Археолог откри гроба на цар Ирод I Велики
Празната гробница на владетеля на Юдея бе открита в издигнатата от него цитадела Иродион, на 12 км. от Йерусалим.
Археологически екип на Еврейския университет в Йерусалим, воден от проф. Ехуд Нетцер, откри в Юдейската пустиня гробът на един от най-известните царе на библейската страна, Ирод I Велики (Herod), оповестява израелският всекидневник Haaretz. Откритието било направено в популярната цитадела Иродион (Herodium), посочена като място, където е заровен Ирод още от древноеврейския историк от I в. н. е. Йосиф Флавий, оповестява Reuters.
Според неговите летописи, Ирод I, който умира в 4 година н. е., бил заровен в едноименния комплекс на издигнатия от него неестествен рид Иродион, ситуиран на към 12 км. южно от Йерусалим, който бил приключен към 23 година прочие н. е. и употребен от царя като лятна резиденция. Първите разкопки на територията на Иродион почнали още през 1956 година, само че до неотдавна на хълма не били открити никакви находки, свързани с царското заравяне.
Нетцер, който почнал работа през далечната 1972 година, водил разкопките в региона сред Горен Иродион и двата двореца, издигнати от Ирод, който предшествениците му не разглеждали място на погребението. Откритата от него богато украсена гробница с флорални претекстове е с дължина 2, 5 м. Тя била построена от йерусалимски варовик и покрита с бронз, само че в нея не били открити кости. Археолозите показват, че гробът бил разрушен, евентуално по време на Великото юдейско въстание от 66 до 72 година н. е. Иродион бил една от последните твърдини на еврейските бунтовници и е опустошен от римските войски през 71 година н. е., година след разрушаването на Втория Храм в Йерусалим. Проф. Нетцер посочи, че разкопките на археологическия обект не престават.
Дядото на родения през 74 година прочие н. е. Ирод бил от народа на идумеите, само че дружно с татко му, Антипатер Идумейски, одобряват юдаизма. Антипатер, който е назначен от Рим за прокуратор на Юдея през 47 година прочие н. е., прави 25-годишния си наследник шеф на Галилея. След отравянето на Антипатер, към 40 година прочие н. е. Римският Сенат афишира наследилия го Ирод за “Цар на юдеите ”, показва USA Today. Посредством втория си брак с принцеса Мариамне I, той се свързва и с предходната династия владетели на Юдея – Хасмонеите и остава юдейски цар в продължение на 34 години.
Ирод Велики остава в историята с именитата си свирепост и огромно строителство. Той се отличавал със своята параноична недоверчивост и наказвал грубо всеки, който считал за съзаклятник против властта му, в това число и личните си синове. В християнските текстове, името на цар Ирод е нарицателно за нечовечен и деспотичен държател, с който е обвързвана евангелската история за Избиването на младенците – узнавайки за раждането на Исус Христос, Ирод решил, че той ще го смъкна от трона, и с цел да го предотврати, заповядал избиването на всички 14 000 новородени във Витлеем.
Сред строителните монументи, издигнати по време на ръководството на Ирод Велики, са преустройството и разширението на Втория Храм в Йерусалим, построявенато на град Цезария на средиземноморското крайбражие, огромните градежи в Самария, Йерихон и замъци резиденции Масада и Иродион.
При ръководството на цар Ирод Велики територията на Юдея е разширена съвсем до рамките на античното царство на Давид. Демонстрирайки преданост към Рим във външната си политика, Ирод I съумял да реализира ненамесата на Римската империя във вътрешните каузи на Юдея.
