Преди 36 години, на 20 и 21 декември 1985 г.,

Преди 36 години, на 20 и 21 декември 1985 година, в зала 1 на парк-хотел “Москва ” в София се организира делото против Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, упрекнати като съучастници на Мехмед Али Агджа в покушението против папа Йоан Павел Втори.

През тези два дни българският съд изпълнявал правосъдна поръчка №1 от 1985 година на Римския углавен съд. Разпитът бил поверен на ръководителя на Софийския областен съд Трендафил Данаилов и на следователя Йордан Орманков. От италианска страна участвали ръководителят на Римския съд Северино Сантиапики, помощникът му Атолико, прокурорът Антонио Марини и двамата юристи на Антонов Джузепе Консоло и Манфредо Роси.

Делото се отразявало от доста италиански публицисти, даже и от репортери на Българска телеграфна агенция в Рим, написа 168 часа.

По това време Сергей Антонов бил в ареста в Рим, а в правосъдната зала участвали единствено Желю Василев и Тодор Айвазов, чиновници на посолството на България в Италия. Според българските закони те трябвало да бъдат разпитвани единствено като очевидци, а не като обвинени. За тях Агджа твърдял, че са идентични на растеж, само че навръх 20 декември се оказало, че Василев е по-нисък от Айвазов.

Около 100 въпроса са заложени и на двамата, а по непринудените им реакции ясно личало възмущението им, че са упрекнати незаслужено. Подполковник Василев бил прецизен и бърз в отговорите си, по-обстоятелствен и с възприятие за комизъм, до момента в който Тодор Айвазов като човек на финансите, бил по-пестелив в изразите си, само че също толкоз добре необорим.

Двамата трябвало да си спомнят до последната детайлност какво са правили на 10, 11, 12 и 13 май 1981 година (на 13 май е осъществен атентатът против папата.) Благодарение на техни бележници и мемоари на другари алибито им било ослепително.

Председателят на обвиняването обаче желал да знае по какъв начин измежду 50 фотоси на българи Мехмед Али Агджа е показал тези на Антонов, Василев и Айвазов.

Една от най-трудните задания по време на делото била тази на преводача Асен Марчевски, който трябвало да предава буквално казаното от очевидците на арбитър Сантиапики.

Заедно с него в залата участвали и представители на Интерпол, на които очевидно им било скучно. Единият от тях си рисувал фигурки в бележника.

През тези няколко дни най-често срещаното заглавие в европейския и американския щемпел било “Българската диря се разпада ”. А някои почнали да слагат под подозрение написаното от американската журналистка Клеър Стърлинг, от която се ражда българската връзка в атентата. Тя участвала на всички процеси в Рим, само че реномето й последователно намалявало.

След тези тежки правосъдни борби в София и Рим в продължение на към година тримата упрекнати – Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, са оправдани от италианския съд заради липса на доказателства, а Агджа е наказан на пожизнен затвор.

Антонов прекарва 4 години в ареста.

Завръща се в България на 1 април 1986 година, само че здравето му е унищожено. Според някои български медицински експерти от това време той освен е бил подложен на душевен тормоз при разпитите в пандиза, само че са му били давани и психотропни субстанции.

На 1 август 2007 година Антонов е открит мъртъв в дома си на ул. “Сердика ” в София от щерка си Ани. По тялото му нямало следи от принуждение. Смъртта е настъпила няколко дни по-рано.

Желю Василев умира в мистериозна злополука няколко години след делото, а Тодор Айвазов издъхва през 2015 година

Виж още: