Краткият романс на ДПС с промяната: Може, но само ако е с Пеевски
Преди време имаше подобен журналистически сектор - " Движение за права и свободи ". Той се изпълняваше от публицист, отдаден на Движение за права и свободи, който общуваше с всички в Движение за права и свободи и правеше всичко допустимо да разбере какво става в Движение за права и свободи. С течение на времето и да кажем в Местановите години, този вид публицист развиваше доста другарски и отзивчиви отношение с Движение за права и свободи, в името на това непрестанно да " изважда вести " от кардинално потулената партия. Или пък да направи изявление с баница - това беше върховен пилотаж. Така и не разбрах обаче на кого бяха потребни тия вести и какъв е смисълът от журналист- " депесар ". Според мен изгодите бяха най-вече за Движение за права и свободи.
Около Движение за права и свободи сега обаче има една-единствена вест. И тя е, че партията се бе отдала на флирт с концепцията за смяна, който, несъмнено, завърши тържествено. Ето какъв беше той:
Още при акцията в Росенец позицията им взе да става забавна. Дефанзивата им по отношение на акостирането при сараите се оказа двойна: контраатаката бе и към ГЕРБ за това, че не са създали задоволително, с цел да защитят задоволително добре крепостта на Доган. В следствие, в дългите месеци, в които трябваше да се образува държавно управление, Движение за права и свободи изглеждаха още веднъж изключително - маркетираха се като партия, която е подготвена на голям брой взаимни отстъпки, с цел да има кабинет и която би подкрепила онази изразителност, когато тогава жънеше електоралните полета - че веднага, по-късно, смяната почва, единствено чакаме Слави Трифонов да се поорентира малко. Правилно бе видяно, че всяка поддръжка към предходната власт към този момент е невъзможна и всеки би трябвало да си откри метод да се причисли към общия хор. Начинът на Движение за права и свободи бе подобен: ние хем сме опитни и може да разчитате на нас, хем сме подготвени за същата смяна, за която настоявате и вие. Намекът: страната ще я бъде и без ГЕРБ, само че няма да я бъде без нас.
В последните месеци обаче флиртът свърши. Основната работа на партията се реалокира върху отбраната на Пеевски. Кирил Петков към този момент е " Цар Киро ", министри се дават на прокурор - изобщо, взе да става прекомерно напечено, с цел да продължи да се приказва за смяна и други романтически вероятности. Ако ще има смяна, няма по какъв начин тя да е без Пеевски, както преди време ГЕРБ донесе огромна смяна, само че нямаше по какъв начин тя да е без Доган. Промяната изобщо е допустима единствено в случай че включва в себе си основни непроменливи. И по никакъв начин не е добре тези непроменливи да се събират в описи - това вреди, рисково е.
Какво остава оттук нататък? Без да съм, за благополучие, отраслов Движение за права и свободи публицист (надявам се тази специалност да е останала в предишното поради високата степен на безсмислие), нещата наподобяват ясни. Промяната няма по какъв начин да продължи, в случай че вместо лист извади празен лист.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Около Движение за права и свободи сега обаче има една-единствена вест. И тя е, че партията се бе отдала на флирт с концепцията за смяна, който, несъмнено, завърши тържествено. Ето какъв беше той:
Още при акцията в Росенец позицията им взе да става забавна. Дефанзивата им по отношение на акостирането при сараите се оказа двойна: контраатаката бе и към ГЕРБ за това, че не са създали задоволително, с цел да защитят задоволително добре крепостта на Доган. В следствие, в дългите месеци, в които трябваше да се образува държавно управление, Движение за права и свободи изглеждаха още веднъж изключително - маркетираха се като партия, която е подготвена на голям брой взаимни отстъпки, с цел да има кабинет и която би подкрепила онази изразителност, когато тогава жънеше електоралните полета - че веднага, по-късно, смяната почва, единствено чакаме Слави Трифонов да се поорентира малко. Правилно бе видяно, че всяка поддръжка към предходната власт към този момент е невъзможна и всеки би трябвало да си откри метод да се причисли към общия хор. Начинът на Движение за права и свободи бе подобен: ние хем сме опитни и може да разчитате на нас, хем сме подготвени за същата смяна, за която настоявате и вие. Намекът: страната ще я бъде и без ГЕРБ, само че няма да я бъде без нас.
В последните месеци обаче флиртът свърши. Основната работа на партията се реалокира върху отбраната на Пеевски. Кирил Петков към този момент е " Цар Киро ", министри се дават на прокурор - изобщо, взе да става прекомерно напечено, с цел да продължи да се приказва за смяна и други романтически вероятности. Ако ще има смяна, няма по какъв начин тя да е без Пеевски, както преди време ГЕРБ донесе огромна смяна, само че нямаше по какъв начин тя да е без Доган. Промяната изобщо е допустима единствено в случай че включва в себе си основни непроменливи. И по никакъв начин не е добре тези непроменливи да се събират в описи - това вреди, рисково е.
Какво остава оттук нататък? Без да съм, за благополучие, отраслов Движение за права и свободи публицист (надявам се тази специалност да е останала в предишното поради високата степен на безсмислие), нещата наподобяват ясни. Промяната няма по какъв начин да продължи, в случай че вместо лист извади празен лист.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ