Ваня Нушева: Мажоритарният елемент е бонус за големите партии и ще затрудни малките
Предложението за избор на 200 депутати съразмерно и 200 мажоритарно за Велико национално заседание значи промени в Изборния кодекс. Това сподели в изявление за предаването „ Преди всички “ Ваня Нушева, учител по изборни системи и изборна администрация в Катедра „ Публична администрация “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Действащият Изборен кодекс дефинира, че изборите се организират по пропорционална изборна система, в това число и за тези 400 депутати от Великото национално заседание . Това са настоящите правила. “
Нушева посочи, че би трябвало да бъде осъществено и райониране, тъй като обособяването на 200 едномандатни изборни региона е наложително изискване в този случай. ЦИК въз основа на наличните статистически и демографски данни преди огромното броене следващата година би следвало да предложи райониране в едномандатни и прерайониране в многомандатни изборни региони. „ Това е комплицирана промяна, която може да сътвори доста спорове и доста напрежение “, предизвести преподавателят.
За мен е необяснимо за какво тъкмо изборната система би следвало да се трансформира, в случай че вероятно се стигне до избори за Велико народно събрание , акцентира в разбора си Ваня Нушева.
Ефектът от мажоритарна изборна система или от механичното включване на мажоритарни мандати в смесена изборна система за специалистите е явен, уточни Нушева пред " Хоризонт ".
„ На първо място резултатът е печелене на спомагателни мандати за водещата партия или за водещите една-две огромни политически партии . Това е първият директен резултат – в допълнение даване на бонус на огромните политически партии. На второ място – това е увеличението на непредставеността на по-големи групи от гласоподаватели . При съревнование в едномандатен изборен регион на процедура единствено първият, който печели болшинството от гласовете, е показан в Народното събрание. Потенциално половината от гласоподавателите, които са дали своят вот за останалите претенденти, остават непредставени. Това е огромният недостиг, огромният проблем при мажоритарните системи или при механичното включване на мажоритарни детайли в изборната система, каквото се предлага. Разбира се и по-голямото усложнение за влизане в Народното събрание за дребни политически партии, за нововъзникнали партии или за самостоятелни претенденти . Това е също доста явен резултат. Това са трите огромни отрицателни резултата. “
Като положителен резултат Нушева открои по-лесното образуване на болшинства, които могат да излъчват законодателни решения или да излъчват държавни управления.
Относно намаляването на броя на мандатите от 400 на 280 за Велико народно събрание и от 240 на 120 за нормално национално заседание Ваня Нушева изясни:
„ Ако сега ние имаме 240 мандата в Народно събрание и 6 838 000 гласоподаватели, то за влизане в Народното събрание на 1 претендент биха били нужни към 29 хиляди гласа. Ако броят на мандатите в един парламент се понижи на 120, тогава са нужни 57 хиляди гласа за превъзмогване на бариерата и за влизане в Народното събрание. Давате си сметка, че това на процедура усилва единната норма на посланичество в Народното събрание и евентуално води до усложнения за по-голяма част от политическите партии . Тоест препоръчаните промени във връзка с изборните системи могат да се изразят в едно ограничение на политическия плурализъм и по-трудно показване на гласоподавателя в Народното събрание . “
Кодексът на положителните практики на Венецианската комисия като съвещателен орган на Съвета на Европа дефинира като неприемливо осъществяването на основни промени в изборните системи най-малко година преди избори , разяснява Нушева. „ Съществени правила не могат да се трансформират в придвижване тогава, когато изборите предстоят. Особен акцент е подложен на въпроса за изборните системи. "
Експертната общественост продължава да упорства за основаването на изборен указател, какъвто страната ни към момента няма, напомни Ваня Нушева.
„ Действащият Изборен кодекс дефинира, че изборите се организират по пропорционална изборна система, в това число и за тези 400 депутати от Великото национално заседание . Това са настоящите правила. “
Нушева посочи, че би трябвало да бъде осъществено и райониране, тъй като обособяването на 200 едномандатни изборни региона е наложително изискване в този случай. ЦИК въз основа на наличните статистически и демографски данни преди огромното броене следващата година би следвало да предложи райониране в едномандатни и прерайониране в многомандатни изборни региони. „ Това е комплицирана промяна, която може да сътвори доста спорове и доста напрежение “, предизвести преподавателят.
За мен е необяснимо за какво тъкмо изборната система би следвало да се трансформира, в случай че вероятно се стигне до избори за Велико народно събрание , акцентира в разбора си Ваня Нушева.
Ефектът от мажоритарна изборна система или от механичното включване на мажоритарни мандати в смесена изборна система за специалистите е явен, уточни Нушева пред " Хоризонт ".
„ На първо място резултатът е печелене на спомагателни мандати за водещата партия или за водещите една-две огромни политически партии . Това е първият директен резултат – в допълнение даване на бонус на огромните политически партии. На второ място – това е увеличението на непредставеността на по-големи групи от гласоподаватели . При съревнование в едномандатен изборен регион на процедура единствено първият, който печели болшинството от гласовете, е показан в Народното събрание. Потенциално половината от гласоподавателите, които са дали своят вот за останалите претенденти, остават непредставени. Това е огромният недостиг, огромният проблем при мажоритарните системи или при механичното включване на мажоритарни детайли в изборната система, каквото се предлага. Разбира се и по-голямото усложнение за влизане в Народното събрание за дребни политически партии, за нововъзникнали партии или за самостоятелни претенденти . Това е също доста явен резултат. Това са трите огромни отрицателни резултата. “
Като положителен резултат Нушева открои по-лесното образуване на болшинства, които могат да излъчват законодателни решения или да излъчват държавни управления.
Относно намаляването на броя на мандатите от 400 на 280 за Велико народно събрание и от 240 на 120 за нормално национално заседание Ваня Нушева изясни:
„ Ако сега ние имаме 240 мандата в Народно събрание и 6 838 000 гласоподаватели, то за влизане в Народното събрание на 1 претендент биха били нужни към 29 хиляди гласа. Ако броят на мандатите в един парламент се понижи на 120, тогава са нужни 57 хиляди гласа за превъзмогване на бариерата и за влизане в Народното събрание. Давате си сметка, че това на процедура усилва единната норма на посланичество в Народното събрание и евентуално води до усложнения за по-голяма част от политическите партии . Тоест препоръчаните промени във връзка с изборните системи могат да се изразят в едно ограничение на политическия плурализъм и по-трудно показване на гласоподавателя в Народното събрание . “
Кодексът на положителните практики на Венецианската комисия като съвещателен орган на Съвета на Европа дефинира като неприемливо осъществяването на основни промени в изборните системи най-малко година преди избори , разяснява Нушева. „ Съществени правила не могат да се трансформират в придвижване тогава, когато изборите предстоят. Особен акцент е подложен на въпроса за изборните системи. "
Експертната общественост продължава да упорства за основаването на изборен указател, какъвто страната ни към момента няма, напомни Ваня Нушева.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ