Член-кореспондент Владко Панайотов пред „Труд“: Добивът на суровини от Космоса ще започне след 50 години
Преди седмица в Москва се състоя интернационалния конгрес за преправка на минерални първични материали. Едно е ясно: те се изчерпват. В същото време няма по какъв начин да се основават високи технологии без първични материали, а потребността от тях пораства. Едни гледат към Космоса, други към другите възможности, трети – към преработката. Нашият представител на на конгреса – Владко Панайотов получи Специалната премия на конгреса.
– Г-н Панайотов, честита премия! Идвате с настоящи вести от Москва, където се организира Международният конгрес по преправка на минерални първични материали. Какво се случва в световния свят на естествените ресурси, от които всички ние сме подвластни?
– Елитът на научната мисъл се събра в Москва от 16 до 21 септември, с цел да се огласи накъде върви светът. Суровините се изчерпват – това е несъмнено. Няма по какъв начин да се основават високи технологии без първични материали, а потребността от тях пораства. Това изключително се отнася за Европа. Има разнообразни отзиви: някои от базовите учени предложиха напъните да се насочат към космоса, други търсят решение на суровинния недостиг в океана, трети поддържат класическия рандеман от земята. От обикновените теории ние отиваме към квантовата физика. За себе си още веднъж осъзнах, че в случай че ние, като страна, не се намесим уверено в създаването на нови технологии и не сме дейни участници в тази задаваща се технологична “революция ” по отношение на добива и преработката на редки метали, напълно скоро ще купуваме всичко доста скъпо.
– Разкажете повече за тематиките на изявленията, за вашия отчет, който беше оценен достойно… Какъв беше фокусът в тезата Ви?
– Това беше следващият Двадесет и девети конгрес – IMPC 2018. Представлява международен конгрес с над 1000 делегати от всички европейски и евразийски страни, от Русия, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Турция, Мексико, Бразилия, Чили, Индия, Китай, Индонезия. Взеха присъединяване учени от водещи университети, от огромни добивни и преработвателни компании. Дебатите и изложбите продължиха пет дни и се организираха в Световния търговски център на Москва. Аз персонално участвах в подготовката, защото е доста мъчно да се съберат учените, специалистите и визионерите за бъдещето на добивните и преработвателни технологии на едно място. Радвам се, че способствах за провеждането на конгреса в Москва – успяхме да доведем европейските потенциали тук. Това беше и основанието на организационния комитет да ми присъди Диплом и орден на форума. А неповторимия златно-платинен плакет получих за моя отчет на тематика “Принципи за създаване на нови технологии на бъдещето ”. Представителите на пет страни – Съединени американски щати, Китай, Канада, Австралия, Русия – изнесоха пленарните отчети. След тях последваха десетки основни отчети.
– Кога ще стигнем китайците?
– Една млада китайска професорка – Зан Шанг от Северокитайския университет за наука и технологии демонстрира квантово показване на процесите за преправка на минерални първични материали. Наистина бях впечатлен! Но след моя отчет представителите на Китай, Съединени американски щати и Канада пристигнаха при мене и споделиха: “Искате ли да се кооперираме и да работим дружно? ” Това е извънредно добра оферта: всички ще спечелим – Китай има първични материали, Съединени американски щати и Канада имат съвременни технологии, а България има научния потенциал. Докато имаме базата, престижа, учените от Българска академия на науките, би трябвало да се включим в тази платформа и да предложим на новата Европейска комисия нашия план. Бих го нарекъл “Платформа за по-добър свят ”.
– Споменахте, че следва извличане на минерали в Космоса и в океана. Кога ще стане това?
– Американският представител сподели, че действителният рандеман на първични материали от космоса ще стане след 50 години. Вече се знае по какъв начин ще се осъществя добивът, само че не е открита формулата за преработката на суровините в космоса, тъй като няма по какъв начин да се доставят непреработени на Земята. Руският учен Николай Бортников сподели машини и технологии, с които може да се добива от дъното на океана, само че еднократно. Още не е изобретена технология за непрестанен рандеман. От друга страна, учените не престават да работят върху флотацията. Минералите в природата понижават, те са последна големина, по тази причина би трябвало да се мине към преработване. Преди 30-40 години 2-3% от рудата са съставлявали скъпият метал, в този момент приказваме за 0,3%. Например, попитах сътрудници, когато преди години работих в Чили: какво ще вършиме, когато свърши медта в залежите ви? А те ми дадоха отговор: имаме авариен вид – лития. А той е неизменима част от електрическите и водородните коли. Ето го визионерството.
– С какво е богата България и би трябвало ли да се мисли самоуверено за нови технологии?
– България е един доста сериозен производител и снабдител на мед, цинк, олово и благородни метали (Горубсо, Челопеч, Асарел и т.н.). Ние би трябвало да продължим да търсим пазари и коопериране с водещите компании от Германия, Съединени американски щати, Канада.
– Какви съглашения бяха подписани на конгреса?
– Набляга се на екологични условия. В тези документи минната промишленост ще се постарае да употребява по-малко вода, по-малко сила. Ще се търсят технологии за оптимално добиване на метал от суровините, планувано е също коопериране сред обособени страни.
– Кои учени Ви направиха най-силно усещане?
– Със забавяне се срещнах с един талантлив съветски академик – основателя на колонните машини – ефикасни, екологични. Той е легенда – на 90 години, в никакъв случай не съм мислил, че е жив, постоянно сътрудници са ме разпитвали за него. И ето на този конгрес внезапно към мене се доближава един дребничък човек, с бяла коса, с интелигентно изражение и споделя: “Може ли да се срещнем – аз съм Юлий Рубинщейн? ”. Бях покъртен и даже несъзнателно възкликнах: “Аз все си мислех, че сте живели през 30-те години и сте конструирали колонната машина в лагер… ”. Той се засмя и ми подари най-новата си книга.
Другият огромен академик, който беше и президент на конгреса, беше академикът с грузински генезис акад. Валентин Чантурия. Неговият отчет беше озаглавен “Иновации при преработката на естествени и техногенни минерали в Русия ”. Изложението беше неповторимо – злато, платина, диаманти, олово, цинк, мед, никел, вода… Идеите му са безусловно нови! Цялата зала от 1000 души го аплодираше и искаше още и още да го слуша! Именно той ми връчи златно-платинения плакет. Щастлив съм, че е оценил моите хрумвания и сподели положителните думи. Имаше и един американски академик, проф. Джон Марсден, който направи сериозен стопански разбор: до каква степен сме печеливши и до каква степен губещи в международен мащаб с ресурсите си.
– Кои машини и технологии са оригиналност през днешния ден?
– Видях машини, с които се добиват минерали в пустинни територии. Предложени бяха нови технологии за преправка на морската вода – в отчета на проф. Януш Ласковски (Канада). Ако не знаете двайсет на 100 от международните ресурси на питейна вода, се намират в езерото Байкал. Покрай него към този момент има големи комбинати, които употребяват тази вода, без да замърсяват природата. Според мене американските учени имат сериозен теоретичен капацитет и изпреварващо мислене. Ние би трябвало да се съпоставяме с тях и да работим дружно, а не да желаеме да ни дават подготвени решения, постигнати с голям труд. От друга страна, Индия е една от най-богатите страни по ресурси на редки метали – изключително злато, платина, паладий, диаманти. Индия и Китай са тиха мощност – без да спорят и да подвигат звук, те вървят напред. Кооперирането с Индия и Китай би било доста скъпо за България. И ние би трябвало да намерим пътища това да се реализира.
– Какво се случва с водородната тактика?
– Европа към този момент си построи инфраструктура за водородната технология, ние изоставаме. Особено в Германия, Холандия, Дания, Швеция – има складове, има станции. Коли и рейсове на водород се движат по техните пътища. Столична община би трябвало да се кооперира с общини, които имат към този момент развъртян водороден превоз – да вземем за пример в Белгия. Трябва да се разбере, че рейсовете на газ понижават нездравословните излъчвания с 50 % по отношение на дизеловите мотори, само че въпреки всичко при водородните рейсове нездравословните излъчвания са 0. Когато изгаряме водород, излиза вода… София ще парира рецензиите от страна на Европейски Съюз за чистотата на въздуха, в случай че изградим атомна инфраструктура.
Ние в Българска академия на науките имаме нововъведения. Премиерът Бойко Борисов може да бъде доста потребен в това отношение – изключително в контактите с Германия. Те са силата сега. Две са значимите посоки – водородната тактика и излъчванията от тецовете. За идващия мандат на Европейска комисия ще предложим нова технология за преправка на въглища с понижени нездравословни излъчвания под шапката на един коопериран колектив – Съединени американски щати, Германия и България. И няма да има никаква драма във връзка с Парижкото съглашение.
– До една седмица излиза втората част на Вашата мемоарна книга “Среща на две хилядолетия през моя взор ” (издателство “З. Стоянов ”). В нея учен Антон Дончев споделя: “Тази книга като че ли не е писана, а изговорена на глас ”. Каква е силата, която Ви накара да продължите писателските си изяви?
– Отзивите от първата част ме изненадаха. Различни прослойки читатели са я чели и всеки е намерил нещо забавно за себе си. Хората желаят да научат детайлности от естествения път на един човек. Тук няма някакви смайващи екшън истории, само че има и забележителни персони, от които съм взел изявленията. Например алпинистът Дойчин Василев ми описа с детайлности по какъв начин е изкачил Еверест – с големи компликации. Друг мой воин е Алексей Симонов – публицист и наследник на Константин Симонов, създателят на именитата ария “Жди меня и я вернусь ”. Разговарях с Алексей Симонов – той ми описа за любовните истории на татко си, за връзките му със Сталин. Вълнуваше ме датата 10 ноември, само че желаех да чуя спомените на участници по време на свалянето на Тодор Живков: интервюирал съм Георги Атанасов и Ани Спанчева, Любомир Левчев, Аксиния Джурова и Елена Джурова. Лично съм разговарял и с Тодор Живков през 1993 година В разнообразни интервали съм интервюирал тези живи свидетели… Интересува ме и генезисът на историческите обстоятелства, които предопределиха сферите на въздействие в света: срещата в Ялта – Сталин, Чърчил и Рузвелт – те предначертаха нашата орис за десетилетия напред. Защо и по какъв начин? Това са въпроси, на който диря отговорите.
Нашият посетител
Член-кор. Владко Панайотов е от групата на видните учени, които оглавяват интернационалните екипи за нови технологии по преработката на метали, рудодобива, ограничение на нездравословните излъчвания и приложението на водородната тактика. През февруари 2018 година президентът Румен Радев го удостои с медал “Св. св. Кирил и Методий ” – огърлие. Той е бил евродепутат (2007 – 2014), получил премията “Евродепутат на годината в региона на околната среда – 2013 ”. Автор е на над 180 изявления, 42 изобретения, патенти и потребни модели, 7 монографии, 8 учебника и пособия. Член на няколко интернационалните академии.
– Г-н Панайотов, честита премия! Идвате с настоящи вести от Москва, където се организира Международният конгрес по преправка на минерални първични материали. Какво се случва в световния свят на естествените ресурси, от които всички ние сме подвластни?
– Елитът на научната мисъл се събра в Москва от 16 до 21 септември, с цел да се огласи накъде върви светът. Суровините се изчерпват – това е несъмнено. Няма по какъв начин да се основават високи технологии без първични материали, а потребността от тях пораства. Това изключително се отнася за Европа. Има разнообразни отзиви: някои от базовите учени предложиха напъните да се насочат към космоса, други търсят решение на суровинния недостиг в океана, трети поддържат класическия рандеман от земята. От обикновените теории ние отиваме към квантовата физика. За себе си още веднъж осъзнах, че в случай че ние, като страна, не се намесим уверено в създаването на нови технологии и не сме дейни участници в тази задаваща се технологична “революция ” по отношение на добива и преработката на редки метали, напълно скоро ще купуваме всичко доста скъпо.
– Разкажете повече за тематиките на изявленията, за вашия отчет, който беше оценен достойно… Какъв беше фокусът в тезата Ви?
– Това беше следващият Двадесет и девети конгрес – IMPC 2018. Представлява международен конгрес с над 1000 делегати от всички европейски и евразийски страни, от Русия, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Турция, Мексико, Бразилия, Чили, Индия, Китай, Индонезия. Взеха присъединяване учени от водещи университети, от огромни добивни и преработвателни компании. Дебатите и изложбите продължиха пет дни и се организираха в Световния търговски център на Москва. Аз персонално участвах в подготовката, защото е доста мъчно да се съберат учените, специалистите и визионерите за бъдещето на добивните и преработвателни технологии на едно място. Радвам се, че способствах за провеждането на конгреса в Москва – успяхме да доведем европейските потенциали тук. Това беше и основанието на организационния комитет да ми присъди Диплом и орден на форума. А неповторимия златно-платинен плакет получих за моя отчет на тематика “Принципи за създаване на нови технологии на бъдещето ”. Представителите на пет страни – Съединени американски щати, Китай, Канада, Австралия, Русия – изнесоха пленарните отчети. След тях последваха десетки основни отчети.
– Кога ще стигнем китайците?
– Една млада китайска професорка – Зан Шанг от Северокитайския университет за наука и технологии демонстрира квантово показване на процесите за преправка на минерални първични материали. Наистина бях впечатлен! Но след моя отчет представителите на Китай, Съединени американски щати и Канада пристигнаха при мене и споделиха: “Искате ли да се кооперираме и да работим дружно? ” Това е извънредно добра оферта: всички ще спечелим – Китай има първични материали, Съединени американски щати и Канада имат съвременни технологии, а България има научния потенциал. Докато имаме базата, престижа, учените от Българска академия на науките, би трябвало да се включим в тази платформа и да предложим на новата Европейска комисия нашия план. Бих го нарекъл “Платформа за по-добър свят ”.
– Споменахте, че следва извличане на минерали в Космоса и в океана. Кога ще стане това?
– Американският представител сподели, че действителният рандеман на първични материали от космоса ще стане след 50 години. Вече се знае по какъв начин ще се осъществя добивът, само че не е открита формулата за преработката на суровините в космоса, тъй като няма по какъв начин да се доставят непреработени на Земята. Руският учен Николай Бортников сподели машини и технологии, с които може да се добива от дъното на океана, само че еднократно. Още не е изобретена технология за непрестанен рандеман. От друга страна, учените не престават да работят върху флотацията. Минералите в природата понижават, те са последна големина, по тази причина би трябвало да се мине към преработване. Преди 30-40 години 2-3% от рудата са съставлявали скъпият метал, в този момент приказваме за 0,3%. Например, попитах сътрудници, когато преди години работих в Чили: какво ще вършиме, когато свърши медта в залежите ви? А те ми дадоха отговор: имаме авариен вид – лития. А той е неизменима част от електрическите и водородните коли. Ето го визионерството.
– С какво е богата България и би трябвало ли да се мисли самоуверено за нови технологии?
– България е един доста сериозен производител и снабдител на мед, цинк, олово и благородни метали (Горубсо, Челопеч, Асарел и т.н.). Ние би трябвало да продължим да търсим пазари и коопериране с водещите компании от Германия, Съединени американски щати, Канада.
– Какви съглашения бяха подписани на конгреса?
– Набляга се на екологични условия. В тези документи минната промишленост ще се постарае да употребява по-малко вода, по-малко сила. Ще се търсят технологии за оптимално добиване на метал от суровините, планувано е също коопериране сред обособени страни.
– Кои учени Ви направиха най-силно усещане?
– Със забавяне се срещнах с един талантлив съветски академик – основателя на колонните машини – ефикасни, екологични. Той е легенда – на 90 години, в никакъв случай не съм мислил, че е жив, постоянно сътрудници са ме разпитвали за него. И ето на този конгрес внезапно към мене се доближава един дребничък човек, с бяла коса, с интелигентно изражение и споделя: “Може ли да се срещнем – аз съм Юлий Рубинщейн? ”. Бях покъртен и даже несъзнателно възкликнах: “Аз все си мислех, че сте живели през 30-те години и сте конструирали колонната машина в лагер… ”. Той се засмя и ми подари най-новата си книга.
Другият огромен академик, който беше и президент на конгреса, беше академикът с грузински генезис акад. Валентин Чантурия. Неговият отчет беше озаглавен “Иновации при преработката на естествени и техногенни минерали в Русия ”. Изложението беше неповторимо – злато, платина, диаманти, олово, цинк, мед, никел, вода… Идеите му са безусловно нови! Цялата зала от 1000 души го аплодираше и искаше още и още да го слуша! Именно той ми връчи златно-платинения плакет. Щастлив съм, че е оценил моите хрумвания и сподели положителните думи. Имаше и един американски академик, проф. Джон Марсден, който направи сериозен стопански разбор: до каква степен сме печеливши и до каква степен губещи в международен мащаб с ресурсите си.
– Кои машини и технологии са оригиналност през днешния ден?
– Видях машини, с които се добиват минерали в пустинни територии. Предложени бяха нови технологии за преправка на морската вода – в отчета на проф. Януш Ласковски (Канада). Ако не знаете двайсет на 100 от международните ресурси на питейна вода, се намират в езерото Байкал. Покрай него към този момент има големи комбинати, които употребяват тази вода, без да замърсяват природата. Според мене американските учени имат сериозен теоретичен капацитет и изпреварващо мислене. Ние би трябвало да се съпоставяме с тях и да работим дружно, а не да желаеме да ни дават подготвени решения, постигнати с голям труд. От друга страна, Индия е една от най-богатите страни по ресурси на редки метали – изключително злато, платина, паладий, диаманти. Индия и Китай са тиха мощност – без да спорят и да подвигат звук, те вървят напред. Кооперирането с Индия и Китай би било доста скъпо за България. И ние би трябвало да намерим пътища това да се реализира.
– Какво се случва с водородната тактика?
– Европа към този момент си построи инфраструктура за водородната технология, ние изоставаме. Особено в Германия, Холандия, Дания, Швеция – има складове, има станции. Коли и рейсове на водород се движат по техните пътища. Столична община би трябвало да се кооперира с общини, които имат към този момент развъртян водороден превоз – да вземем за пример в Белгия. Трябва да се разбере, че рейсовете на газ понижават нездравословните излъчвания с 50 % по отношение на дизеловите мотори, само че въпреки всичко при водородните рейсове нездравословните излъчвания са 0. Когато изгаряме водород, излиза вода… София ще парира рецензиите от страна на Европейски Съюз за чистотата на въздуха, в случай че изградим атомна инфраструктура.
Ние в Българска академия на науките имаме нововъведения. Премиерът Бойко Борисов може да бъде доста потребен в това отношение – изключително в контактите с Германия. Те са силата сега. Две са значимите посоки – водородната тактика и излъчванията от тецовете. За идващия мандат на Европейска комисия ще предложим нова технология за преправка на въглища с понижени нездравословни излъчвания под шапката на един коопериран колектив – Съединени американски щати, Германия и България. И няма да има никаква драма във връзка с Парижкото съглашение.
– До една седмица излиза втората част на Вашата мемоарна книга “Среща на две хилядолетия през моя взор ” (издателство “З. Стоянов ”). В нея учен Антон Дончев споделя: “Тази книга като че ли не е писана, а изговорена на глас ”. Каква е силата, която Ви накара да продължите писателските си изяви?
– Отзивите от първата част ме изненадаха. Различни прослойки читатели са я чели и всеки е намерил нещо забавно за себе си. Хората желаят да научат детайлности от естествения път на един човек. Тук няма някакви смайващи екшън истории, само че има и забележителни персони, от които съм взел изявленията. Например алпинистът Дойчин Василев ми описа с детайлности по какъв начин е изкачил Еверест – с големи компликации. Друг мой воин е Алексей Симонов – публицист и наследник на Константин Симонов, създателят на именитата ария “Жди меня и я вернусь ”. Разговарях с Алексей Симонов – той ми описа за любовните истории на татко си, за връзките му със Сталин. Вълнуваше ме датата 10 ноември, само че желаех да чуя спомените на участници по време на свалянето на Тодор Живков: интервюирал съм Георги Атанасов и Ани Спанчева, Любомир Левчев, Аксиния Джурова и Елена Джурова. Лично съм разговарял и с Тодор Живков през 1993 година В разнообразни интервали съм интервюирал тези живи свидетели… Интересува ме и генезисът на историческите обстоятелства, които предопределиха сферите на въздействие в света: срещата в Ялта – Сталин, Чърчил и Рузвелт – те предначертаха нашата орис за десетилетия напред. Защо и по какъв начин? Това са въпроси, на който диря отговорите.
Нашият посетител
Член-кор. Владко Панайотов е от групата на видните учени, които оглавяват интернационалните екипи за нови технологии по преработката на метали, рудодобива, ограничение на нездравословните излъчвания и приложението на водородната тактика. През февруари 2018 година президентът Румен Радев го удостои с медал “Св. св. Кирил и Методий ” – огърлие. Той е бил евродепутат (2007 – 2014), получил премията “Евродепутат на годината в региона на околната среда – 2013 ”. Автор е на над 180 изявления, 42 изобретения, патенти и потребни модели, 7 монографии, 8 учебника и пособия. Член на няколко интернационалните академии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ