След голям пробив в лечението на левкемия, учените се борят с изненадващ страничен ефект
Преди към пет години учени в лабораториите на огромна фармацевтична компания доближават до ключа за нещо, което се търси от десетилетия. Намират метод да убиват ракови кафези, които другояче отхвърлят да умрат, а ключът се оказва дребна молекула, която съумява да се намести тъкмо там, където механизмът им за самоизтребление се е счупил, и да го поправи. След приема на новото лекарство, което се появява като резлутат от откритието, отбраните на клетките падат и те са наказани на гибел и изхвърляне от тялото като боклуци съвсем неотложно.
Това прави новият медикамент с интернационалното непатентно название венетоклакс с болестотворните кафези на някои типове левкемия и за пръв път в историята дава късмет за цялостното им изцеление. От края на 2016 година фирмите " Абви " и " Рош " имат патентовани лекарства въз основата на тази молеклуа в Европа, Съединени американски щати и други развити страни, и в този момент си сътрудничат лекарството да стигне по-бързо до пациентите, на които може да помогне и при които нищо друго до момента не е проработило, въпреки че е към момента в последната фаза на клинични изпитвания.
Пробивът в лекуването на левкемия с този нов медикамент беше една от най-големите вести на тазгодишния конгрес на Световната асоциация по хематология, който се организира през юни в Мадрид.
Смърт за рака
Стандартните химиотерапии от първа и втора линия на лекуване работят по разнообразни способи, само че със сходна философия - пробват да намерят и да убият нападателно раковите кафези в тялото, атакувайки разнообразни техни съставни елементи. Това не постоянно сработва, тъй като може лечението да не е най-подходящата за съответния тип разновидност (а и въобще да няма подходяща), или пък тъй като защитните механизми на болните кафези са по-силни от офанзивите на лекарството.
Затова в последните две-три десетилетия учените търсят способи да разрушават раковите кафези от вътрешната страна, вместо извън - посредством по този начин наречената прицелна или таргетна терапия. При някои от тях, както в тази ситуация на хроничната лимфоцитна левкемия, за която е създадено новото лекарство, е нарушен механизмът на естествена гибел, наименуван апоптоза. Когато една клетка е развалена или остаряла, той се включва и я отстрани като ненужна от тялото, само че при мутиралите кафези този механизъм не работи, по тази причина се натрупват в тялото и го разболяват, разясни пред " Дневник " един от основателите на новата молекула - доктор. Питър Хилмън от Университетската болница в Лийдс.
Решението, което учените са намерили, е да парират действието на белтъка BCL-2, който при някои онкологични болести може да е в свръхпроизводство, а функционалността му е да стопира процеса на апоптоза. Засега лечебната молекула е изпитана и има резултат при три четвърти от пациентите съответно с хронична лимфоцитна левкемия, само че е допустимо да подейства и при останалите типове левкимии или даже при други типове рак, при които е на разположение същата спънка за разрушаването на нежеланите кафези.
" Ако си визиите, че раковата клетка е врата, заключена с катанец, старите химиотерапии са военен чук който разрушава ключалката и предизвиква големи странични провали, а новите таргетни лечения са като да имаш ключа за точната брава и да го използваш без риск за вреди ", дава прилика доктор Питър Хилман.
Възможността лекарството да подейства и при другите типове левкемии се тества сега, само че процесът на клиничните изпитвания лишава няколко години. Учените би трябвало да са сигурни, че новото лекарство (това, или което и да е друго) не нанася повече вреди, в сравнение с изгоди за здравето на индивида, а това се потвърждава единствено с хода на времето и струпване на сериозна маса от тествали го пациенти с удобен резултат.
При венетоклакс обаче изненадващият нежелателен резултат проличал съвсем незабавно и в този момент откривателите му търсят способи да го отстранят.
На бързи обороти
Най-сериозната нежелана реакция, която се появила при новото лекарство за хронична лимфоцитна левкемия, е това че работи прекомерно бързо. И въпреки че това звучи като нещо, което всеки раково болен би желал да чуе, в действителност към този момент съставлява проблем и се търси решението му, споделя доктор Хилман.
Умъртвяването на раковите кафези с новата терапия става толкоз бързо и по едно и също време, че тялото не съумява задоволително бързо да обработи и изхвърли разградените им съставни елементи. В резултат на това в кръвта се натрупват токсични отпадъчни субстанции от мъртвите кафези и може да се получи отравяне, наречено израстък лизис синдром.Той се среща и при някои познати химиотерапии, изключително при първия банкет, и визира най-много бъбреците, ескалирайки от време на време до бъбречна непълнота, също и проблеми със сърцето и нервната система.
" Това е проблем, с който можем да се оправим. И за останалите нежелани резултати важи, изключително на фона на тежките химиотерапии, които всеобщо се ползват в този момент ", счита експертът по хематология. Затова при приложението на венетоклакс върху пациенти се отделя изключително внимание на детоксикацията паралелно с приема на лекарството, както и се работи за забавянето на резултата от молекулата.
© "Абви България "
Какво е хронична лимфоцитна левкемия
Левкемията е рак, който стартира в кръвотворните кафези на костния мозък. Когато една от тези кафези се промени и стане левкемична, тя към този момент не съзрява обикновено - дели се по-бързо от останалите и бързо основава свои себеподобни, които не умират, а се натрупват първо в костния мозък, по-късно и в кръвта. По това левкемията се разграничава и от всички останали онкологични болести, които нормално в началото са съсредоточени в един орган. Оттам те могат да доближат и до костния мозък, само че в този случай не става въпрос за същата болест.
Има четири съществени типа левкемии и комбинациите сред тях. В взаимозависимост от темпа си на развиване са остри и хронични, и според от типа на повредените кафези - миелоидна или лимфоцитна. От всички комбинации, най-разпространената е хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ), която също има разновидности и може да се развива доста постепенно, или доста бързо.
" Около половината от пациентите с ХЛЛ въобще не се нуждаят от лекуване, а може и да не схванат, че са заболели през целия си живот, тъй като заболяването не се развива. Другата половина обаче се нуждаят от лекуване, като при към 20-25% то минават сполучливо и в никакъв случай повече не се нуждаят от него. При останалите ракът се демонстрира още веднъж и още веднъж би трябвало да се лекува, нормално до края на живота ", коментира доктор Хилман. По думите му новото лекарство дава късмет тъкмо за тези хора с повтарящ се проблем.
Ако заболяването се развива постепенно, в кръвта се натрупват десетки милиони ракови кафези преди да се стигне до лекуване. " Когато започваме лекуването, количеството им е голямо, само че в края на лечението равнищата са толкоз ниски, че към този момент не могат да се виждат в кръвта. Следващата стъпка от клиничните изпитвания ще е да опитаме и да спрем поддържащата тепрапия при пациентите, при които резултатът е подобен. Възможно е заболяването в никакъв случай към този момент да не се появи, само че към момента сме стигнали до този стадий ", разяснява докторът. По-големият приоритет в този момент е да се ревизира дали лечението ще подейства и при острите форми на левкемия, при които заплахата за живота е по-голяма.
Кога ще пристигна бъдещето
Клиничните изпитвания на венетоклакс не престават, като към този момент са съсредоточени във Англия. Макар че фармацевтичните компании към този момент имат позволение за разпространяване на лекарството в Еврола, това ще става постепенно и мъчно, до момента в който приключат всички проби на лечението и до момента в който компаниите се преборят за утвърждението на здравните служби на държавно равнище. С приоритет да получат лекарството сега са хората, при които други лекувания не са проработили и се надпреварват с часовника.
Има и още една опция, обвързвана с новото лекарство, която занапред ще се ревизира - дали то няма да е най-ефикасният вид за първа линия на лекуване вместо общоприетата химиотерапия - т.е. да се ползва незабавно след диагнозата, вместо първо да се пробват остарелите разновидности.
Сега прицелната терапия, поради това, че е доста скъпа и не в всеобщо произвеждане, се употребява чак откакто са тествани първо познатите онкологични лекарства. Ако пациентите не се повлияват от тях обаче, това е за сметка на тяхното време и влошаващо се здраве. Освен несполучливите опити с неправилни медикаменти, може да им отнеме и още повече време, до момента в който таргетната терапия им се разреши от здравната система на страната им, или съумеят да се включат в клинично изпитване - време, с което надали разполагат.
Прогнозата на доктор Хилман обаче е, че единствено три до пет години ни разделят от бъдещето, в което остарялата химиотерапия към този момент дефинитивно ще отстъпи място на модерната прицелна терапия, и то освен при левкемиите. " Достигнали сме равнище на науката, на което сме в действителност покрай крайната си цел - познаваме и обясняваме в съвършенство заболяването и нарушаванията в клетките, което пък ни разрешава доста бързо и дейно да откриваме решения за тези нарушавания ", споделя той. Това е годно и за хематологията и за множеството клонове в медицината, тъй че няма спънки пред бъдещето, добавя специаллистът.
Това прави новият медикамент с интернационалното непатентно название венетоклакс с болестотворните кафези на някои типове левкемия и за пръв път в историята дава късмет за цялостното им изцеление. От края на 2016 година фирмите " Абви " и " Рош " имат патентовани лекарства въз основата на тази молеклуа в Европа, Съединени американски щати и други развити страни, и в този момент си сътрудничат лекарството да стигне по-бързо до пациентите, на които може да помогне и при които нищо друго до момента не е проработило, въпреки че е към момента в последната фаза на клинични изпитвания.
Пробивът в лекуването на левкемия с този нов медикамент беше една от най-големите вести на тазгодишния конгрес на Световната асоциация по хематология, който се организира през юни в Мадрид.
Смърт за рака
Стандартните химиотерапии от първа и втора линия на лекуване работят по разнообразни способи, само че със сходна философия - пробват да намерят и да убият нападателно раковите кафези в тялото, атакувайки разнообразни техни съставни елементи. Това не постоянно сработва, тъй като може лечението да не е най-подходящата за съответния тип разновидност (а и въобще да няма подходяща), или пък тъй като защитните механизми на болните кафези са по-силни от офанзивите на лекарството.
Затова в последните две-три десетилетия учените търсят способи да разрушават раковите кафези от вътрешната страна, вместо извън - посредством по този начин наречената прицелна или таргетна терапия. При някои от тях, както в тази ситуация на хроничната лимфоцитна левкемия, за която е създадено новото лекарство, е нарушен механизмът на естествена гибел, наименуван апоптоза. Когато една клетка е развалена или остаряла, той се включва и я отстрани като ненужна от тялото, само че при мутиралите кафези този механизъм не работи, по тази причина се натрупват в тялото и го разболяват, разясни пред " Дневник " един от основателите на новата молекула - доктор. Питър Хилмън от Университетската болница в Лийдс.
Решението, което учените са намерили, е да парират действието на белтъка BCL-2, който при някои онкологични болести може да е в свръхпроизводство, а функционалността му е да стопира процеса на апоптоза. Засега лечебната молекула е изпитана и има резултат при три четвърти от пациентите съответно с хронична лимфоцитна левкемия, само че е допустимо да подейства и при останалите типове левкимии или даже при други типове рак, при които е на разположение същата спънка за разрушаването на нежеланите кафези.
" Ако си визиите, че раковата клетка е врата, заключена с катанец, старите химиотерапии са военен чук който разрушава ключалката и предизвиква големи странични провали, а новите таргетни лечения са като да имаш ключа за точната брава и да го използваш без риск за вреди ", дава прилика доктор Питър Хилман.
Възможността лекарството да подейства и при другите типове левкемии се тества сега, само че процесът на клиничните изпитвания лишава няколко години. Учените би трябвало да са сигурни, че новото лекарство (това, или което и да е друго) не нанася повече вреди, в сравнение с изгоди за здравето на индивида, а това се потвърждава единствено с хода на времето и струпване на сериозна маса от тествали го пациенти с удобен резултат.
При венетоклакс обаче изненадващият нежелателен резултат проличал съвсем незабавно и в този момент откривателите му търсят способи да го отстранят.
На бързи обороти
Най-сериозната нежелана реакция, която се появила при новото лекарство за хронична лимфоцитна левкемия, е това че работи прекомерно бързо. И въпреки че това звучи като нещо, което всеки раково болен би желал да чуе, в действителност към този момент съставлява проблем и се търси решението му, споделя доктор Хилман.
Умъртвяването на раковите кафези с новата терапия става толкоз бързо и по едно и също време, че тялото не съумява задоволително бързо да обработи и изхвърли разградените им съставни елементи. В резултат на това в кръвта се натрупват токсични отпадъчни субстанции от мъртвите кафези и може да се получи отравяне, наречено израстък лизис синдром.Той се среща и при някои познати химиотерапии, изключително при първия банкет, и визира най-много бъбреците, ескалирайки от време на време до бъбречна непълнота, също и проблеми със сърцето и нервната система.
" Това е проблем, с който можем да се оправим. И за останалите нежелани резултати важи, изключително на фона на тежките химиотерапии, които всеобщо се ползват в този момент ", счита експертът по хематология. Затова при приложението на венетоклакс върху пациенти се отделя изключително внимание на детоксикацията паралелно с приема на лекарството, както и се работи за забавянето на резултата от молекулата.
© "Абви България "
Какво е хронична лимфоцитна левкемия
Левкемията е рак, който стартира в кръвотворните кафези на костния мозък. Когато една от тези кафези се промени и стане левкемична, тя към този момент не съзрява обикновено - дели се по-бързо от останалите и бързо основава свои себеподобни, които не умират, а се натрупват първо в костния мозък, по-късно и в кръвта. По това левкемията се разграничава и от всички останали онкологични болести, които нормално в началото са съсредоточени в един орган. Оттам те могат да доближат и до костния мозък, само че в този случай не става въпрос за същата болест.
Има четири съществени типа левкемии и комбинациите сред тях. В взаимозависимост от темпа си на развиване са остри и хронични, и според от типа на повредените кафези - миелоидна или лимфоцитна. От всички комбинации, най-разпространената е хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ), която също има разновидности и може да се развива доста постепенно, или доста бързо.
" Около половината от пациентите с ХЛЛ въобще не се нуждаят от лекуване, а може и да не схванат, че са заболели през целия си живот, тъй като заболяването не се развива. Другата половина обаче се нуждаят от лекуване, като при към 20-25% то минават сполучливо и в никакъв случай повече не се нуждаят от него. При останалите ракът се демонстрира още веднъж и още веднъж би трябвало да се лекува, нормално до края на живота ", коментира доктор Хилман. По думите му новото лекарство дава късмет тъкмо за тези хора с повтарящ се проблем.
Ако заболяването се развива постепенно, в кръвта се натрупват десетки милиони ракови кафези преди да се стигне до лекуване. " Когато започваме лекуването, количеството им е голямо, само че в края на лечението равнищата са толкоз ниски, че към този момент не могат да се виждат в кръвта. Следващата стъпка от клиничните изпитвания ще е да опитаме и да спрем поддържащата тепрапия при пациентите, при които резултатът е подобен. Възможно е заболяването в никакъв случай към този момент да не се появи, само че към момента сме стигнали до този стадий ", разяснява докторът. По-големият приоритет в този момент е да се ревизира дали лечението ще подейства и при острите форми на левкемия, при които заплахата за живота е по-голяма.
Кога ще пристигна бъдещето
Клиничните изпитвания на венетоклакс не престават, като към този момент са съсредоточени във Англия. Макар че фармацевтичните компании към този момент имат позволение за разпространяване на лекарството в Еврола, това ще става постепенно и мъчно, до момента в който приключат всички проби на лечението и до момента в който компаниите се преборят за утвърждението на здравните служби на държавно равнище. С приоритет да получат лекарството сега са хората, при които други лекувания не са проработили и се надпреварват с часовника.
Има и още една опция, обвързвана с новото лекарство, която занапред ще се ревизира - дали то няма да е най-ефикасният вид за първа линия на лекуване вместо общоприетата химиотерапия - т.е. да се ползва незабавно след диагнозата, вместо първо да се пробват остарелите разновидности.
Сега прицелната терапия, поради това, че е доста скъпа и не в всеобщо произвеждане, се употребява чак откакто са тествани първо познатите онкологични лекарства. Ако пациентите не се повлияват от тях обаче, това е за сметка на тяхното време и влошаващо се здраве. Освен несполучливите опити с неправилни медикаменти, може да им отнеме и още повече време, до момента в който таргетната терапия им се разреши от здравната система на страната им, или съумеят да се включат в клинично изпитване - време, с което надали разполагат.
Прогнозата на доктор Хилман обаче е, че единствено три до пет години ни разделят от бъдещето, в което остарялата химиотерапия към този момент дефинитивно ще отстъпи място на модерната прицелна терапия, и то освен при левкемиите. " Достигнали сме равнище на науката, на което сме в действителност покрай крайната си цел - познаваме и обясняваме в съвършенство заболяването и нарушаванията в клетките, което пък ни разрешава доста бързо и дейно да откриваме решения за тези нарушавания ", споделя той. Това е годно и за хематологията и за множеството клонове в медицината, тъй че няма спънки пред бъдещето, добавя специаллистът.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ