Правя планове, пиша списъци, чета хороскопи, пресмятам възможностите. Живея в

Правя проекти, пиша описи, чета хороскопи, преброявам опциите. Живея в бъдещето. Дали тъй като по този начин съм научена от социалистическото си детство, от капиталистическата си младост или от постмодерната си зрялост, само че аз непрекъснато се хващам, че очаквам нещата да станат занапред. Някой ден. Другата седмица или най-малко през уикенда. Отлагам. Чакам. Премислям. После се случва по този начин, че още веднъж се потвърждава простичкото, само че гениално изказване на един доста надарен човек – „ Животът е това, което се случва, до момента в който правиш други проекти “.

Напук на всички сметки, животът ти спретва някакъв непредвиден поврат и те зашеметява със своята необходимост, неотменност и… сегашност.

Но аз не съм готова за това. Подготвена съм за ретроградна Венера в Козирог през април, само че не съм готова за непредвидена ласка, неочаквана пристрастеност или даже за просто влюбен взор.

Мисля си – би трябвало да го обмисля. Да, ще го обмисля на следващия ден, с цел да стане идеално вдругиден. Не си разрешавам никакво поглъщане.

И тогава моментът, който животът ми е подал с една ръка, отминава. С другата си ръка той към този момент ми подава не миг, а мноооого време. Време за мислене, време за разбори, време за проекти. После се оказва, че незабелязано, вместо за бъдещето, съм почнала да мисля за предишното. За оня един единствен несравним момент, в който е трябвало да потъна, да се изгубя, да се разтворя и просто да изживея. Без мисъл и без проект. Без бъдеще, което прецаква сегашното и го трансформира единствено в минало.

Което пък към този момент не може да бъде поправено.