Преди 106 години България загуби Пенчо Славейков
Преди 106 години, на 28 май 1912 година, от този свят си отива Пенчо Славейков - български стихотворец, един от участниците в литературния кръг „ Мисъл “. Той е най-малкият наследник на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.
Роден е на 27 април 1866 година в град Трявна. Учи в Стара Загора, Търново, Сливен, София. От 1881 година продължава образованието си в Пловдив, където татко му става преподавател.
През 1883 година Пенчо Славейков е един от водачите на ученическия ужас в Пловдивската действителна гимназия срещу неприятното преподаване на предметите. През януари 1884 година заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лекуване у нас и в чужбина, за цялостен живот остават провали - движи се с бастун, написа с изпитание и приказва мъчно.
Пет години учи философия в Германия, където се среща с доста западни метафизичен и литературни течения. След като се връща в България, се включва в едноименния кръг към списание „ Мисъл “, където намира съидейници в лицето на Пейо Яворов, доктор Кръстев и П. Ю. Тодоров.
Пенчо Славейков умира в дребното италианско градче Брунате в прегръдките на обичаната си Мара Белчева. Погребан е в селското гробище. Костите му са пренесени в България през 1921 година
Сред най-известните творби на Пенчо Славейков са поемите „ Ралица “, „ Бойко “, „ Неразделни “ и „ Кървава ария “. Поради преждевременната му гибел предлагането на шведския учен Алфред Йенсен, преводач на „ Кървава ария “ и на други негови произведения, да бъде почетен с Нобелова премия не е прегледано от Нобеловия комитет. /Марица.бг
Роден е на 27 април 1866 година в град Трявна. Учи в Стара Загора, Търново, Сливен, София. От 1881 година продължава образованието си в Пловдив, където татко му става преподавател.
През 1883 година Пенчо Славейков е един от водачите на ученическия ужас в Пловдивската действителна гимназия срещу неприятното преподаване на предметите. През януари 1884 година заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лекуване у нас и в чужбина, за цялостен живот остават провали - движи се с бастун, написа с изпитание и приказва мъчно.
Пет години учи философия в Германия, където се среща с доста западни метафизичен и литературни течения. След като се връща в България, се включва в едноименния кръг към списание „ Мисъл “, където намира съидейници в лицето на Пейо Яворов, доктор Кръстев и П. Ю. Тодоров.
Пенчо Славейков умира в дребното италианско градче Брунате в прегръдките на обичаната си Мара Белчева. Погребан е в селското гробище. Костите му са пренесени в България през 1921 година
Сред най-известните творби на Пенчо Славейков са поемите „ Ралица “, „ Бойко “, „ Неразделни “ и „ Кървава ария “. Поради преждевременната му гибел предлагането на шведския учен Алфред Йенсен, преводач на „ Кървава ария “ и на други негови произведения, да бъде почетен с Нобелова премия не е прегледано от Нобеловия комитет. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ