СДС-Варна е с основна заслуга за издигането на паметник на Цар Калоян в морската столица
Преди 816 години на 24 март цар Калоян освобождава Варна от византийците и я причислява още веднъж към българските земи.След рухването на Варна Византия е принудена да изиска договаряния за мир, а той е подписан през 1202 година. По силата на този контракт на Калоян е прието правото да владее земите северно от Стара планина
Идеята за издигане на монумент на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепени в общинския съвет от групата на Съюз на демократичните сили. Първите донори за изграждане на монумента са ръководителят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и други Близо 140 хиляди са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България Подготовката за разработване и слагане на паметника стартира през 2007 година Автори на цялостния образ на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.
През 1201 година България, под ръководството на цар Калоян, е във напредък. По това време мощната цитадела Варна е притежание на Византия. Тя е на значимо стратегическо място и съставлява опасност за българската страна. Крепостта е предпазена от морето от една страна, и от трап от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни.
След тридневни обсадни дейности на 24 март 1201 година войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя дефинитивно е присъединена към България. За преодоляването на Варна (важна византийска цитадела с гарнизон, формиран от подбрани войски, включително и рицарски дружини) Калоян употребява многоцелева бойна техника.
През 1201 година цар Калоян с изненадващи удари съумява да превземе поредно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многочислен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „ най-храбрите " измежду ромейската армия.
Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на ширина била колкото външния трап, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски реализират две цели – те я употребяват по едно и също време като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.
На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския държател.
За обсадата на Варна написа византийският историк Никита Хониат: „ Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше единствено с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, до момента в който извърши рова. Така мястото стана общ гроб.
След като унищожи крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени. "
В края на 1201 година сред България и Византия стартират договаряния за мир. Мирът е подписан при започване на 1202 година
Огромната месингова скулптура на конника е излята в София и превозена до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на защитата под формата на претопени гилзи от патрони.
Конната скулптура на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския държател над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е насочена с лице на запад и показва царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.
По четирите стени на мраморната основа се следи и декорация от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в ръководството на цар Калоян.
В последователен ред е изобразено завладяването на Варна от българските войски през 1201 година и успеха на българите над кръстоносната войска край Одрин през 1205 година, както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като заложник в Търновград.
Също по този начин е показана и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български държател, коронован за крал.
Паметникът е открит през декември 2008 година с церемониален водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в наличието на голям брой жители, задгранични дипломати и политици.
Идеята за издигане на монумент на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепени в общинския съвет от групата на Съюз на демократичните сили. Първите донори за изграждане на монумента са ръководителят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и други Близо 140 хиляди са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България Подготовката за разработване и слагане на паметника стартира през 2007 година Автори на цялостния образ на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.
През 1201 година България, под ръководството на цар Калоян, е във напредък. По това време мощната цитадела Варна е притежание на Византия. Тя е на значимо стратегическо място и съставлява опасност за българската страна. Крепостта е предпазена от морето от една страна, и от трап от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни.
След тридневни обсадни дейности на 24 март 1201 година войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя дефинитивно е присъединена към България. За преодоляването на Варна (важна византийска цитадела с гарнизон, формиран от подбрани войски, включително и рицарски дружини) Калоян употребява многоцелева бойна техника.
През 1201 година цар Калоян с изненадващи удари съумява да превземе поредно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многочислен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „ най-храбрите " измежду ромейската армия.
Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на ширина била колкото външния трап, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски реализират две цели – те я употребяват по едно и също време като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.
На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския държател.
За обсадата на Варна написа византийският историк Никита Хониат: „ Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше единствено с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, до момента в който извърши рова. Така мястото стана общ гроб.
След като унищожи крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени. "
В края на 1201 година сред България и Византия стартират договаряния за мир. Мирът е подписан при започване на 1202 година
Огромната месингова скулптура на конника е излята в София и превозена до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на защитата под формата на претопени гилзи от патрони.
Конната скулптура на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския държател над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е насочена с лице на запад и показва царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.
По четирите стени на мраморната основа се следи и декорация от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в ръководството на цар Калоян.
В последователен ред е изобразено завладяването на Варна от българските войски през 1201 година и успеха на българите над кръстоносната войска край Одрин през 1205 година, както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като заложник в Търновград.
Също по този начин е показана и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български държател, коронован за крал.
Паметникът е открит през декември 2008 година с церемониален водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в наличието на голям брой жители, задгранични дипломати и политици.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ