Такса ползване вместо Добро утро
"Предприемчивостта " на българския бизнес няма граници. Лошото е, че тя е ориентирано най-много в посока "да прецакаш другарчето ", в тази ситуация - съгражданите си или клиентите.
С бодра стъпка през вчерашния ден се насочих към моята банка, с цел да си платя месечната вноска по застраховката ми "Живот ". Като се възнамерявам след всичко протичащо се към мен в последните дни, се чудя какъв брой ли ще ме отбрани и тя. Но въпреки всичко... човек се залъгва с какво ли не.
Та влизам в банката, депозирам документите и парите и слушам глас от към гишето: "Имате да платите 50 стотинки такса ". Обикновено не обръщам внимание на такива забележки - знам, че и да диспутирам няма по какъв начин да избягна такова заплащане. Така или другояче по-голямата част от живота ни към този момент минава в заплащане към банка и през банка. Не знам по какъв начин, само че от мен въпреки всичко се изплъзна едно едно протоколно, незаинтересовано, несигурно въпросче: "Какво значи това? " Жената зад гишето и тя известно време се суети и се чудеше какво да ми отговори, само че най-после си призна: "Такса за това, че ползвате банката ".
Оказа се, че тази нова "закачка " е в деяние от началото на юли. На интернет страницата на банката нямаше информация за това изобретение.
Останах безгласен, взех си документите и си излязох. На улицата към този момент ми беше по-скоро смешно, ходех и не можех да се начудя на тази поредна "находчивост ". След всички парадокси към нас случката не съумя да ме ядоса. Направи ме единствено още малко по-тъжен.
Но по-късно денем си дадох сметка, че моето приключение е нищо на фона на прочетеното из новинарските уеб сайтове за "услугите " край морето. Какво да кажат хората, които са отишли на отмора на българското Черноморие - единствено, с цел да стъпиш на плажа, би трябвало да си приготвил 1.20 лв., което прави пет лв. за едно четиричленно семейство всеки ден. Да не приказваме пък за тези сред 40 и 70 лева, с които ще можеш да си осигуриш сянка, т.е. чадър, на плажа. Или тези 11 лева за бутилка вода, с цел да утолиш жаждата си. Но пък като се замисли човек защо да ги упрекваш тези концесионери. Какво да те жалят - цяла година си натрупал пачки за лятната отмора, лежиш си на сянка, пиеш си разхладително, гледаш сочните рускини, а индивидът в жегата се труди да ти угоди и би трябвало за три месеца да си обезпечи това благоденствие, което ти имаш през цялата година.
Кой знае какво ни готви животът още... Така че носете си шапката в жегата и не му мислете доста. Дишайте, тъй като на следващия ден, като излезете на улицата, там може да ви чака някой с касов уред, приготвил записка за това, че дишате въздуха. Все отново би трябвало да го пазим - той е на всички.
Може би е рационално, с цел да не стигнем до такава прекаленост, да подкрепим една такава самодейност: "Не дишай. Спаси планетата! " А по този начин ще спестим и административните разноски на държавното управление и на съответната община за въвеждането на тази "инициатива ".
С бодра стъпка през вчерашния ден се насочих към моята банка, с цел да си платя месечната вноска по застраховката ми "Живот ". Като се възнамерявам след всичко протичащо се към мен в последните дни, се чудя какъв брой ли ще ме отбрани и тя. Но въпреки всичко... човек се залъгва с какво ли не.
Та влизам в банката, депозирам документите и парите и слушам глас от към гишето: "Имате да платите 50 стотинки такса ". Обикновено не обръщам внимание на такива забележки - знам, че и да диспутирам няма по какъв начин да избягна такова заплащане. Така или другояче по-голямата част от живота ни към този момент минава в заплащане към банка и през банка. Не знам по какъв начин, само че от мен въпреки всичко се изплъзна едно едно протоколно, незаинтересовано, несигурно въпросче: "Какво значи това? " Жената зад гишето и тя известно време се суети и се чудеше какво да ми отговори, само че най-после си призна: "Такса за това, че ползвате банката ".
Оказа се, че тази нова "закачка " е в деяние от началото на юли. На интернет страницата на банката нямаше информация за това изобретение.
Останах безгласен, взех си документите и си излязох. На улицата към този момент ми беше по-скоро смешно, ходех и не можех да се начудя на тази поредна "находчивост ". След всички парадокси към нас случката не съумя да ме ядоса. Направи ме единствено още малко по-тъжен.
Но по-късно денем си дадох сметка, че моето приключение е нищо на фона на прочетеното из новинарските уеб сайтове за "услугите " край морето. Какво да кажат хората, които са отишли на отмора на българското Черноморие - единствено, с цел да стъпиш на плажа, би трябвало да си приготвил 1.20 лв., което прави пет лв. за едно четиричленно семейство всеки ден. Да не приказваме пък за тези сред 40 и 70 лева, с които ще можеш да си осигуриш сянка, т.е. чадър, на плажа. Или тези 11 лева за бутилка вода, с цел да утолиш жаждата си. Но пък като се замисли човек защо да ги упрекваш тези концесионери. Какво да те жалят - цяла година си натрупал пачки за лятната отмора, лежиш си на сянка, пиеш си разхладително, гледаш сочните рускини, а индивидът в жегата се труди да ти угоди и би трябвало за три месеца да си обезпечи това благоденствие, което ти имаш през цялата година.
Кой знае какво ни готви животът още... Така че носете си шапката в жегата и не му мислете доста. Дишайте, тъй като на следващия ден, като излезете на улицата, там може да ви чака някой с касов уред, приготвил записка за това, че дишате въздуха. Все отново би трябвало да го пазим - той е на всички.
Може би е рационално, с цел да не стигнем до такава прекаленост, да подкрепим една такава самодейност: "Не дишай. Спаси планетата! " А по този начин ще спестим и административните разноски на държавното управление и на съответната община за въвеждането на тази "инициатива ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ