Къде всъщност беше скандалът с Макрон?
" Предпочитам легалните мигранти от Гвинея и Кот д`Ивоар пред незаконните украински или български банди, които се възползват. Изправени сме пред голямо двуличие - ресторантьорският и строителният бизнес не могат да съществуват без имиграция и да се твърди противоположното е просто неверно. Има работа, която никой французин повече не желае да прави - мияч на чинии, да вземем за пример. " Думите, най-малко съгласно първичните източници, бяха на френския президент Макрон от изявление за сп. Valeurs Actuelles, които доведоха и до дипломатически скандал.
Действително звучеше като злощастен фрагмент, като че ли преднамерено изработен от уеб страницата " Бъзилийкс " - преди време там бе оповестено най-споделяното и шумно обсъждано в обществените мрежи подправено изявление, в което еврокомисарят Йоанес Хан " предвиждаше " изгубване на българите и балкански апокалипсис, та се наложи да се вършат специфични заявления за невалидността на казаното, с цел да се успокоят духовете. А в настоящия случай взе да излиза наяве - има лека неточност в превода, Макрон не е споделил тъкмо това, а е приказвал за следното - че френската стопанска система не може да действа в избрани браншове без мигранти, изключително в по-ниско квалифицирана работа и натъртва на това, че избира легални мигранти от Гвинея и Кот Д`Ивоар, а не такива, пристигнали през незаконни български и украински канали. Макрон прецизира пред Борисов, че не е споделил тъкмо най-лошото, а Борисов бърза да увери, че думите му са изгубени в превода (ех тоя комплициран френски език, който наподобява във Външно не се чете буквално от изявлението, а от наши източници и прибързани преводи в български медии).
Действително, дипломатическите процедури по привикването на посланици и връчване на протестни ноти в този момент наподобяват не толкоз на място - има разлика дали думата " банди " е произнесена или не, а тя не е. Да не стане единствено след това да бъдат привиквани български дипломати за това, че не знаят или ги помързява да четат на френски и то когато става дума за френския президент.
В изявлението на Макрон обаче има още един скандал, по-интересен и бездънен от дипломатическия. От думите му лъсна ясна и пресметлива истина - че разсъжденията на френския президент за чужденците надалеч не обслужват красивата мултикултурна идеология, а става дума за друго - елементарна икономическа картография, в която се търсят работни ръце с малко по-тъмен цвят на кожата, подготвени да работят за малко по-малко пари, да предяват по-малко условия към личния си комфорт и да показват благодарността си от това, че са признати в западния парадайс с готовността си да правят мръсната му работа. Как хубаво е станало - никой французин не желае да стане мияч на чинии, никой не желае да работи по градежи - и като в тетрис, от чиито таван се спуска леко крива, само че нужна фигура, се спускат към Франция и жадните за европейски живот африканци и българи, с цел да се впишат на най-необходимото място и да подравнят редовете.
Тази пресметлива истина, явна за едни и неочевидна за постоянно критикуващи ги в назадничава тъпотия възвишени други, въпреки всичко е налице и таман тя е скандална. Скандална, тъй като проби идеалистичния воал за последователност, в който имат вяра така и така единствено тези, които обичат да се гиздят с сходни воали, тъй като по този начин им е по-човеколюбиво и прелестно. Между другото, належащо е буйно потъналите в изкуството на самобичуването наши хора, които преди седмици заявиха с късане на ризата по какъв начин били потънали от позор от това, че " българите са расисти ", защото съгласно тях, наподобява, страната ни може да се презентира от двайсетина ултраси, да помислят върху думите на Макрон и ревизират още веднъж убежденията си за това до каква степен изостаналите Балкани в никакъв случай няма да доближат висотата на приемливост на западноевропееца - пък даже и умствено затруднение за тях да се окаже това, че тук не става дума за ултраси, а за самия президент в публично изявление. Все отново е ясно, и е ясно в прав текст: задачата на отварянето на западноевропейския свят за мигрантски общности е да се попълнят долните стопански етажи, мазетата на пазара на труда, с цел да може всеки локален да не помни за тегобите на затъпяващият физически труд и когато има кой да извърши затъпяващият физически труд, той да се заеме с друго, по-полезно, по-интересно и по-хубаво.
Скандалът в думите на Макрон е не толкоз в обидата към страната, а в свалянето на толерантната маска, която от ден на ден наподобява като купена за 3 евро от амбулантни търговци и потънала в джоба като сувенир-магнит за ледник, който би зарадвал единствено човек, посетил Париж за не повече от няколко дни и прегърнал романтически показа, от които в никакъв случай няма да се отърве. В този смисъл Макрон бе извънредно прецизен за нещо прекомерно ясно и прекомерно рядко произнасяно, точно от европейските водачи. В това има искреност, която е почтена - само че и доста, доста закъсняла. Най-прекрасните хрумвания действат не в режим на идеологическа конкуренция, а в различен: на търг за хрумвания е, който, несъмнено, постоянно е стопански и при смяна на икономическата обстановка трансформира и идеологическата си аргументация.
Автор: Райко Байчев
Действително звучеше като злощастен фрагмент, като че ли преднамерено изработен от уеб страницата " Бъзилийкс " - преди време там бе оповестено най-споделяното и шумно обсъждано в обществените мрежи подправено изявление, в което еврокомисарят Йоанес Хан " предвиждаше " изгубване на българите и балкански апокалипсис, та се наложи да се вършат специфични заявления за невалидността на казаното, с цел да се успокоят духовете. А в настоящия случай взе да излиза наяве - има лека неточност в превода, Макрон не е споделил тъкмо това, а е приказвал за следното - че френската стопанска система не може да действа в избрани браншове без мигранти, изключително в по-ниско квалифицирана работа и натъртва на това, че избира легални мигранти от Гвинея и Кот Д`Ивоар, а не такива, пристигнали през незаконни български и украински канали. Макрон прецизира пред Борисов, че не е споделил тъкмо най-лошото, а Борисов бърза да увери, че думите му са изгубени в превода (ех тоя комплициран френски език, който наподобява във Външно не се чете буквално от изявлението, а от наши източници и прибързани преводи в български медии).
Действително, дипломатическите процедури по привикването на посланици и връчване на протестни ноти в този момент наподобяват не толкоз на място - има разлика дали думата " банди " е произнесена или не, а тя не е. Да не стане единствено след това да бъдат привиквани български дипломати за това, че не знаят или ги помързява да четат на френски и то когато става дума за френския президент.
В изявлението на Макрон обаче има още един скандал, по-интересен и бездънен от дипломатическия. От думите му лъсна ясна и пресметлива истина - че разсъжденията на френския президент за чужденците надалеч не обслужват красивата мултикултурна идеология, а става дума за друго - елементарна икономическа картография, в която се търсят работни ръце с малко по-тъмен цвят на кожата, подготвени да работят за малко по-малко пари, да предяват по-малко условия към личния си комфорт и да показват благодарността си от това, че са признати в западния парадайс с готовността си да правят мръсната му работа. Как хубаво е станало - никой французин не желае да стане мияч на чинии, никой не желае да работи по градежи - и като в тетрис, от чиито таван се спуска леко крива, само че нужна фигура, се спускат към Франция и жадните за европейски живот африканци и българи, с цел да се впишат на най-необходимото място и да подравнят редовете.
Тази пресметлива истина, явна за едни и неочевидна за постоянно критикуващи ги в назадничава тъпотия възвишени други, въпреки всичко е налице и таман тя е скандална. Скандална, тъй като проби идеалистичния воал за последователност, в който имат вяра така и така единствено тези, които обичат да се гиздят с сходни воали, тъй като по този начин им е по-човеколюбиво и прелестно. Между другото, належащо е буйно потъналите в изкуството на самобичуването наши хора, които преди седмици заявиха с късане на ризата по какъв начин били потънали от позор от това, че " българите са расисти ", защото съгласно тях, наподобява, страната ни може да се презентира от двайсетина ултраси, да помислят върху думите на Макрон и ревизират още веднъж убежденията си за това до каква степен изостаналите Балкани в никакъв случай няма да доближат висотата на приемливост на западноевропееца - пък даже и умствено затруднение за тях да се окаже това, че тук не става дума за ултраси, а за самия президент в публично изявление. Все отново е ясно, и е ясно в прав текст: задачата на отварянето на западноевропейския свят за мигрантски общности е да се попълнят долните стопански етажи, мазетата на пазара на труда, с цел да може всеки локален да не помни за тегобите на затъпяващият физически труд и когато има кой да извърши затъпяващият физически труд, той да се заеме с друго, по-полезно, по-интересно и по-хубаво.
Скандалът в думите на Макрон е не толкоз в обидата към страната, а в свалянето на толерантната маска, която от ден на ден наподобява като купена за 3 евро от амбулантни търговци и потънала в джоба като сувенир-магнит за ледник, който би зарадвал единствено човек, посетил Париж за не повече от няколко дни и прегърнал романтически показа, от които в никакъв случай няма да се отърве. В този смисъл Макрон бе извънредно прецизен за нещо прекомерно ясно и прекомерно рядко произнасяно, точно от европейските водачи. В това има искреност, която е почтена - само че и доста, доста закъсняла. Най-прекрасните хрумвания действат не в режим на идеологическа конкуренция, а в различен: на търг за хрумвания е, който, несъмнено, постоянно е стопански и при смяна на икономическата обстановка трансформира и идеологическата си аргументация.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ