Преди 50 години в Германия пристигат първите гастарбайтери от Югославия.

Преди 50 години в Германия идват първите гастарбайтери от Югославия. Повечето идват за да поработят и да се върнат. Някои даже единствено с цел да си купят мотор, с който да се хвалят. Но доста от тях остават вечно.

Телени заграждения, служители на реда с автомати, немски овчарки, остри погледи и униформи - атмосфера, която припомня за някой лагер от Втората международна война - най-малко това са първите усещания на Босилка Шедлих, която тогава е едвам 19-годишна. Годината е 1968. А Босилка таман е пристигнала в Берлин - като гастарбайтер.
Редакцията предлага
Историята на Босилка Шедлих

Самолетът с югославските гастарбайтери каца в Източен Берлин. Оттам те се качват на рейсове, с които биват извозени през границата в Западен Берлин. Още през първите дни от престоя си младата жена съзира раните, останали от войната. " Видях доста мъже в инвалидни колички - някои от тях без ръце, други без крайници. Видях и следите от войната по лицата на многото самотни дами, които се раздхождаха из града с кучетата си. Това беше първата ми среща с това извънредно минало ", спомня си през днешния ден 69-годишната жена. Навремето обаче тя не желала да отделя огромно внимание на предишното, тъй като е трябвало да мисли за бъдещето си. Дошла в Германия, с цел да поработи и спести пари, с които да финансира следването си. " Дойдох за една година, само че тя не свърши в никакъв случай ", споделя тя.

Босилка Шедлих стартира работа в една фабрика, а след половин година става преводачка в женското общежитие. До този миг нейната история не се разграничава от историите на множеството гастарбайтери от Югославия. Младата жена обаче поема по различен път. Тя дава половината от заплатата си за курсове по немски езки, намира по-добра работа и се записва да следва в Свободния университет в Берлин. " Животът ме сграбчи и аз стопирах да мисля за връщане в родината ", споделя тя.

Много от нейните сънародници обаче си остават на " гастарбайтерска вълна ". " Те не са желали да имигрират ", споделя белградският историк Владимир Иванович, който изследва историята на югославските гастарабайтери в Хумболтовия университет в Берлин. " Тяхната цел е била да завоюват за малко време колкото се може повече пари, с цел да се оправят с екзистенциалните си проблеми. Някои от тях пък са пристигнали в Германия единствено с цел да си купят автомобил или мотор, с който след това да се хвалят в родните си места ", споделя Владимир Иванович.

По това време Югославия е превзета от висока безработица. Тогавашното югославско държавно управление подписва конвенция с Федерална Република Германия за даване на работна ръка, надявайки се, че по този начин ще успее да " изнесе " безработицата отвън страната, изяснява Иванович. Установяването на дипломатически връзки през януари 1958 година предхожда съглашението за гастарбайтерите.

От гастарбайтер до народен представител в Бундестага

" Първото потомство гастарбайтери фактически е гледало на пребиваването си в Германия като на краткотрайно събитие ", споделя и Йосип Юратович. Той е първият югославски гастарбайтер, който става народен представител в немския Бундестаг. " Югославяните преди време са желали просто да поработят няколко години, да съберат пари и да се върнат ", споделя той. Самият Юратович идва в Германия на 15 години - той идва при майка си Катерина, която е пристигнала с първата вълна гастарбайтери през 1968 година.

В Германия Йосип приключва образование за автомонтьор. После работи на поточна линия - цели 20 години. И едвам по-късно стартира политическата му кариера в Берлин. " Дойдох като гастарбайтер, след това ме назоваха мигрант, а през днешния ден съм немец с непознати корени ", споделя социалдемократът. Това изречение е показателно за доста от хората от някогашна Югославия, които живеят през днешния ден в Германия. А те са към 1,5 милиона.

Някъде през 1980-те години Германия схваща, че доста от югославските гастарбайтери към този момент няма да се върнат в родината си. Много от децата им към този момент са били пристигнали при тях. " Това беше първият знак, че връщане обратно няма. Вторият беше войната на югославска територия. Тогава на всички стана ясно, че за жалост връщане няма да има ", споделя Йосип Юратович.

Така хората от някогашна Югославия се изправят пред новото предизвикателство - интеграцията в Германия. Представителите на тази мигрантска общественост обаче към този момент са говорели немски език, не се различавали доста от германците нито по външен тип, нито пък културно - та нали и те са обичали " месо и картофи ". " В този смисъл тази група мигранти остава незабележима ", споделя историкът Владимир Иванович. Босилка Шедлих назовава това " лъжлива интеграция " - най-малко що се отнася до първото потомство гастарбайтери. В множеството случаи те живеят в свое лично общество.

Техните деца обаче, както и третото потомство гастарбайтери са интегрирани доста добре в немското общество. " Това се дължи до известна степен на трудовия морал на хората от някогашна Югославия. Повечето от тях изискват от децата си да бъдат доста положителни възпитаници. Затова и младото потомство е добре образовано. Много от децата на гастарбайтерите са висшисти. И те са тези, които умишлено живеят в Германия. Много от тях влязоха и в политиката ", споделя Босилка Шедлих.

***

Вижте и нашето видео за Йосип Юратович:
Йосип Юратович