Как „Цар Бомба спаси света от нова война
Преди 60 година, на 30 октомври 1961 година Съветският съюз тества най-мощното оръжие в международната история - термоядрена бомба. Това събитие се трансформира в един от основните моменти, които принуждават страните, участващи в Студената война, да вземат значими решения за опазване на мира.
„ Цар Бомба “, „ Кузкина майка “, „ Продукт V “ или просто „ Иван “ - всички тези прякори се отнасят до изделието AN602, основано след дълги години проучвания и изследвания от екип висококвалифицирани физици, ръководени от Игор Курчатов. В ядрото на будните мозъци са Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Смирнов, Юрий Трутнев и други
Всъщност продуктът с потенциал от 100 мегатона бил подготвен за тестване още през 1959 година, само че Никита Хрушчов - тогавашният общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и началник на руската страна - се надявал да усъвършенства връзките със Съединени американски щати и по тази причина наредил пусковият период да се отсрочи. Но през лятото на 1961 година спорът ескалира и интернационалната конюнктура се усложнява - в Берлин стартират да издигат гранична стена, американски войски нахлуват в Куба, което кара руското държавно управление да даде зелена светлина за обновяване на тестванията на нуклеарно оръжие.
Новината за това решение бързо се популяризира по целия свят, в действителност Съюз на съветските социалистически републики и не има намерение да крие желанията си.
AN602 е с тристепенна структура. Ядреният заряд на първия стадий е с потенциал от един и половина мегатона. Термоядрената реакция е трябвало да стартира на втория стадий при потенциал от 50 мегатона. Третата степен, напълнена с Уран-238, обезпечава същото количество. Решено е да се размени с олово, тъй че прогнозната мощ на бомбата да падне до 51,5 мегатона.
В същото време стягат за полет и самолета притежател. Бомбата е дълга към 8 метра и към 2 метра необятна и мъчно влиза в Ту-95. Конструкторите би трябвало да изрежат част от корпуса на стратегическия бомбардировач и да инсталират в него специфичен откъс, крепящ бомбата. И все пак „ Цар Бомба " стърчи на половина от самолета.
На 20 октомври при извънредно строги ограничения на секретност чудовището е доставено от Арзамас-16 до военната авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самата бомба (заедно с парашутната система) тежи 26 тона и няма подобаващ кран за превозването й, тъй че в монтажния завод е трябвало да създадат и специфична жп линия за нея.
Сутринта на 30 октомври от авиобазата към Новая Земля изхвърчат два самолета: Ту-95 и лабораторният Ту-16. Два часа след излитането бомбата е хвърлена с парашут на височина към 10 хиляди метра в границите на нуклеарния полигон Сухой Нос. Парашутната система е от изключителна значимост - тя разрешава на екипажа на самолета притежател да се отдръпна на релативно безвредно разстояние. При свободното рухване на бомбата вероятността за оцеляване на хората в бомбардировача е единствено 1%.
В 11:33 московско време, когато парашутната система се спуска на височина 4,2 хиляди метра, бомбата се взривява. Последва ослепителна мълния, траяла към минута, стълбът на нуклеарна гъба се издигна нагоре. За 40 секунди той стига 30 километра, по-късно се уголемява до 67 километра, диаметърът на купола доближи 20 километра. Сеизмичната вълна от детонацията обикаля земното кълбо три пъти.
Въпреки гъстите облаци, светлинният подтик се следи на разстояние повече от хиляда километра от точката на детонация. Унищожени са жилищни къщи в околните села. Поради електромагнитно лъчение, на територията на стотици километри от депото радиовръзката е изгубена за към 50 минути. Но 2 часа след детонацията учените към този момент могат да работят в епицентъра - радиационното замърсяване в този регион се оказва на практика безвредно за здравето - 1 милирентген на час.
Според окончателните оценки на експерти потенциалът на „ Цар Бомба " е бил към 58 мегатона в тротилов еквивалент. Това е към три хиляди пъти по-мощно от атомната бомба, хвърлена от Съединените щати над Хирошима през 1945 година (13 килотона).
Тестът на най-мощното оръжие на планетата шокира водачите и обществеността на всички страни. Разработчиците и управлението на Съюз на съветските социалистически републики чудесно са знаели, че такава бомба няма да се употребява за военни цели. Използвана е с една единствена – реализиране на нуклеарен паритет със Съединени американски щати.
В резултат на продължителни договаряния, през август 1963 година в Москва представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия подписват Договора за възбрана на тестванията на нуклеарно оръжие в галактическото пространство, под водата и върху земната повърхнина. Оттогава в Съветския съюз са провеждани единствено подземни нуклеарни опити. Последният гърмеж е на 24 октомври 1990 година в Новая Земля. След това Съюз на съветските социалистически републики разгласи едностранен мораториум върху тестванията на нуклеарни оръжия.
Източник
„ Цар Бомба “, „ Кузкина майка “, „ Продукт V “ или просто „ Иван “ - всички тези прякори се отнасят до изделието AN602, основано след дълги години проучвания и изследвания от екип висококвалифицирани физици, ръководени от Игор Курчатов. В ядрото на будните мозъци са Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Смирнов, Юрий Трутнев и други
Всъщност продуктът с потенциал от 100 мегатона бил подготвен за тестване още през 1959 година, само че Никита Хрушчов - тогавашният общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и началник на руската страна - се надявал да усъвършенства връзките със Съединени американски щати и по тази причина наредил пусковият период да се отсрочи. Но през лятото на 1961 година спорът ескалира и интернационалната конюнктура се усложнява - в Берлин стартират да издигат гранична стена, американски войски нахлуват в Куба, което кара руското държавно управление да даде зелена светлина за обновяване на тестванията на нуклеарно оръжие.
Новината за това решение бързо се популяризира по целия свят, в действителност Съюз на съветските социалистически републики и не има намерение да крие желанията си.
Още при започване на септември The New York Times разгласява изказване на Хрушчов: „ Нека тези, които мечтаят за нова експанзия, знаят, че ще имаме бомба, равна по мощ на 100 милиона тона тротил, че към този момент имаме такава и ни остава единствено да я тестваме. "В реалност мощността на тестваната бомба е на половина на оповестената. Разработчиците понижават мощността, откакто пресмятат пагубните последствия от детонацията и зоната на следващо радиоактивно замърсяване, в случай че се извърши първичният план.
AN602 е с тристепенна структура. Ядреният заряд на първия стадий е с потенциал от един и половина мегатона. Термоядрената реакция е трябвало да стартира на втория стадий при потенциал от 50 мегатона. Третата степен, напълнена с Уран-238, обезпечава същото количество. Решено е да се размени с олово, тъй че прогнозната мощ на бомбата да падне до 51,5 мегатона.
Това решение също е оповестено обществено. На XXII конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов декларира: „ Казахме, че имаме бомба от 100 милиона тона тротил. И това е правилно. Но ние няма да взривим такава бомба, тъй като тогава можем да се нокаутираме. "Избран е полигонът на архипелага Новая Земля, срокът е избран за края на октомври, а от началото на есента в секретното градче Арзамас-16 текат последни мерки.
В същото време стягат за полет и самолета притежател. Бомбата е дълга към 8 метра и към 2 метра необятна и мъчно влиза в Ту-95. Конструкторите би трябвало да изрежат част от корпуса на стратегическия бомбардировач и да инсталират в него специфичен откъс, крепящ бомбата. И все пак „ Цар Бомба " стърчи на половина от самолета.
На 20 октомври при извънредно строги ограничения на секретност чудовището е доставено от Арзамас-16 до военната авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самата бомба (заедно с парашутната система) тежи 26 тона и няма подобаващ кран за превозването й, тъй че в монтажния завод е трябвало да създадат и специфична жп линия за нея.
Сутринта на 30 октомври от авиобазата към Новая Земля изхвърчат два самолета: Ту-95 и лабораторният Ту-16. Два часа след излитането бомбата е хвърлена с парашут на височина към 10 хиляди метра в границите на нуклеарния полигон Сухой Нос. Парашутната система е от изключителна значимост - тя разрешава на екипажа на самолета притежател да се отдръпна на релативно безвредно разстояние. При свободното рухване на бомбата вероятността за оцеляване на хората в бомбардировача е единствено 1%.
В 11:33 московско време, когато парашутната система се спуска на височина 4,2 хиляди метра, бомбата се взривява. Последва ослепителна мълния, траяла към минута, стълбът на нуклеарна гъба се издигна нагоре. За 40 секунди той стига 30 километра, по-късно се уголемява до 67 километра, диаметърът на купола доближи 20 километра. Сеизмичната вълна от детонацията обикаля земното кълбо три пъти.
Въпреки гъстите облаци, светлинният подтик се следи на разстояние повече от хиляда километра от точката на детонация. Унищожени са жилищни къщи в околните села. Поради електромагнитно лъчение, на територията на стотици километри от депото радиовръзката е изгубена за към 50 минути. Но 2 часа след детонацията учените към този момент могат да работят в епицентъра - радиационното замърсяване в този регион се оказва на практика безвредно за здравето - 1 милирентген на час.
Според окончателните оценки на експерти потенциалът на „ Цар Бомба " е бил към 58 мегатона в тротилов еквивалент. Това е към три хиляди пъти по-мощно от атомната бомба, хвърлена от Съединените щати над Хирошима през 1945 година (13 килотона).
Тестът на най-мощното оръжие на планетата шокира водачите и обществеността на всички страни. Разработчиците и управлението на Съюз на съветските социалистически републики чудесно са знаели, че такава бомба няма да се употребява за военни цели. Използвана е с една единствена – реализиране на нуклеарен паритет със Съединени американски щати.
В резултат на продължителни договаряния, през август 1963 година в Москва представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия подписват Договора за възбрана на тестванията на нуклеарно оръжие в галактическото пространство, под водата и върху земната повърхнина. Оттогава в Съветския съюз са провеждани единствено подземни нуклеарни опити. Последният гърмеж е на 24 октомври 1990 година в Новая Земля. След това Съюз на съветските социалистически републики разгласи едностранен мораториум върху тестванията на нуклеарни оръжия.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ