Преди 40 години, малко преди Коледа, е световната премиера на

Преди 40 години, малко преди Коледа, е международната премиера на един филм, който остава в историята на киното с трагичната и на пръв взор тривиална история за един бракоразвод.
„ Крамър против Крамър “ е американски филм от 1979 година на режисьора Робърт Бентън („ Бони и Клайд “, „ Няма балами “, „ Скрити белези “). Заснет е по романа на Ейвъри Корман. Разказва преживелица, която е до болежка позната на милиони хора по света. Имало обич. Свършила. Семейството се разпаднало. Страдат и майката, и бащата, и детето. Сърцата им се късат, само че няма път обратно. След като Джоан Крамър напуща Тед Крамър, работещият баща би трябвало да се грижи за сина си. След време майката се връща и стартира борба за правата над детето. И тъкмо когато делото за настойничество завършва в интерес на майката бегълка, тя се отхвърля в интерес на бащата...
Ролята на майката се извършва от Мерил Стрийп, бащата е Дъстин Хофман и Били е Джъстин Хенри.  8-годишният сладур става най-младият артист, номиниран за Оскар за кино лентата „ Крамър против Крамър ".Филмът печели награди „ Оскар “ за основна мъжка роля (Д. Хофман), поддържаща женска роля (М. Стрийп),режисура (Р. Бентън), филм (Стенли Джаф), приспособен сюжет (Р. Бентън)„ Крамър против Крамър “ има 4 награди „ Златен глобус “ и още доста други награди.Нека си напомним малко от литературния първоизточник, въодушевил режисьора Р. Бентън и екипа му да претворят на кино лента една от най-големите контузии на всяко дете - разводът на родителите му.  
На годинка и шест месеца Били Крамър беше дете, което хората на улицата се спираха да гледат дружно с красивата му майка.
Тед получи покачване в службата и си го изясни с обстоятелството, че е станал татко — като че ли бе признат за член на някакъв клуб. Ходеше на футболните мачове на „ Джайънтъс “ с Дан, остарял другар от колежа, в този момент юрист. Четеше съществени списания и „ Уолстрийт Джърнъл “ със служебна цел. Служба имаше.
Обществото на Джоуана се състоеше от няколко приятелки от пейките в парка, от няколко бавачки, които даваха по малко препоръки, и от Телма — компанията напълно не беше живописна като компанията на Тед в визиите на Джоуана — той ходеше на работа, където се срещаше с хора, по-високи от осемдесет сантиметра, които приказват със приключени фрази. А в нейния свят нямаше никой — нито познатите от пейките в парка, нито старите й другари, нито Тед — с който можеше да показа своята мръсна дребна загадка.
Тя намекваше за нея, само че те не желаеха да я чуят.
— Аз обичам детето си — сподели тя един път на Телма. — Но по принцип то ми досажда.
— Разбира се, че ти досажда — сподели Телма и Джоуана намерения, че си е намерила съдружник. — Но в това време ти доставя доста приятни безредици.
Тя не срещаше никаква поддръжка. Жените, които познаваше, или не си признаваха, или бяха по-търпеливи от нея. Веднъж, като говореше с майка си по телефона, тя повдигна този въпрос:
— Било ли ти е в миналото досадно?
— Не, с тебе не. Ти в никакъв случай не си ми създавала неприятности.
Да не би тогава тя да не е естествена? Една вечер Джоуана изслуша подробния роман на Тед за това какви неприятности има — някакъв спор с негов сътрудник — и му сподели тъкмо каквото се очакваше от нея: че не трябва да обръща внимание на такова нещо, след което показа какво я тормози — не че не обича Били, той е толкоз жизнеспособен и прекрасен, само че всичките й дни са едни и същи.
— Досадно е да си майка, Тед. Никой не го признава.
— Е, няма по какъв начин. Особено през първите години. Но той е прелестен, нали?
Тед просто не искаше да чуе думите й. И този път той се обърна и заспа.