Да обичаш с чуждо сърце: Историята на 46-годишния Георги Пеев
Преди 12 години Георги се разболява от вирусна зараза. На пръв взор - нищо притеснително. За малко време обаче вирусът отключва съществени проблеми. Оказва се, че един здрав и деен човек се нуждае незабавно от нов бъбрек и сърце.
Имах боязън от това да не умра толкоз млад, тъй като синът ми беше дребен. Другото, което не мога напълно да го дефинира като боязън, е, че по-скоро се бях настроил, че ще съм здравен бежанец. Че тук, в България, мъчно иска ми се случат такива трансплантации.
Георги Пеев
Но чудото се случва. През един летен ден през 2013-а телефонът му звъни. Непознат номер. Търсят го от Университетска болница „ Св. Екатерина ”, с цел да му кажат, че сърце за него има.
„ Бях на един остров в Гърция и се гмурках, на другия ден се готвех да честваме рождения ден на сина ми, който ставаше на 5 години, и се обадиха. Първоначално споделих, че не мога да стигна до София и това е парадокс. Много бързо обаче си трансформирах мнението и стигнах, популярност Богу. Благодарение на това, че едно семейство е решило да избави няколко други индивида, е дарило органите на своя наследник, през август 2013 ми беше сърдечната трансплантация, а бъбречната година и половина по-късно - през февруари 2015 година, майка ми ми е донор “, споделя Георги.
Така, в деня, в който детето му става на 5 години, Георги се ражда още веднъж - влиза в операционната и излиза оттова с ново сърце. И с нов живот.
„ Реших да не си прахосвам времето на вятъра “, споделя Георги.
Научава за съревнование по плуване за хора с трансплантирани органи. Без да се колебае се гмурка - в новия живот и в басейните. Плува от дребен. Тренировките стартират още веднъж, както и ентусиазмът към живота. Става три пъти европейски и шест пъти вицеевропейски първенец.
Тези медали са горделивост не толкоз за мен, а за моите лекари, че са съумели и съумяват да ми оказват помощ и да ме поддържат на равнището, което съм.
Георги Пеев
През април Георги отпътува на Световно по плуване за трансплантирани в Австралия.
„ Там има трансплантирани с всевъзможен тип трансплантации. Идват едни хора от Англия, от Съединени американски щати, които са с трансплантирани стволови кафези. По-важното там не е орден, по-важното е, в случай че можем, посредством това присъединяване да посъбудим заспалата система във връзка с донорство и трансплантация. По-важно е да кажем ние сме тук, има ни и би трябвало да има повече като нас “, споделя Георги.
Точно това е идеята на Георги. Повече хора от „ листата на обречените “ да получат късмет за живот.
„ Ние стигнахме до такава степен да имаме по 2 или 3 осъществени донорски обстановки на година, което е доста тъжно. България е страната, която в целия източен блок за първи път е направена трансплантация на сърце още през 1986 година. Аз не намирам даже икономическа логичност в това да държим хората на хемодиализа, тъй като един подобен пациент е три и половина, даже до четири пъти по-скъп за страната, в сравнение с един бъбречно трансплантиран човек “, изяснява Георги.
Българите са състрадателни хора и оказват помощ, споделя Георги. Нужна ни е държавна политика и повече осведоменост за донорството у нас.
Имах боязън от това да не умра толкоз млад, тъй като синът ми беше дребен. Другото, което не мога напълно да го дефинира като боязън, е, че по-скоро се бях настроил, че ще съм здравен бежанец. Че тук, в България, мъчно иска ми се случат такива трансплантации.
Георги Пеев
Но чудото се случва. През един летен ден през 2013-а телефонът му звъни. Непознат номер. Търсят го от Университетска болница „ Св. Екатерина ”, с цел да му кажат, че сърце за него има.
„ Бях на един остров в Гърция и се гмурках, на другия ден се готвех да честваме рождения ден на сина ми, който ставаше на 5 години, и се обадиха. Първоначално споделих, че не мога да стигна до София и това е парадокс. Много бързо обаче си трансформирах мнението и стигнах, популярност Богу. Благодарение на това, че едно семейство е решило да избави няколко други индивида, е дарило органите на своя наследник, през август 2013 ми беше сърдечната трансплантация, а бъбречната година и половина по-късно - през февруари 2015 година, майка ми ми е донор “, споделя Георги.
Така, в деня, в който детето му става на 5 години, Георги се ражда още веднъж - влиза в операционната и излиза оттова с ново сърце. И с нов живот.
„ Реших да не си прахосвам времето на вятъра “, споделя Георги.
Научава за съревнование по плуване за хора с трансплантирани органи. Без да се колебае се гмурка - в новия живот и в басейните. Плува от дребен. Тренировките стартират още веднъж, както и ентусиазмът към живота. Става три пъти европейски и шест пъти вицеевропейски първенец.
Тези медали са горделивост не толкоз за мен, а за моите лекари, че са съумели и съумяват да ми оказват помощ и да ме поддържат на равнището, което съм.
Георги Пеев
През април Георги отпътува на Световно по плуване за трансплантирани в Австралия.
„ Там има трансплантирани с всевъзможен тип трансплантации. Идват едни хора от Англия, от Съединени американски щати, които са с трансплантирани стволови кафези. По-важното там не е орден, по-важното е, в случай че можем, посредством това присъединяване да посъбудим заспалата система във връзка с донорство и трансплантация. По-важно е да кажем ние сме тук, има ни и би трябвало да има повече като нас “, споделя Георги.
Точно това е идеята на Георги. Повече хора от „ листата на обречените “ да получат късмет за живот.
„ Ние стигнахме до такава степен да имаме по 2 или 3 осъществени донорски обстановки на година, което е доста тъжно. България е страната, която в целия източен блок за първи път е направена трансплантация на сърце още през 1986 година. Аз не намирам даже икономическа логичност в това да държим хората на хемодиализа, тъй като един подобен пациент е три и половина, даже до четири пъти по-скъп за страната, в сравнение с един бъбречно трансплантиран човек “, изяснява Георги.
Българите са състрадателни хора и оказват помощ, споделя Георги. Нужна ни е държавна политика и повече осведоменост за донорството у нас.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ