Спортът и образованието ще върнат България на правия път
Преди се радвахме на олимпийски трофеи, в този момент - на олимпийски квоти
Специални пенсии за всички, играли над 300 мача в А група или над 50 в националния тим по футбол
- Г-н Георгиев, бяхте народен представител в 44-тото Народно заседание, в този момент още веднъж сте претендент за депутат. Какво кара млад и съумял човек като вас да се занимава с политика?
- Вярвам, че е време за смяна и тя може да пристигна единствено от младите и съумели българи. Много по-уверено и почтено работи човек, който има различен вид за житейски разцвет и не употребява политиката, с цел да е значим и да съумява. Според мен времето на професионалните политици е отминало. Видяхме какво свършиха те с българския преход. Идва ред на тези, които в действителност знаят и могат да изведат България на правия път.
- Кои са най-големите провокации пред страната през днешния ден?
- Естествено, оправянето с рецесията, провокирана от ковид, и проектът за възобновяване. Но отвън пандемията, значимо е да стартираме да решаваме проблемите, които тегнат над България от десетилетия - демографската рецесия, ниските приходи, неприятната бизнес среда, корупцията, нереформираните здравна и правосъдна система.
- Ако още веднъж сте депутат, кои ще са вашите цели?
- Образованието и спортът. Те най-бързо могат да изведат страната там, където й е мястото - измежду развитите страни, със здрава и просперираща нация. Спорът и образованието вървят ръка за ръка. Те са като скачени съдове. Жалко е, че
в годините на прехода разбихме две от най-успешно работещите системи в България.
Виждате какво стана със спорта след поредицата опити и ръководството на ГЕРБ - преди се радвахме на олимпийски трофеи, а в този момент - на олимпийски квоти. Броят на елитните ни спортисти непрестанно понижава. В Пловдив да вземем за пример, който е най-спортният град на България и преди 40 години самичък се нареждаше в топ 20 на международната ранглиста по олимпийски медали, професионалните състезатели в самостоятелните дисциплини се броят на пръстите на едната ръка. Това е цялостен неуспех и приказва за цялостно безхаберие в ръководството на спорта.
- Има ли връщане обратно?
- Разбира се. За задачата е належащо отпред на спорта и обособените федерации да застанат хора с умения и опит. Пак дублирам - спортът и образованието вървят ръка за ръка. Защото всичко стартира от детската градина и началното учебно заведение. Там се образуват привички и умения за цялостен живот. Ако бъда определен за депутат, ще упорствам за нова организация на детския и ученическия спорт. Часовете по физическо образование би трябвало да се усилят. В тях е добре дружно с преподавателя да влизат и профилирани треньори, които да селектират децата с капацитет и да ги подтикват да спортуват.
Спортът е най-хубавата и евтина профилактика,
той основава здрави и дейни хора. В коронавирус рецесията се видя какъв брой болна е нацията. Лъснаха всички проблеми на здравната система, като най-големите са свързани не с болничната помощ, а с профилактиката и общото здраве на хората.
Между другото, у нас има и различен български феномен - вършим децата заболели, без да са заболели, с цел да ги запишем в най-актуалната ясла или градина - вадим бележки, че са с астма, алергия и така нататък Това е неуместно. Хората обаче не са отговорни за тези " благородни неистини ". Всички приказваме за демографската рецесия, която топи нацията, а даже при тази ниска раждаемост не можем да устроим всички деца, с цел да могат родителите да работят и да се развиват професионално.
- Какво действително може да бъде направено за развиването на ученическия и всеобщия спорт?
- Аз персонално имам написана стратегия за развиването на фамилния и всеобщия спорт. Тя планува
всяко семейство с най-малко две деца да може да употребява огромни понижения за състезателен уикенд
съгласно сезона. Представете си при 25 фамилии с по 2 деца каква мощна група става. Децата и родителите ще карат ски, ще плуват, ще играят тенис и така нататък Подобна самодейност косвено ще подкрепи и българския туризъм, който търпи най-големи загуби в пандемията.
Важно е през днешния ден да мотивираме повече хора да спортуват. В тази връзка ще разглася пред вас една моя концепция, която имам вяра, че скоро ще осъществяваме в Пловдив. Тя е обвързвана с построяването на екопътека за тичане по дигата на Марица. Може да се направи с европейски средства, като край нея се изградят пунктове за отмора и ободряване и разнообразни атракциони. Така единствено на 2 км от центъра на града пловдивчани ще имат едно съвременно и доста комфортно трасе за крос и разходка.
- В тази връзка, има ли задоволително бази у нас за развиването на всеобщия и детския спорт?
- Базите не стигат и това се вижда с просто око. Да се върнем отново на Пловдив - най-спортния град, в който няма и един стадион за пред хората.
Да държиш бижуто стадион „ Пловдив” в днешното му положение, е закононарушение
Нямаме и подобаващи зали за спорт. По-добре беше вместо този монумент на нелепостта, какъвто е „ Колодрума”, с 60 милиона да бяхме построили по една съвременна многофункционална зала във всеки регион на града. Това щеше да е доста по-удобно и за родителите, които водят децата си на спорт. На процедура в Пловдив няма нито една съвременна зала за тенис, да не приказваме за лека атлетика. С базите сме цялостен неуспех, а това предопределя и качеството на подготовката на спортистите и резултатите са забележими.
- Правителството на Бойко Борисов обаче отпусна целево 37 млн. за стадионите на футболните Ботев и Локомотив…
- Да, това е добре, въпреки че сметките не излизат и парите няма да стигнат. Тук по-важният въпрос е какво вършим с другите клубове и със стадион „ Пловдив” и като цяло с базите в Пловдив, дал на България и света футболни гении като Стоичков, Христо Бонев, Динко Дерменджиев и Тодор Диев. Между другото, тази година ФК " Марица " празнува 100-годишен празник. По този мотив приветствам родния клуб на Стоичков за завръщането му в професионалния футбол и давам дума, че ще работя с всички сили и този огромен тим да получи подобаваща помощ. Същото се отнася и до Спартак.
Тук би трябвало да кажа, че
страната и локалната власт са длъжници на футбола.
Този най-масов спорт, в който частни притежатели на клубове влагат парите си, е оставен на произвола на ориста. Трябва смяна в Закона за спорта, която да поправи тази неправда. И не става дума единствено за децата и настоящите футболисти, а и за ветераните, които би трябвало да са огромните герои на нацията и да дават образец на младите. Абсурдно е тези хора, които са дали здравето си за футбола, да нямат пари даже за медикаменти. Ако спортните хора ми оказват помощ да вляза в Народното събрание, аз се наемам до края на мандата да осигуря финансова поддръжка за всички призьори от международни шампионати, а освен за олимпийците ни. Конкретно във футбола за всеки, който има над 300 професионални мача в А група, ще има спомагателна пенсия. Същото се отнася за националния принос - при над 50 мача в националния тим ще се поставя добавка към пенсията в размер на една минимална работна заплата, която да се наследява при, не дай боже, ранна гибел, както се случи с Трифон Иванов и Георги Марков. Не бива да оставяме нашите огромни спортисти да мизерстват на старини. Същото се отнася за артистите и дейците на културата.
Напоследък политиците постоянно не помнят кой ги е изпратил във властта,
като им е поверил ориста на отечеството. Държат се по този начин, като че ли само те са значими в тази страна. А истината е, че най-големият капитал на България са хората.
- В България обаче този капитал застрашително понижава. Според прогнозите до 2040 година живеещите в страната си българи ще са към 5 милиона. Какво би трябвало да се направи, с цел да обърнем тази мрачна наклонност?
- Да се грижим по-добре за хората, като им даваме повече благоприятни условия за реализация в България.
Пак дублирам - с цел да имаме сполучливи младежи и просперираща нация, най-важните вложения са в образованието, спорта и подпомагането на младите фамилии. Справянето с демографската рецесия е огромното предизвикателство. В тази посока имаме доста положителни образци - Унгария, Финландия и други страни, които са били изправени пред сходен проблем. Като начало можем да стартираме с подкрепяне на млади фамилии с 3 и повече деца с безлихвени заеми. Като изискване за приемане на средствата може да се сложи двамата родители да имат най-малко приблизително обучение. Средствата би трябвало да се отпускат целево за фамилен бизнес или за развъждане и обучение на децата. Така хората ще усещат действително поддръжката на страната и ще са по-мотивирани да останат и да се развиват тук.
Другото е още емигриращи младежи, разпад и застой. Ако не желаете това да се случва повече, направете верния избор на 11 юли с бюлетина №4.
Димитър Георгиев бе народен представител от парламентарната група на " Българска социалистическа партия за България " в 44-тото Народно заседание, определен от 17-и МИР Пловдив-област.
От 2015 до март 2017 година е общински консултант в Пловдив. Занимавал се е със строителен бизнес. Семеен, с две дъщери.
Специални пенсии за всички, играли над 300 мача в А група или над 50 в националния тим по футбол
- Г-н Георгиев, бяхте народен представител в 44-тото Народно заседание, в този момент още веднъж сте претендент за депутат. Какво кара млад и съумял човек като вас да се занимава с политика?
- Вярвам, че е време за смяна и тя може да пристигна единствено от младите и съумели българи. Много по-уверено и почтено работи човек, който има различен вид за житейски разцвет и не употребява политиката, с цел да е значим и да съумява. Според мен времето на професионалните политици е отминало. Видяхме какво свършиха те с българския преход. Идва ред на тези, които в действителност знаят и могат да изведат България на правия път.
- Кои са най-големите провокации пред страната през днешния ден?
- Естествено, оправянето с рецесията, провокирана от ковид, и проектът за възобновяване. Но отвън пандемията, значимо е да стартираме да решаваме проблемите, които тегнат над България от десетилетия - демографската рецесия, ниските приходи, неприятната бизнес среда, корупцията, нереформираните здравна и правосъдна система.
- Ако още веднъж сте депутат, кои ще са вашите цели?
- Образованието и спортът. Те най-бързо могат да изведат страната там, където й е мястото - измежду развитите страни, със здрава и просперираща нация. Спорът и образованието вървят ръка за ръка. Те са като скачени съдове. Жалко е, че
в годините на прехода разбихме две от най-успешно работещите системи в България.
Виждате какво стана със спорта след поредицата опити и ръководството на ГЕРБ - преди се радвахме на олимпийски трофеи, а в този момент - на олимпийски квоти. Броят на елитните ни спортисти непрестанно понижава. В Пловдив да вземем за пример, който е най-спортният град на България и преди 40 години самичък се нареждаше в топ 20 на международната ранглиста по олимпийски медали, професионалните състезатели в самостоятелните дисциплини се броят на пръстите на едната ръка. Това е цялостен неуспех и приказва за цялостно безхаберие в ръководството на спорта.
- Има ли връщане обратно?
- Разбира се. За задачата е належащо отпред на спорта и обособените федерации да застанат хора с умения и опит. Пак дублирам - спортът и образованието вървят ръка за ръка. Защото всичко стартира от детската градина и началното учебно заведение. Там се образуват привички и умения за цялостен живот. Ако бъда определен за депутат, ще упорствам за нова организация на детския и ученическия спорт. Часовете по физическо образование би трябвало да се усилят. В тях е добре дружно с преподавателя да влизат и профилирани треньори, които да селектират децата с капацитет и да ги подтикват да спортуват.
Спортът е най-хубавата и евтина профилактика,
той основава здрави и дейни хора. В коронавирус рецесията се видя какъв брой болна е нацията. Лъснаха всички проблеми на здравната система, като най-големите са свързани не с болничната помощ, а с профилактиката и общото здраве на хората.
Между другото, у нас има и различен български феномен - вършим децата заболели, без да са заболели, с цел да ги запишем в най-актуалната ясла или градина - вадим бележки, че са с астма, алергия и така нататък Това е неуместно. Хората обаче не са отговорни за тези " благородни неистини ". Всички приказваме за демографската рецесия, която топи нацията, а даже при тази ниска раждаемост не можем да устроим всички деца, с цел да могат родителите да работят и да се развиват професионално.
- Какво действително може да бъде направено за развиването на ученическия и всеобщия спорт?
- Аз персонално имам написана стратегия за развиването на фамилния и всеобщия спорт. Тя планува
всяко семейство с най-малко две деца да може да употребява огромни понижения за състезателен уикенд
съгласно сезона. Представете си при 25 фамилии с по 2 деца каква мощна група става. Децата и родителите ще карат ски, ще плуват, ще играят тенис и така нататък Подобна самодейност косвено ще подкрепи и българския туризъм, който търпи най-големи загуби в пандемията.
Важно е през днешния ден да мотивираме повече хора да спортуват. В тази връзка ще разглася пред вас една моя концепция, която имам вяра, че скоро ще осъществяваме в Пловдив. Тя е обвързвана с построяването на екопътека за тичане по дигата на Марица. Може да се направи с европейски средства, като край нея се изградят пунктове за отмора и ободряване и разнообразни атракциони. Така единствено на 2 км от центъра на града пловдивчани ще имат едно съвременно и доста комфортно трасе за крос и разходка.
- В тази връзка, има ли задоволително бази у нас за развиването на всеобщия и детския спорт?
- Базите не стигат и това се вижда с просто око. Да се върнем отново на Пловдив - най-спортния град, в който няма и един стадион за пред хората.
Да държиш бижуто стадион „ Пловдив” в днешното му положение, е закононарушение
Нямаме и подобаващи зали за спорт. По-добре беше вместо този монумент на нелепостта, какъвто е „ Колодрума”, с 60 милиона да бяхме построили по една съвременна многофункционална зала във всеки регион на града. Това щеше да е доста по-удобно и за родителите, които водят децата си на спорт. На процедура в Пловдив няма нито една съвременна зала за тенис, да не приказваме за лека атлетика. С базите сме цялостен неуспех, а това предопределя и качеството на подготовката на спортистите и резултатите са забележими.
- Правителството на Бойко Борисов обаче отпусна целево 37 млн. за стадионите на футболните Ботев и Локомотив…
- Да, това е добре, въпреки че сметките не излизат и парите няма да стигнат. Тук по-важният въпрос е какво вършим с другите клубове и със стадион „ Пловдив” и като цяло с базите в Пловдив, дал на България и света футболни гении като Стоичков, Христо Бонев, Динко Дерменджиев и Тодор Диев. Между другото, тази година ФК " Марица " празнува 100-годишен празник. По този мотив приветствам родния клуб на Стоичков за завръщането му в професионалния футбол и давам дума, че ще работя с всички сили и този огромен тим да получи подобаваща помощ. Същото се отнася и до Спартак.
Тук би трябвало да кажа, че
страната и локалната власт са длъжници на футбола.
Този най-масов спорт, в който частни притежатели на клубове влагат парите си, е оставен на произвола на ориста. Трябва смяна в Закона за спорта, която да поправи тази неправда. И не става дума единствено за децата и настоящите футболисти, а и за ветераните, които би трябвало да са огромните герои на нацията и да дават образец на младите. Абсурдно е тези хора, които са дали здравето си за футбола, да нямат пари даже за медикаменти. Ако спортните хора ми оказват помощ да вляза в Народното събрание, аз се наемам до края на мандата да осигуря финансова поддръжка за всички призьори от международни шампионати, а освен за олимпийците ни. Конкретно във футбола за всеки, който има над 300 професионални мача в А група, ще има спомагателна пенсия. Същото се отнася за националния принос - при над 50 мача в националния тим ще се поставя добавка към пенсията в размер на една минимална работна заплата, която да се наследява при, не дай боже, ранна гибел, както се случи с Трифон Иванов и Георги Марков. Не бива да оставяме нашите огромни спортисти да мизерстват на старини. Същото се отнася за артистите и дейците на културата.
Напоследък политиците постоянно не помнят кой ги е изпратил във властта,
като им е поверил ориста на отечеството. Държат се по този начин, като че ли само те са значими в тази страна. А истината е, че най-големият капитал на България са хората.
- В България обаче този капитал застрашително понижава. Според прогнозите до 2040 година живеещите в страната си българи ще са към 5 милиона. Какво би трябвало да се направи, с цел да обърнем тази мрачна наклонност?
- Да се грижим по-добре за хората, като им даваме повече благоприятни условия за реализация в България.
Пак дублирам - с цел да имаме сполучливи младежи и просперираща нация, най-важните вложения са в образованието, спорта и подпомагането на младите фамилии. Справянето с демографската рецесия е огромното предизвикателство. В тази посока имаме доста положителни образци - Унгария, Финландия и други страни, които са били изправени пред сходен проблем. Като начало можем да стартираме с подкрепяне на млади фамилии с 3 и повече деца с безлихвени заеми. Като изискване за приемане на средствата може да се сложи двамата родители да имат най-малко приблизително обучение. Средствата би трябвало да се отпускат целево за фамилен бизнес или за развъждане и обучение на децата. Така хората ще усещат действително поддръжката на страната и ще са по-мотивирани да останат и да се развиват тук.
Другото е още емигриращи младежи, разпад и застой. Ако не желаете това да се случва повече, направете верния избор на 11 юли с бюлетина №4.
Димитър Георгиев бе народен представител от парламентарната група на " Българска социалистическа партия за България " в 44-тото Народно заседание, определен от 17-и МИР Пловдив-област.
От 2015 до март 2017 година е общински консултант в Пловдив. Занимавал се е със строителен бизнес. Семеен, с две дъщери.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ