Конгресът на БСП – откриване или закриване на кампанията
Преди няколко месеца така наречен тясно партийно управление избра дата за конгреса през февруари и я прокара през Националния съвет, манипулирайки списъчния му състав. Тогава концепцията евентуално е била при нови предварителни избори конгресът да е в средата на акцията и да не се повдига тематиката за оставката на Корнелия Нинова. Реално няма никакъв проблем ръководителят на партията да бъде заменен дори по средата на акция и даже изваден от депутатските листи, които води, само че при дата на изборите 2 април времето не ни притиска чак толкоз.
Вместо мероприятие по средата на акцията, конгресът може да бъде нейното разкриване. Възможността Нинова да остане отпред на Българска социалистическа партия по-късно съвещание на конгреса значи, че на 12 февруари може да е и преждевременното закриване на акцията. Ако Нинова е към момента отпред на Българска социалистическа партия за Трифон Зарезан, нашата акция на процедура ще е завършила. Ще останат единствено ариергардните боеве, в които ще се борим да не паднем под 200 хиляди гласа и под 20 мандата, както и да не закръглим на 10 областите, от които няма да имаме депутати.
Появиха се през този месец и спекулации на тематика дали въобще конгресът на това съвещание може да смени ръководителя на партията и по какъв начин може да се случи това. Със сигурност висшият орган, който по правилник може дори да закрие партията и дори да одобри нов правилник има най-малко 10 разнообразни метода да смени ръководителя. Конгресът в това число може да ликвидира и позицията ръководител на Българска социалистическа партия в устава като я размени с по-колективен вид на управление. За да не задълбочавам безсмислено в тематиката, ще дам образец с най-простия за мен и грациозен метод за смяна без да изисквам, че е най-правилен или само верен.
Съгласно член 17, алинея 2 от устава при положение на предварително преустановяване на мандата на ръководителя неговите функционалности се извършват от заместител, избран с решение на Националния съвет. В този текст има проблем, тъй като това е първият случай от 30 години, в който въпреки и краткотраен ръководител на Българска социалистическа партия не се избира от конгрес, а от по-тесния орган – Националния съвет. Логично е този текст да се промени и конгресът самичък да даде на себе си справедливост да избира краткотраен ръководител до цялостния цикъл.
Една такава смяна в устава на съвещанието на конгреса на 12 февруари автоматизирано дава опция на съображение алинея 1, точка 3 от същия член 17 конгресът да се възползва от правото си да приключи предварително мандата на ръководителя при промени в устава. Достатъчно е единствено да се гласоподава дневен ред с първа точка за промени в устава, втора точка за преустановяване мандата на ръководителя и трета точка за избор на краткотраен ръководител до цялостния цикъл през 2024 година. Процедурата не изисква повече от 4 гласувания и дори може да не отнеме време.
Разбира се, не можем да отминем прекомерно значимия за някои приятели въпрос кой да бъде идващ ръководител. Първо, е значимо още веднъж да повторим, че избираме ръководител единствено за 1 година, тъй като ни следва цялостен цикъл след локалните избори и следващата година може да бъде определен различен ръководител, както Михаил Миков беше определен през 2014 и остана на поста по-малко от 2 години до отчетно-изборния през 2016. Второ, доста е значимо да не влизаме в ролята на деятели на ГЕРБ и да повтаряме като талибани „ няма опция “. При 80 хиляди членове на Българска социалистическа партия по лист все ще се намерят най-малко 80 подобаващи да изкарат 1 година като ръководител.
Със сигурност е хубаво отпред на Българска социалистическа партия да застане някой нов Благоев или Димитров, някои приятели биха се радвали и на нов Тодор Живков. Това не значи, че в очакване на тия нови велики ръководители би трябвало да оставим партията да продължи свободното рухване към бариерата от 4 %. За да стабилизираме Българска социалистическа партия сега ни е необходим на първо място диалогичен човек, кадърен да смъкна напрежението и антагонизма вътре в структурите, да направи първите стъпки към консолидация вътре в партията и в лявото пространство, да възвърне политическия разговор и естествения учредителен живот. В последните месеци Костадин Паскалев изпъкна като фигура, която има нужните качества и най-важното – има визия за значимите стъпки, които би трябвало да се създадат за извеждането на Българска социалистическа партия от пагубното и състояние.
Но смяната на ръководителя ни е нужна най-много, с цел да се създадат основните корекции в явно неправилния път, по който сме тръгнали. Както са обичали да споделят преди време, просто би трябвало да се смени курса. Последното значи съответни дейности в няколко направления. Първо, неотложно преустановяване на глупавия и неправилен спор с президента и вицепрезидента. Второ, преустановяване на войните вътре в Българска социалистическа партия и изключително на враждебните дейности на тясното партийно управление против алените кметове. Трето, възобновяване на естествения разговор с локалните структури, както и на естественото действие на Националния съвет. Четвърто, регламентиране на частта от партийната дотация, която локалните структури би трябвало да получават и обезпечаване най-малко на обикновено финансиране на тяхната активност в годината на локалните избори. Пето, започване на действителен спор за политиката и идеологията на партията.
Реалната работа в тези няколко посоки може да даде резултати още на изборите на 2 април – Българска социалистическа партия да покаже, че отрицателните трендове се стопират, че партията стартира уголемява въздействие и има сили да даде тежка борба на идните локални избори.
Вместо мероприятие по средата на акцията, конгресът може да бъде нейното разкриване. Възможността Нинова да остане отпред на Българска социалистическа партия по-късно съвещание на конгреса значи, че на 12 февруари може да е и преждевременното закриване на акцията. Ако Нинова е към момента отпред на Българска социалистическа партия за Трифон Зарезан, нашата акция на процедура ще е завършила. Ще останат единствено ариергардните боеве, в които ще се борим да не паднем под 200 хиляди гласа и под 20 мандата, както и да не закръглим на 10 областите, от които няма да имаме депутати.
Появиха се през този месец и спекулации на тематика дали въобще конгресът на това съвещание може да смени ръководителя на партията и по какъв начин може да се случи това. Със сигурност висшият орган, който по правилник може дори да закрие партията и дори да одобри нов правилник има най-малко 10 разнообразни метода да смени ръководителя. Конгресът в това число може да ликвидира и позицията ръководител на Българска социалистическа партия в устава като я размени с по-колективен вид на управление. За да не задълбочавам безсмислено в тематиката, ще дам образец с най-простия за мен и грациозен метод за смяна без да изисквам, че е най-правилен или само верен.
Съгласно член 17, алинея 2 от устава при положение на предварително преустановяване на мандата на ръководителя неговите функционалности се извършват от заместител, избран с решение на Националния съвет. В този текст има проблем, тъй като това е първият случай от 30 години, в който въпреки и краткотраен ръководител на Българска социалистическа партия не се избира от конгрес, а от по-тесния орган – Националния съвет. Логично е този текст да се промени и конгресът самичък да даде на себе си справедливост да избира краткотраен ръководител до цялостния цикъл.
Една такава смяна в устава на съвещанието на конгреса на 12 февруари автоматизирано дава опция на съображение алинея 1, точка 3 от същия член 17 конгресът да се възползва от правото си да приключи предварително мандата на ръководителя при промени в устава. Достатъчно е единствено да се гласоподава дневен ред с първа точка за промени в устава, втора точка за преустановяване мандата на ръководителя и трета точка за избор на краткотраен ръководител до цялостния цикъл през 2024 година. Процедурата не изисква повече от 4 гласувания и дори може да не отнеме време.
Разбира се, не можем да отминем прекомерно значимия за някои приятели въпрос кой да бъде идващ ръководител. Първо, е значимо още веднъж да повторим, че избираме ръководител единствено за 1 година, тъй като ни следва цялостен цикъл след локалните избори и следващата година може да бъде определен различен ръководител, както Михаил Миков беше определен през 2014 и остана на поста по-малко от 2 години до отчетно-изборния през 2016. Второ, доста е значимо да не влизаме в ролята на деятели на ГЕРБ и да повтаряме като талибани „ няма опция “. При 80 хиляди членове на Българска социалистическа партия по лист все ще се намерят най-малко 80 подобаващи да изкарат 1 година като ръководител.
Със сигурност е хубаво отпред на Българска социалистическа партия да застане някой нов Благоев или Димитров, някои приятели биха се радвали и на нов Тодор Живков. Това не значи, че в очакване на тия нови велики ръководители би трябвало да оставим партията да продължи свободното рухване към бариерата от 4 %. За да стабилизираме Българска социалистическа партия сега ни е необходим на първо място диалогичен човек, кадърен да смъкна напрежението и антагонизма вътре в структурите, да направи първите стъпки към консолидация вътре в партията и в лявото пространство, да възвърне политическия разговор и естествения учредителен живот. В последните месеци Костадин Паскалев изпъкна като фигура, която има нужните качества и най-важното – има визия за значимите стъпки, които би трябвало да се създадат за извеждането на Българска социалистическа партия от пагубното и състояние.
Но смяната на ръководителя ни е нужна най-много, с цел да се създадат основните корекции в явно неправилния път, по който сме тръгнали. Както са обичали да споделят преди време, просто би трябвало да се смени курса. Последното значи съответни дейности в няколко направления. Първо, неотложно преустановяване на глупавия и неправилен спор с президента и вицепрезидента. Второ, преустановяване на войните вътре в Българска социалистическа партия и изключително на враждебните дейности на тясното партийно управление против алените кметове. Трето, възобновяване на естествения разговор с локалните структури, както и на естественото действие на Националния съвет. Четвърто, регламентиране на частта от партийната дотация, която локалните структури би трябвало да получават и обезпечаване най-малко на обикновено финансиране на тяхната активност в годината на локалните избори. Пето, започване на действителен спор за политиката и идеологията на партията.
Реалната работа в тези няколко посоки може да даде резултати още на изборите на 2 април – Българска социалистическа партия да покаже, че отрицателните трендове се стопират, че партията стартира уголемява въздействие и има сили да даде тежка борба на идните локални избори.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ