Кольо Парамов: Ликвидирайте държавата на Делян Пеевски!
Преди две години – на 15.12.2015 година, предоставих на Factor.bg един текст под учудващото тогава заглавие „ Химерната страна на Пеевски се срути “. Тогава бях уверен, чаках и се надявах, че смисловият проект на новите български капиталисти е в позиция на сериозен разбор. Това предполагаше: осъзнаване, преосмисляне и безапелационна смяна на методите за замогване. Явно не съм бил доста наред, лъгал съм се, заблуждавал или по-точно бленувал съм за точната им оценка. Но не би!
Ползвах господин Делян Пеевски за образец с ясната проекция за неговото тогавашно настояще и бъдещето му през днешния ден. Да си призная нещо в действителност не съм улучил в задатък! Защо? Защото чаках, че тези които употребяват парите му за агитация и въздействие ще моделират различен път на медийна транслация посредством облика на Пеевски. Неговите рекламатори и блюстители на словото му обаче не си смениха нито арогантния манталитет, нито козината. Далече по-зле, надалеч по-силно, надалеч по-нагло и безобразно част от създателите на „ Блиц “, „ Телеграф “, „ Монитор “ и „ Политика “ се преекспонират като лъжливи писачи. Те превъзнасят своя гуру Пеевски. Превъзнасят го като прелестен длъжник и се стремят да унижат и унищожат всеки, който каже и дума по негов адрес. Всеки, който изрече другото, ексцентричното слово, който си разреши да мисли на глас, попада под огромната им словестна секира. Тази кохорта на силата на опаричения прислужник едва ли допуска или по-скоро не осъзнава, че не всеки път силата на словото пресъздадено като мощ на неистината съумява! Пишат, плюят, лъжат, с цел да те цапат и клеветят както им попаднеш.
Те, Пеевските медии в България, губят мозъка и дума. Те няма да спрат да лъжат, да заменят биографии, да отхвърлят годините ни. За тях през днешния ден всичко и всякъде е позволено. За тях всичко и всеки път е разрешено. Зад тях всичко и всячески е допустимо и осъществимо. Само да не им попаднеш в задачата. Само да проговориш на погрешно и краят „ със “ теб е подготвен.
Тази ненавист на самозабравилите се създатели, изгубили достолепие, облик и сходство в отбрана на едно благосъстояние, е към този момент съдбовна за България. Те считат, че би трябвало единствено да си дефинитивно обезчовечен, дефинитивно подвластен като бедняк, с цел да си им потребен. Този утвърждаващ се към този момент безочлив метод като оценка на деня и „ врага като персона “ обезверява докрай всеки от нас. Обезверява и слага другото клеймо на „ новия капитализъм “ в България. Хората, за които няма възпираща мощ от настоящата власт, гледат на другия като на обикновената незначителност и пословичната взаимозависимост, като на придворная прислуга. Липсващият основен и повратен проглед на действителността у нас ни тика ускорено към другия предстоящ и гневен край. Краят на тежката взаимозависимост, на голямата ненавист, на непризнаването на инакомислещия като персона със своите мощ, престиж, достолепие и професионалзъм. Отрицанието, към което се стремят Пеевските медийни акули е знаменателно. Чрез тяхното лицемерие всеки от другата страна на барикадата би трябвало да бъде съкрушен, духовно премахнат и омерзен. За тях няма нито позор, нито срам, нито измама, нито подлост, значимото е Издателят да е споменат, почетен и увековечен.
А другите- кучета ги яли!
Така, уважаеми дами и господа! Дотук го докарахме с Прехода. Цели 28 години се сучим и въртим, с цел да родим идеала на една „ нова независимост “. Но родихме другата й сила- силата на подлостта, завистта и наглостта. Когато през днешния ден възставам против „ Пеевските медии “, желая категорично да подчертая, че казусът занапред ще се трансферира на „ Пеевската страна “. За тях, медиите, разграничителната линия на неугодния им български политик, съпоставен с Бай Ганьо, е константна големина за падението им. Сравнявайки ни с Бай Ганьо, фаворизирайки техния Издател, медийните създатели и редактори се допират до съвършенния нихилизъм. Този порив на подправената интерпретация на новия ни живот няма метод на следващия ден да не допре цялата ни страна, а освен „ страната на Пеевски “. Затова, колкото и парадоксално да звучи, считам, че към този момент имам една по-голяма задача. Трябва да отделим „ страната на Пеевски “ от България. Едно огромно предизвикателство, което бих обозначил в няколко ясни заглавия, определяйки ги като прекомерно значими за Републиката.
-Да закрием незабавно „ страната на Пеевски “!
-„ Държавата на Пеевски “- оскърбление за българите!
-Държавата на Пеевски “ и силата на вашето проваляне.
-Химерната „ страна на Пеевски “ към този момент срути България.
-Ликвидирайте „ страната на Пеевски “!
Чрез тези лозунги насочвам вик за помощ към българската политическа класа, към настоящите парламентаристи, към всички типове прокуратури и съдилища, към българското държавно управление:
Разберете и осмислете пародията и силата на Пеевската агитация. Тя е платена антагонистика за това отричане, което отхвърля всички ни по един по едно и също време абсурден и пошъл метод.
Осъзнайте огромната й безочливост и настоящето й безвремие. Защото на следващия ден и Вие ще попаднете под ударите й. Утре и вие ще бъдете отречени. Утре и вие ще бъдете наклеветени и овъргаляни в калта. При това безочливо, безпощадно и безпардонно както единствено Пеевските медии могат.
А на Пеевски, на капиталиста, на парламентариста господин Делян Пеевски желая откровено и по човешки да кажа: „ Ало, Пеевски! Кацни на земята, другояче твоята утопична страна ще те погълне. По-скоро ще те прати на Луната, че и по-нагоре… “
Кольо Парамов
Ползвах господин Делян Пеевски за образец с ясната проекция за неговото тогавашно настояще и бъдещето му през днешния ден. Да си призная нещо в действителност не съм улучил в задатък! Защо? Защото чаках, че тези които употребяват парите му за агитация и въздействие ще моделират различен път на медийна транслация посредством облика на Пеевски. Неговите рекламатори и блюстители на словото му обаче не си смениха нито арогантния манталитет, нито козината. Далече по-зле, надалеч по-силно, надалеч по-нагло и безобразно част от създателите на „ Блиц “, „ Телеграф “, „ Монитор “ и „ Политика “ се преекспонират като лъжливи писачи. Те превъзнасят своя гуру Пеевски. Превъзнасят го като прелестен длъжник и се стремят да унижат и унищожат всеки, който каже и дума по негов адрес. Всеки, който изрече другото, ексцентричното слово, който си разреши да мисли на глас, попада под огромната им словестна секира. Тази кохорта на силата на опаричения прислужник едва ли допуска или по-скоро не осъзнава, че не всеки път силата на словото пресъздадено като мощ на неистината съумява! Пишат, плюят, лъжат, с цел да те цапат и клеветят както им попаднеш.
Те, Пеевските медии в България, губят мозъка и дума. Те няма да спрат да лъжат, да заменят биографии, да отхвърлят годините ни. За тях през днешния ден всичко и всякъде е позволено. За тях всичко и всеки път е разрешено. Зад тях всичко и всячески е допустимо и осъществимо. Само да не им попаднеш в задачата. Само да проговориш на погрешно и краят „ със “ теб е подготвен.
Тази ненавист на самозабравилите се създатели, изгубили достолепие, облик и сходство в отбрана на едно благосъстояние, е към този момент съдбовна за България. Те считат, че би трябвало единствено да си дефинитивно обезчовечен, дефинитивно подвластен като бедняк, с цел да си им потребен. Този утвърждаващ се към този момент безочлив метод като оценка на деня и „ врага като персона “ обезверява докрай всеки от нас. Обезверява и слага другото клеймо на „ новия капитализъм “ в България. Хората, за които няма възпираща мощ от настоящата власт, гледат на другия като на обикновената незначителност и пословичната взаимозависимост, като на придворная прислуга. Липсващият основен и повратен проглед на действителността у нас ни тика ускорено към другия предстоящ и гневен край. Краят на тежката взаимозависимост, на голямата ненавист, на непризнаването на инакомислещия като персона със своите мощ, престиж, достолепие и професионалзъм. Отрицанието, към което се стремят Пеевските медийни акули е знаменателно. Чрез тяхното лицемерие всеки от другата страна на барикадата би трябвало да бъде съкрушен, духовно премахнат и омерзен. За тях няма нито позор, нито срам, нито измама, нито подлост, значимото е Издателят да е споменат, почетен и увековечен.
А другите- кучета ги яли!
Така, уважаеми дами и господа! Дотук го докарахме с Прехода. Цели 28 години се сучим и въртим, с цел да родим идеала на една „ нова независимост “. Но родихме другата й сила- силата на подлостта, завистта и наглостта. Когато през днешния ден възставам против „ Пеевските медии “, желая категорично да подчертая, че казусът занапред ще се трансферира на „ Пеевската страна “. За тях, медиите, разграничителната линия на неугодния им български политик, съпоставен с Бай Ганьо, е константна големина за падението им. Сравнявайки ни с Бай Ганьо, фаворизирайки техния Издател, медийните създатели и редактори се допират до съвършенния нихилизъм. Този порив на подправената интерпретация на новия ни живот няма метод на следващия ден да не допре цялата ни страна, а освен „ страната на Пеевски “. Затова, колкото и парадоксално да звучи, считам, че към този момент имам една по-голяма задача. Трябва да отделим „ страната на Пеевски “ от България. Едно огромно предизвикателство, което бих обозначил в няколко ясни заглавия, определяйки ги като прекомерно значими за Републиката.
-Да закрием незабавно „ страната на Пеевски “!
-„ Държавата на Пеевски “- оскърбление за българите!
-Държавата на Пеевски “ и силата на вашето проваляне.
-Химерната „ страна на Пеевски “ към този момент срути България.
-Ликвидирайте „ страната на Пеевски “!
Чрез тези лозунги насочвам вик за помощ към българската политическа класа, към настоящите парламентаристи, към всички типове прокуратури и съдилища, към българското държавно управление:
Разберете и осмислете пародията и силата на Пеевската агитация. Тя е платена антагонистика за това отричане, което отхвърля всички ни по един по едно и също време абсурден и пошъл метод.
Осъзнайте огромната й безочливост и настоящето й безвремие. Защото на следващия ден и Вие ще попаднете под ударите й. Утре и вие ще бъдете отречени. Утре и вие ще бъдете наклеветени и овъргаляни в калта. При това безочливо, безпощадно и безпардонно както единствено Пеевските медии могат.
А на Пеевски, на капиталиста, на парламентариста господин Делян Пеевски желая откровено и по човешки да кажа: „ Ало, Пеевски! Кацни на земята, другояче твоята утопична страна ще те погълне. По-скоро ще те прати на Луната, че и по-нагоре… “
Кольо Парамов
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ