Преди 50 години Дубчек измисли "социализма с човешко лице"
Преди 50 години, на 5 януари 1968 година, Александър Дубчек, един нехарактерен апаратчик от Прага, дава живот на красивата, само че ефимерна фантазия за " социализъм с човешко лице ", безмилостно смазана не след дълго от руските танкове.
Четирийсет и шест годишният словак с чаровна усмивка, толкоз друга от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, доста неизвестен в пражките интелектуални кръгове и измежду словаците, настояващи за по-широка автономност в двунационалната страна.
Новият полъх, общопризнат изначало като банална кавга сред фракции в компартията, донася плахи, само че невиждани до тогава промени в тази страна от източния блок, в който господства Москва - страна, чиято западна граница с Австрия и Федерална Република Германия е част от желязната завеса.
" Дубчек несъмнено е знак на по този начин наречената Пражка пролет, само че историческата му роля е по-сложна ", споделя историкът Олдржих Тума.
" Той ходеше на разходки, посещаваше публичен басейн и дружно с елементарните хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе на първо място болшевик и нито един път не пожела да излезе от тази рамка ", установи специалистът.
" Винаги съм го считала за честен човек и мъж с темперамент. Но в същото време и неуверен, по-скоро знак, в сравнение с участник в събитията ", показва социоложката Иржина Шиклова.
Гневът на Кремъл
Имайки поради мощното неодобрение на популацията, изтощено от непрекъснатата оскъдност, новото управление на КПЧ отпред с Дубчек стартира с внимателно икономическо преустрояване, само че Москва на часа сбърчва вежди.
Гневът на кремълските управници бързо се ускорява - Прага анулира цензурата и това неотложно води до невиждана либерализация на печата и културата. Не след дълго се появяват и некомунистически организации като " К 231 ", обединила някогашни политзатворници, и Клуба на ангажираните безпартийни - опозиционни партии в зародиш.
" Усетили, че към този момент не им запушват устата, медиите взеха да задават въпроси и да повдигат тематики, безусловно немислими допреди месеци. Това пораждаше големи очаквания в цялото общество - очаквания, които надалеч надхвърляха първичните цели на Дубчек ", разсъждава Тума, съгласно който новият водач на КПЧ последователно е бил затрит от събитията.
Попаднал сред чука и наковалнята - сред безспирно растящите демократични копнежи на чехите и словаците и неприкритата неприязън на руския комунистически водач Леонид Брежнев, държащ да управлява и отсега нататък своя васал, Дубчек се надява свиканият през септември ексклузивен конгрес на КПЧ да укрепи позициите му.
Насърчаван от догматиците, ръководещи някогашната Германска демократична република - Валтер Улбрихт, и Полша - Владислав Гомулка, разтревожени да не се чуе повикът " Полша чака своя Дубчек ", Брежнев подхваща най-сетне военна намеса.
" Най-голямата покруса в живота ми "
Окупацията на Чехословакия на 21 август 1968 година от руски военни и контингенти на още четири страни от Варшавския контракт (България, Унгария, Полша и ГДР) взема близо 100 жертви единствено през първите дни.
" Как можаха по този начин да постъпят с мен, откакто посветих целия си живот на съдействието със Съветския съюз. Това е най-голямата покруса в живота ми ", оплаква се Дубчек, преди да бъде задържан, откаран в Москва и заставен да подпише позорен протокол за " нормализиране на обстановката ".
" Сутринта на 21 август 1968 година дойдох на гара Збечно (50 км западно от Прага). Беше цялостно с народ, хората викаха: " Руснаците ни окупират! ", бяха доста учудени и сюрпризирани ", спомня си Ярослава Шиндлерова, тогава студентка в пражкото висше учебно заведение по стопанска система. " Аз им отвръщах: " Защо се чудите? Натам вървяха нещата ". Дубчек беше доверчив. Аз бях на двайсет, само че разбрах какво става. А той - не ", отсича дамата.
В последна сметка през април 1969 година Дубчек е отхвърлен. Нареждат му да мълчи. Народът се помирява макар саможертвата на студента Ян Палах, който се самозапалва с вярата да разсъни съвестта на хората. Демокрацията се връща в Прага едвам с " Нежната гражданска война " от 1989 година
Изключен от комунистическата партия и изпратен за петнайсет години в управата на горските стопанства, Дубчек се завръща след това за малко на политическата сцена и оглавява чехословашкия парламент. Умира 70-годишен на 7 ноември 1992 година от рани, получени при автомобилна злополука. /БТА/
Четирийсет и шест годишният словак с чаровна усмивка, толкоз друга от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, доста неизвестен в пражките интелектуални кръгове и измежду словаците, настояващи за по-широка автономност в двунационалната страна.
Новият полъх, общопризнат изначало като банална кавга сред фракции в компартията, донася плахи, само че невиждани до тогава промени в тази страна от източния блок, в който господства Москва - страна, чиято западна граница с Австрия и Федерална Република Германия е част от желязната завеса.
" Дубчек несъмнено е знак на по този начин наречената Пражка пролет, само че историческата му роля е по-сложна ", споделя историкът Олдржих Тума.
" Той ходеше на разходки, посещаваше публичен басейн и дружно с елементарните хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе на първо място болшевик и нито един път не пожела да излезе от тази рамка ", установи специалистът.
" Винаги съм го считала за честен човек и мъж с темперамент. Но в същото време и неуверен, по-скоро знак, в сравнение с участник в събитията ", показва социоложката Иржина Шиклова.
Гневът на Кремъл
Имайки поради мощното неодобрение на популацията, изтощено от непрекъснатата оскъдност, новото управление на КПЧ отпред с Дубчек стартира с внимателно икономическо преустрояване, само че Москва на часа сбърчва вежди.
Гневът на кремълските управници бързо се ускорява - Прага анулира цензурата и това неотложно води до невиждана либерализация на печата и културата. Не след дълго се появяват и некомунистически организации като " К 231 ", обединила някогашни политзатворници, и Клуба на ангажираните безпартийни - опозиционни партии в зародиш.
" Усетили, че към този момент не им запушват устата, медиите взеха да задават въпроси и да повдигат тематики, безусловно немислими допреди месеци. Това пораждаше големи очаквания в цялото общество - очаквания, които надалеч надхвърляха първичните цели на Дубчек ", разсъждава Тума, съгласно който новият водач на КПЧ последователно е бил затрит от събитията.
Попаднал сред чука и наковалнята - сред безспирно растящите демократични копнежи на чехите и словаците и неприкритата неприязън на руския комунистически водач Леонид Брежнев, държащ да управлява и отсега нататък своя васал, Дубчек се надява свиканият през септември ексклузивен конгрес на КПЧ да укрепи позициите му.
Насърчаван от догматиците, ръководещи някогашната Германска демократична република - Валтер Улбрихт, и Полша - Владислав Гомулка, разтревожени да не се чуе повикът " Полша чака своя Дубчек ", Брежнев подхваща най-сетне военна намеса.
" Най-голямата покруса в живота ми "
Окупацията на Чехословакия на 21 август 1968 година от руски военни и контингенти на още четири страни от Варшавския контракт (България, Унгария, Полша и ГДР) взема близо 100 жертви единствено през първите дни.
" Как можаха по този начин да постъпят с мен, откакто посветих целия си живот на съдействието със Съветския съюз. Това е най-голямата покруса в живота ми ", оплаква се Дубчек, преди да бъде задържан, откаран в Москва и заставен да подпише позорен протокол за " нормализиране на обстановката ".
" Сутринта на 21 август 1968 година дойдох на гара Збечно (50 км западно от Прага). Беше цялостно с народ, хората викаха: " Руснаците ни окупират! ", бяха доста учудени и сюрпризирани ", спомня си Ярослава Шиндлерова, тогава студентка в пражкото висше учебно заведение по стопанска система. " Аз им отвръщах: " Защо се чудите? Натам вървяха нещата ". Дубчек беше доверчив. Аз бях на двайсет, само че разбрах какво става. А той - не ", отсича дамата.
В последна сметка през април 1969 година Дубчек е отхвърлен. Нареждат му да мълчи. Народът се помирява макар саможертвата на студента Ян Палах, който се самозапалва с вярата да разсъни съвестта на хората. Демокрацията се връща в Прага едвам с " Нежната гражданска война " от 1989 година
Изключен от комунистическата партия и изпратен за петнайсет години в управата на горските стопанства, Дубчек се завръща след това за малко на политическата сцена и оглавява чехословашкия парламент. Умира 70-годишен на 7 ноември 1992 година от рани, получени при автомобилна злополука. /БТА/
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ