Преди време бях написал статия срещу така наречения “нов прочит

...
Преди време бях написал статия срещу така наречения “нов прочит
Коментари Харесай

Кириак Стефчов или соросоидите?

Преди време бях написал публикация против по този начин наречения “нов прочит на историята ”, употребен в някои медии за редовно мачкане на самочувствието на българина. Като главен тръбач на това срамно за нацията ни събитие разгласих възкръсналия Кириак Стефчов. Сега обаче не мисля по този начин. Героят на Иван Вазов е просто един правилен гражданин на султана, освен това загърбен от сънародниците си, който не е в положение да трови техните души.

Соросоидите са нищожен по брой, само че със значително въздействие върху хората човеци, тъй като са на всички места – малките екрани, вестници, списания и така нататък Освен това те доста добре напипват пикантното в така нареченото от тях “събаряне на клишетата ”. А кои са някои от клишетата – ще изброя единствено няколко.
-Капитан Списаревски не е никакъв таран (това е клише), просто се блъснал в една канара. Скали в Лозенската планина няма. За такива като него един от противниковите англо-американски летци след войната споделя: “Българските летци се биеха с невероятна гняв в съответствие един против 20-30.
-Христо Ботев не е погубен от турците (това е клише), а от Георги Апостолов поради сдърпване накъде да върви четата. Черкезинът палач не е имал тази опция, заради ниската далекобойност на пушките. Няма значение,че по това време турците са въоръжени с пушки Уинчестър, които прострелват навръх 1000 метра. А това какво твърди Никола Обретенов, няма никакво значение, както и обстоятелството, че “предателя ” Георги Апостолов умира героичен с 12 души четници в Рашов дол над Лютиброд, отклонявайки всички апели на турците да се предадат. Друг вид на тази клюка е, че палач е самият Никола Обретенов. Защото на смъртния си одър на някой си (?!) бил споделил, че пази загадка за убийството на Ботев, която за честа и славата на българския народ ще отнесе на небето. Никола Обретенов е наследник на Баба Тонка, която дружно с Никола доживява свободата. Тази изключителна българска жена щеше да го удуши със личните си ръце, в случай че това беше правилно. Нека си спомним думите й: “Четирима сина имах, двама са в гроба, двама гният в турските зандани. И още четирима да имах, отново бих ги дала за свободата на България. ”
– Васил Левски е наказан на гибел, не тъй като е началник и основател на революционните 200 комитета (това е клише),а заради убийството на един младеж-ратай на чорбаджията, от който Левски е отишъл да търси пари за комитетите. Все едно турският съд е формиран от кретени, които не знаят кого съдят. Впрочем Левски посмъртно (пак съгласно соросоидите) би трябвало да смени думата “робство ” с господство, без значение, че е написал собственоръчно “Аз, Васил Левски в Карлово роден, от българска майка левент, аз роден не ще да съм турски и никакъв плебей. ” Христо Ботев също би трябвало да поправи в този смисъл терминологията в стиховете си. Същото се отнася и за всичките ни възрожденци.

Не е ли, меко казано, цинизъм, в мекото си кресло да приказваш от името на предците ти, на чиито тил е плющял турския бич (по Захари Стоянов) и са ечали стоновете на набитите на прът хайдути и изгорените живи като Васил Петлешков, Св. Георги Софийски, Св. Никола Софийски!

И ето опряхме до още един соросоидски шедьовър – гаврата с възгласа “Да живее България ” и о, “какъв позор! ” – военни да носят 300-метрово национално знаме?! А с “Да живее България ” 200 млади мъже целуват земята при Козлодуй, други 4500 отстояват с “камъни и дърве ” Шипка, офицерите след Солунското помирение в края на първата международна война придвижват бойните флагове под куртките си през противников линии и по този начин няма пленено българско знаме. И отново с него бойците обличат преди офанзивата на Одрин бели ризи, с цел да посрещнат гибелта, както оня Стоян желае да я срещне на турското бесило.
Много пъти последните години съм разтърсван като се сблъсквам с нашата история. Но три пъти съм онемявал пред завета на предците.

Когата прочетох надписа от края на XIVвек на севаст Огнян край Боженци – “Аз севаст Огнян бях кефалия при цар Шишмана и доста зло патих. В това време турците водиха война. Аз поддържах вярата на Шишмана царя ”. Тогава в действителност Вяра и Отечество са еднопосочни.

Втория път е, когато бях на поляната, където са избити ботевите четници, водени тъкмо от “убиеца на Ботев ” Георги Апостолов.

Третият – пред запустялото и безусловно изкормено от македонистите гробище под Каймакчалан. Сякаш ме гледаха орбитите на извадените очи на бойците на цар Самуил. Както в местността “Вадиочник ” над село Скрът. Народът и отново той пази 1000 години загатна в топонимията за тази покруса.

Е, след всичко това какво е Кириак Стефчов в съпоставяне със соросоидите? Мисля,че здравия корен на българина няма да разреши да го прережат.

Недоволстват и против лъва пред НДК

Една от следващите соросоидни дивотии стига по-далече. Недоволството им е следното: Защо лъвът пред НДК би трябвало да държи щит с изобразена Санстефанска България и това не е ли териториална рекламация! Няма добряк, който да мисли за нови територии в обединена Европа. Тук отново опираме до патологичното мислене на соросоидите, които леко не помнят, че тези, чиито имена ще бъдат възобновени на стените, са починали точно за тази България. Те не са могли тогава да разсъждават с нашите категории и ние сме длъжни да уважим това, за което са починали.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР