Извънземният живот е реален, но ако го намерим – ще го унищожим
Преди към 70 години физикът Енрико Ферми формулира един въпрос, събиращ се единствено в едно изречение: „ Къде са всички? “
Само в галактиката Млечен път има стотици милиарди звезди, разсъждава Ферми и доста от тях са с милиарди години по-стари от нашето слънце. Дори в случай че дребна част от тези звезди имат планети към тях, които да се окажат гостоприемни за живот (днес учените считат, че 60 милиарда екзопланета биха могли да се впишат измежду тях), това би представлявало милиарди вероятни светове, където напреднали цивилизации биха могли да се развият.
Как и за какво жителите на Земята не сме чули никого и нищо от тези светове? Наистина, къде са всички? Днес този въпрос е по-известен като „ абсурд на Ферми “. Изследователи формулираха доста от вероятните отговори през годините, вариращи от „ Извънземните се крият под водата или повърхността на планетите “, до „ Всички несъмнено са починали “ или „ извънземните сме ние, пристигнали сме с комета на Земята преди няколко милиарда години “.
Сега Александър Березин, научен физик в Националния проучвателен университет по електронна техника в Русия, предлага нов отговор на „ парадокса на Ферми “ и той най-вероятно няма да ви хареса. Защото в случай че хипотезата на Березин е вярна, това би означавало бъдеще за човечеството, което е „ даже по-лошо от изгубване “.
„ Ами какво в случай че първите рационални същества, които доближат до качества за междузвездни пътувания, по нужда унищожават конкуренцията, с цел да създадат допустима личната си агресия “, пита Березин в публикация, оповестена на 27 март в изданието arxiv.org.
Може ли стремежът на човечеството да открие образован живот да бъде директно виновен за унищожаването на този живот? С други думи, ами в случай че въпреки и неумишлено ние сме „ неприятните момчета “ на Вселената?
В публикацията Березин назовава този отговор на парадокса на Ферми решение, означаващо „ първи влизаме, последни излизаме “. Според него, този отговор изисква да се лимитират параметрите на това, което разбираме под „ интелигентния живот “.
За начало, няма значение по какъв начин би изглеждал извънземният живот – може да е биологичен организъм като хората, супер образован Изкуствун Интелект или даже някакъв планетарен размер на мозъка, споделя той.
Има значение обаче, по какъв начин се държи този живот. За да бъде считан за съответстващ за „ парадокса на Ферми “, извънземният живот който търсим, би трябвало да може да пораства, да се възпроизвежда и по някакъв метод да бъде открит от хората. Това значи, че нашите теоретични извънземни би трябвало да бъдат способни на междузвездно пътешестване или най-малко да предават известия през междузвездното пространство, а хората да могат да ги разпознаят. (Това допуска, че хората не доближават първи до извънземната планета.)
И тук е уловката. За да може една цивилизация да доближи до точка, където може дейно да работи и комуникира сред слънчевите системи, тя би трябвало да бъде в положение на безграничен напредък и агресия, написа Березин. И с цел да върви по този път, най-вероятно ще би трябвало да стъпи върху доста по-неразвити форми на живот, съгласно него.
„ Аз не желая да имам вяра, че мощно развита цивилизация умишлено ще унищожи други форми на живот “, написа Березин. „ Най-вероятно те просто няма да виждат, по същия метод, по който строителният екип унищожава мравуняци, с цел да строи парцел, тъй като няма тласъци да ги види и отбрани “.
Например неограниченото развиване на Изкуствения Интелект може да докара до заливане на цялата вселена с негови клонинги и по този начин да „ трансформира всяка слънчева система в суперкомпютър “, написа Березин.
„ Търсенето на претекст за враждебно държание на Изкуствения Интелект в тази ситуация е неефикасно, всичко, което има значение е, че той може да го направи “, написа Березин.
„ Лошата вест за хората не е, че може да се наложи да се надигнем против рационална раса на интелигентни същества с нападателни планове. Лошата вест е, че може би ние сме тази раса. Най-вероятно ние ще сме първите, които ще доближат до междузвездния стадий “, допуска Березин, „ и най-вероятно ще бъдем последните, които ще го изоставен “.
Предотвратяването на инцидентно изтриване на всички съперничещи форми на живот от хората, би изисквало цялостна смяна в културата, подтиквана от „ сили, надалеч по-силни от свободната воля на личността “, написа Березин. Предвид впечатляващия гений на нашия тип за агресия обаче, такива сили биха могли да бъдат сложни за намиране.
Разбира се, това е единствено една доктрина, която би трябвало да бъде дебатирана и разисквана и от други учени, а даже и Березин се съмнява в личните си изводи.
„ Наистина се надявам да бъркам “, написа Березин. „ Единственият метод да разберем дали е по този начин, е да продължим да изследваме вселената и да търсим непознат живот “, написа той в изданието Live Science.
