази пролет.
Една от огромните неточности на промяната е прекосяването от една добре уредена неотложна помощ, мрежово центрирана на територията на всички общини, към обвързване на обособени хора да обезпечават неотложна помощ 24 часа, 365 дни в годината. Това би трябвало да се регистрира като неточност и да се каже или че това е разкош, който страната не може да си разреши, или страната във всяка община да финансира подобен кабинет. Това е другото нещо, което е сериозно значимо да бъде променено от позиция на спасяването на интереса към първичната помощ.
Премахването на 24-часовото разположение на персоналните лекари, на задължението да са оповестени телефонните им номера на видно място, е обвързвано с смяна в Наредбата на достъпа и е в пълномощията на министъра на опазването на здравето. На процедура тези проблеми могат да бъде позволени незабавно.
Що се отнася до болничната помощ, най-хубавото решение е във въвеждането на възнаграждение на активността от пациента сега на даването й с следващо възобновяване на средствата от НЗОК. Самоучастието би трябвало да е такова, че да е дисциплиниращо.
Това са нещата, които чакаме ние като съсловие.
Предишният парламент съумя да направи някои положителни неща, като да вземем за пример страната да финансира непосредствено заплатите на лекарите и сестрите в отдалечените региони. Колкото и да не са съгласни някои частни лечебни заведения, беше записано в НРД и че този, които желае да работи с НЗОК, ще би трябвало да поддържа някакво равнище на възнаграждение на своите чиновници. Не може всичко друго да е приоритет, единствено заплатите да не са и то с претекста: „ Искаме да дадем, само че няма задоволително “. В последна сметка това са пари на здравноосигурените и на тях би трябвало да им бъдат обезпечени стимулирани лекари и сестри. Това е стъпка в вярната посока.
Друго, което ще настояваме да се случи, е премахването на лимитите в НЗОК за роботизираната хирургия, която води до тежки диспропорции и изкривявания. Пациенти с онкологични болести чакат с месеци, с цел да бъдат оперирани, поради въведени предели за роботизирани интервенции при съществуването на съществуващи предели на лечебните заведения. Стига се до там, че пациентите са оперирани, а Касата отхвърля да заплати интервенцията на потвърдено онкологично заболели хора. Имаме доста сигнали от лечебни заведения, че цяла година им е отказвано заплащането на осъществени интервенции, а на края на годината те получиха спомагателни средства по отношение на образуваните икономии. Това е меко казано грозно.
Другото, за което ще настояваме, е при съществуването на предели или както ги назовават „ планирани стойности “ на лечебните заведения, да се отстранен всевъзможни други ограничавания. Такива са рестриктивните мерки за брой кревати, за пренасяне на кревати от едно поделение в друго, рестриктивните мерки за откриване на нови действия. Това са остарели ограничения, които бяха въведени, с цел да се ограничи потреблението, преди да има предели. Сега обаче те водят до невъзможността на болничните мениджъри да ръководят личните си кревати и да вкарват нови действия, което на процедура ги ограничава и тях, и лекарите в развиването им.
Освен това ще настояваме Здравната каса да разгласява контролите, които залага при отчитането на дейностите. Контролите би трябвало да бъдат такива, каквито са записани в разпоредбите в НРД. След като са записани, те не би трябвало да бъдат загадка. Когато знаем какви са, ще настояваме от нашите софтуерни разработчици да създадат стратегиите по този начин, че да не можем да бъркаме. Защо би трябвало да доклада нещо, при което е направена неточност или е пропуснато несъзнателно, с цел да науча след това, че няма да ми бъде заплатено, в случай че програмата може да ми алармира за пропуща.
Д-р Маджаров, какво се промени в общуването на БЛС с НЗОК след отстраняването на проф. Петко Салчев като шеф на Здравната каса?
Много пъти до момента съм казвал, че в никакъв случай не сме имали проблеми и сме работили добре с специалистите от Здравната каса. Сега те още веднъж получиха пълномощия на равнището на своята подготвеност да водят диалози с нашите специалисти и това към този момент се случва. Имахме среща с доктор Пенкова, актуалният шеф на НЗОК, на която уточнихме по какъв начин ще се работи оттук насетне. И по този начин действително се върнахме към практиката нашите специалисти и адвокати да работят по текстовете на тригодишния Рамков контракт дружно с тези на Касата, като в същото време се разискват и предложенията, които са постъпили и в Касата, и при нас от съответните сдружения по специалности. Практически по този метод в границите на месец-два би трябвало да се изчистят над 90% от текстовете и да имаме подготвен план за НРД. След това предвиждаме няколко срещи на равнище Управителен съвет на БЛС и Надзорен съвет на НЗОК. След тях се надявам да имаме заключителен документ, който да бъде показан пред Събора на съюза, с цел да вземем неговата глоба за сключване или не на НРД.
Що се отнася до ежедневната оперативна работа, с помощта на доктор Пенкова се върнахме към онази колаборация, при която всеки проблем се разяснява незабавно и се търси неговото решение. Точно за това служат взаимните инструкции. Дори към този момент са готови две: за влизането в действие на електронния протокол, както и за проблеми, които срещат лечебните заведения при отчитането на избрани клинични пътеки. Има положителна смяна както във връзка с всекидневната работа, която имаме, по този начин и при подготовката на бъдещия Рамков контракт.
Какво ще се случи, в случай че и след идните избори не бъде признат бюджет на НЗОК за 2023 година и надлежно не бъде подписан нов тригодишен Рамков контракт, както беше гласувано от предходния парламент?
Част от проблематичните моменти са свързани с текстовата част на Рамковия контракт, тъй като там са налице насъбрани проблеми от последните три години. За страдание, по-сериозният проблем е, че ще продължим да работим по финансовите параметри от предходната година и това сигурно от една страна ще докара до утежняване на така и така недоброто положение на лечебните заведения за болнична и извънболнична здравна помощ, които и сега са в несигурно състояние, а от друга тези, които работят добре, ще стартират да изпитват финансови компликации на фона на инфлацията и нарасналите цени на тока, горивата и медикаментите. Няма по какъв начин при такава обстановка това да не се отрази отрицателно и върху възнагражденията на медицинския личен състав. Дано този път разсъдъкът надделее и да имаме държавно управление и парламент, който да одобри бюджета и на страната, и на НЗОК.
Все по-належащи стават и промените в опазването на здравето. Говорим за увеличение на потребителската такса, приказваме за самоучастие на пациентите във финансирането на медицинските действия, само че все по-малко време остава като че ли за промени, които да доведат до позитивен резултат. Не опираме ли досега, в който би трябвало да бъде осъществена внезапна смяна в бранша?
Потребителската такса и самоучастието на пациентите са две обособени неща. Потребителската такса би трябвало да се върне към онази си роля, която има в солидарния модел – регулация на потреблението. Целта на системите във всички браншове на стопанската система е да се обезпечи качествена услуга на тези, които се нуждаят от нея, а не свръхпотребление. Всяко излишно посещаване на кабинета лишава от времето и силите на лекаря, който в това време може да би трябвало да окаже помощ на различен човек в тежко, обострено положение. Необходимо е да понижим популизма при използването на потребителската такса. През години прекомерно доста групи бяха освободени от нея, а при други беше поета от страната и по този метод на практика се отстрани ролята й.
За мен най-важната промяна, която би трябвало да бъде направена преди да се каже, че е изчерпана сегашната система, е да заявим ясно на обществото, че всички би трябвало да бъдат ангажирани по равно в отговорностите по процеса на профилактика, диагностика и лекуване, а освен лекарите и лечебните заведения. За положението на сегашната система виновност имаме всички ние като общество.
Има и случаи, когато става въпрос за отчитане на активност от страна на лечебно заведение без такава действително да е осъществена и без знанието на пациента. Тази процедура може да бъде лимитирана с повишението на информираността на обществото: хората да стартират да получават СМС-и за всяка осъществена и регистрирана на тяхно име активност.
За страдание, от време на време са налице и еднопосочни ползи в опитите да се заобиколят разпоредбите. Реално пациентите се съгласяват да бъдат признати по клинична пътека, с цел да им бъде направено обещано проучване, а с тяхно познание пък се прави банкет, който действително не е необходим. И двете неща биха били решени, в случай че всеки от нас, който употребява здравна услуга, я заплаща, а в следствие здравноосигурителният фонд му възвръща средствата. Със съответните условности, несъмнено. Ако се е записал при персонален доктор, фондът му възвръща 100%, само че в случай че е без определен персонален доктор, фондът му възвръща 50%. И по този начин нагоре по пирамидата, до момента в който се стигне до лечебните заведения, където пациентът може да не заплаща цялата сума, а единствено част от нея. Това прави пациента виновен фактор и на практика отстрани опцията лечебното заведение да регистрира здравна активност без знанието на пациента, както и да предложи скъпа пътека против на ниска цена проучване. Така всеки ще се замисли дали не е по-добре да си заплати, в сравнение с да става съизвършител в една нерегламентирана договорка. По този метод ще получим и действителната картина за заболеваемостта в страната, ще намалеят доста хоспитализациите, ще се види действителният брой пациенти, на които могат да разчитат огромна част от лечебните заведения, ще би трябвало да признаем и че лечебните заведения у нас са прекомерно доста и съществуват лечебни заведения, които не са търсени и желани от пациентите и надлежно не са нужни на обществото. Проблемът в здравната ни система е, че до момента не намерихме метод да обективизираме контрола по време на потреблението на здравната услуга, тъй като не смеем да заявим на обществото, че всички би трябвало да носим отговорност.
А по какъв начин би трябвало да се реши въпросът със здравнонеосигурените лица, които за всичко употребяват Спешна помощ?
Това е другият образец в бранша, при който прехвърляме казуса от болната глава на хубавичко и упрекваме Спешна помощ, че не е задоволително бърза и ефикасна. В същото време тя е натоварена със обществена роля, а страната не смее да каже, че никой няма право да я употребява за неспешни случаи. И тук решението на казуса е в поемането на отговорност, в споделената отговорност. В развитите страни от дълго време се работи по ясни правила. Ако си позволиш да повикаш Спешна помощ, а не си незабавен случай - търпиш глоба. В това няма нищо неправилно и нечовешко. Ако разпоредбите са ясни и се съблюдават, тогава огромна част от неосигурените по свое предпочитание жители ще си платят здравните вноски. Що се отнася до обществено слабите, те могат и е редно да бъдат обезпечени от страната. У нас ясно би трябвало да разграничим обществено слабите неосигурени от неосигурените тарикати.
Много хора отхвърлят да се обезпечават поради непрекъснатите изказвания за източване на Здравната каса.
Това са оправдания, които целят да се отклони вниманието от същинския проблем, че в опазването на здравето с изключение на взаимност в използването на услугите, би трябвало да има взаимност и в носенето на отговорност. Не може да не вървиш на профилактични прегледи, а след това да плачеш, че страната не ти е осигурила най-скъпото онкологично лекуване. Време е вместо да използваме изтърканата дума „ промени “, да стартираме да приказваме за отговорност. Отговорно общество към здравословното положение на нацията. И в това влиза профилактиката, самоучастието във финансирането на здравната активност, въвеждането на в допълнение здравно обезпечаване, с което в действителност да създадем разлика във опциите на другите хора…
Струва ми се, огромният проблем е, че спомагателното здравно обезпечаване се трансформира в в допълнение здравно обезпечаване.
Три неща бяха заложени в промяната на опазването на здравето от 2000 година, само че по този начин и не се случиха. На първо място беше заложено, че първичната осигурителна вноска от 6% в границите на 10 години трябваше да стане 12%, което е приблизително за Европейски Съюз. Не трябваше да има и освободени от потребителски такси. След това трябваше да бъде отключена приватизацията на лечебните заведения за привличане на външни капитали за рационализация, ремонт и основаване на едни модерни лечебни заведения. Приватизацията беше неразрешена, което докара до увеличение на броя на лечебните заведения от 140 на близо 400. Вместо това можеха да бъдат непокътнати няколко лечебни заведения като част от националната сигурност, а всички регионални и общински лечебни заведения да бъдат публично-частни партньорства. Тогава всички лекари щяха да останат в тях, а не да се разпилян по други лечебни заведения. И стигаме до доброволните фондове, които бяха унищожени не тъй като бяха наречени застрахователни сдружения, а тъй като страната анулира заложените в промяната два пакета – главен и спомагателен.
Тези три фундамента на промяната не се случиха и това даде съображение на доста хора да подлагат на критика това, което тогава се направи. А действително тогава се сътвори нещо, което е особено за всички европейски страни – взаимен здравноосигурителен модел.
На лице е и четвърти проблем: по този начин и не се вкара справедлив аршин за надзор на медицинските действия, който да не позволява нерегламентирани регистрирания.
Какво очаквате да се случи отсега нататък?
Трябва да се опитаме да изправим някои неща. Много незабавно би трябвало да бъде отстранена от Наредбата за достъп откровената нелепост цяла каста лекари да държи телефоните си номера на обществено място – приказвам за общопрактикуващите лекари. В кабинета на персоналния доктор би трябвало да има длъжностен телефон, а на обществено място да са оповестени адресът и телефонът на лечебните заведения, осъществяващи неотложната помощ. Няма пояснение за какво 3500 индивида са накарани да сложат телефонните си номера на вратите на кабинетите си и им е неразрешено да отписват пациенти. Не разбирам по какъв начин през годините на никого не му се е сторило алогично това. Това стои и в основата на намаляващия интерес към специалността Обща медицина. Това би трябвало да се промени още тази пролет.
Една от огромните неточности на промяната е прекосяването от една добре уредена неотложна помощ, мрежово центрирана на територията на всички общини, към обвързване на обособени хора да обезпечават неотложна помощ 24 часа, 365 дни в годината. Това би трябвало да се регистрира като неточност и да се каже или че това е разкош, който страната не може да си разреши, или страната във всяка община да финансира подобен кабинет. Това е другото нещо, което е сериозно значимо да бъде променено от позиция на спасяването на интереса към първичната помощ.
Премахването на 24-часовото разположение на персоналните лекари, на задължението да са оповестени телефонните им номера на видно място, е обвързвано с смяна в Наредбата на достъпа и е в пълномощията на министъра на опазването на здравето. На процедура тези проблеми могат да бъде позволени незабавно.
Що се отнася до болничната помощ, най-хубавото решение е във въвеждането на възнаграждение на активността от пациента сега на даването й с следващо възобновяване на средствата от НЗОК. Самоучастието би трябвало да е такова, че да е дисциплиниращо.
Това са нещата, които чакаме ние като съсловие.
Предишният парламент съумя да направи някои положителни неща, като да вземем за пример страната да финансира непосредствено заплатите на лекарите и сестрите в отдалечените региони. Колкото и да не са съгласни някои частни лечебни заведения, беше записано в НРД и че този, които желае да работи с НЗОК, ще би трябвало да поддържа някакво равнище на възнаграждение на своите чиновници. Не може всичко друго да е приоритет, единствено заплатите да не са и то с претекста: „ Искаме да дадем, само че няма задоволително “. В последна сметка това са пари на здравноосигурените и на тях би трябвало да им бъдат обезпечени стимулирани лекари и сестри. Това е стъпка в вярната посока.
Друго, което ще настояваме да се случи, е премахването на лимитите в НЗОК за роботизираната хирургия, която води до тежки диспропорции и изкривявания. Пациенти с онкологични болести чакат с месеци, с цел да бъдат оперирани, поради въведени предели за роботизирани интервенции при съществуването на съществуващи предели на лечебните заведения. Стига се до там, че пациентите са оперирани, а Касата отхвърля да заплати интервенцията на потвърдено онкологично заболели хора. Имаме доста сигнали от лечебни заведения, че цяла година им е отказвано заплащането на осъществени интервенции, а на края на годината те получиха спомагателни средства по отношение на образуваните икономии. Това е меко казано грозно.
Другото, за което ще настояваме, е при съществуването на предели или както ги назовават „ планирани стойности “ на лечебните заведения, да се отстранен всевъзможни други ограничавания. Такива са рестриктивните мерки за брой кревати, за пренасяне на кревати от едно поделение в друго, рестриктивните мерки за откриване на нови действия. Това са остарели ограничения, които бяха въведени, с цел да се ограничи потреблението, преди да има предели. Сега обаче те водят до невъзможността на болничните мениджъри да ръководят личните си кревати и да вкарват нови действия, което на процедура ги ограничава и тях, и лекарите в развиването им.
Освен това ще настояваме Здравната каса да разгласява контролите, които залага при отчитането на дейностите. Контролите би трябвало да бъдат такива, каквито са записани в разпоредбите в НРД. След като са записани, те не би трябвало да бъдат загадка. Когато знаем какви са, ще настояваме от нашите софтуерни разработчици да създадат стратегиите по този начин, че да не можем да бъркаме. Защо би трябвало да доклада нещо, при което е направена неточност или е пропуснато несъзнателно, с цел да науча след това, че няма да ми бъде заплатено, в случай че програмата може да ми алармира за пропуща.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ