Учените от БАН виждат осем предизвикателства пред икономиката
Пред българската стопанска система има осем провокации, които се оформят за последните 12 години. Това сочи отчет на Българска академия на науките, показан по време на интернационалната научна конференция " Икономическо развиване и политики: Реалности и вероятности ", проведена от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, отдадена на 70-годишнината от неговото основаване.
Развитието на българската стопанска система има сходни въпроси и проблеми със страните от Югоизточна Европа, свързани с интеграцията в Европейски Съюз и световния свят. Това е декларирал проф. доктор Александър Тасев при откриването на конференцията.
Един от главните заключения в отчета на българските икономисти е, че в българската стопанска система се натрупват структурни несъответствия, които пораждат опасности, свързани със мощната й взаимозависимост от влошаващата се външна среда. Налице са вътрешно обусловени предпоставки за закъснение и стесняване на икономическата интензивност в страната и закъснение на действителната конвергенция заради структурни проблеми, разяснява доцент доктор Виктор Йоцов.
Сред посочените осем провокации, изведени въз основата на разбор за последните 12 години, е възходящата взаимозависимост на българската стопанска система от динамичността на европейската; ниският, нестабилен и небалансиран стопански растеж; сериозно ниските вътрешни и задгранични вложения и предпочитаното им ориентиране към нетъргуемия бранш на стопанската система, стесняване на фирмената облага и разполагаемия приход за вложение и слаба кредитна интензивност в нефинансовия бранш. Към тях екипът икономисти от Българска академия на науките прибавя и намаляването на заетите и утежняването на отрасловата конструкция на заетостта, натрупването на обилни отговорности в държавните предприятия, общините и нереформираните браншове с преобладаваща държавна благосъстоятелност, както и неяснотите към включването ни към еврозоната.
Икономическата интензивност през следкризисното възобновяване беше главно задвижвана от външното търсене и обществените вложения под формата на средства от европейски стратегии при ниски частни вложения в страната и всъщност отвод от осъществяване на основни структурни промени за възстановяване на успеваемостта в обществения бранш, акцентират създателите на отчета.
Ето за какво като тактика за туширане на отрицателните резултати от икономическото закъснение те предлагат промени, които да разрешат на стопанската система да посрещне провокациите на световното и европейско икономическо закъснение и вероятната нова криза. Учените оферират да се дискутират въпроси, свързани с корпоративно ръководство на държавните предприятия, събираемостта на приходите, успеваемостта на обществените разноски, качеството на просветителната система, както и с достъпа до здравни услуги и повишение на пригодността за претовареност на групите в неравностойно състояние.
Развитието на българската стопанска система има сходни въпроси и проблеми със страните от Югоизточна Европа, свързани с интеграцията в Европейски Съюз и световния свят. Това е декларирал проф. доктор Александър Тасев при откриването на конференцията.
Един от главните заключения в отчета на българските икономисти е, че в българската стопанска система се натрупват структурни несъответствия, които пораждат опасности, свързани със мощната й взаимозависимост от влошаващата се външна среда. Налице са вътрешно обусловени предпоставки за закъснение и стесняване на икономическата интензивност в страната и закъснение на действителната конвергенция заради структурни проблеми, разяснява доцент доктор Виктор Йоцов.
Сред посочените осем провокации, изведени въз основата на разбор за последните 12 години, е възходящата взаимозависимост на българската стопанска система от динамичността на европейската; ниският, нестабилен и небалансиран стопански растеж; сериозно ниските вътрешни и задгранични вложения и предпочитаното им ориентиране към нетъргуемия бранш на стопанската система, стесняване на фирмената облага и разполагаемия приход за вложение и слаба кредитна интензивност в нефинансовия бранш. Към тях екипът икономисти от Българска академия на науките прибавя и намаляването на заетите и утежняването на отрасловата конструкция на заетостта, натрупването на обилни отговорности в държавните предприятия, общините и нереформираните браншове с преобладаваща държавна благосъстоятелност, както и неяснотите към включването ни към еврозоната.
Икономическата интензивност през следкризисното възобновяване беше главно задвижвана от външното търсене и обществените вложения под формата на средства от европейски стратегии при ниски частни вложения в страната и всъщност отвод от осъществяване на основни структурни промени за възстановяване на успеваемостта в обществения бранш, акцентират създателите на отчета.
Ето за какво като тактика за туширане на отрицателните резултати от икономическото закъснение те предлагат промени, които да разрешат на стопанската система да посрещне провокациите на световното и европейско икономическо закъснение и вероятната нова криза. Учените оферират да се дискутират въпроси, свързани с корпоративно ръководство на държавните предприятия, събираемостта на приходите, успеваемостта на обществените разноски, качеството на просветителната система, както и с достъпа до здравни услуги и повишение на пригодността за претовареност на групите в неравностойно състояние.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ