Голям празник е - Богоявление! Какви са традициите на Йордановден
Православната черква уважава през днешния ден Богоявление - Йордановден, който е третият по значителност християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, прочут с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение ". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът Богоявление има най-древен генезис измежду празниците на Православната черква. Макар сведенията за него от писмените монументи да са прекомерно нищожни, задоволително ясно свидетелства за него църковният публицист Климент Александрийски. Той приказва за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и античното име на празника - " Празник на светлината " /на славянски " Просвещение " /. То се е запазило у нас и до през днешния ден наред с наименованието " Богоявление ".
" Богоявление " произлиза от думата " явяване " /от гръцки " епифания " /, която била сменена с по-уточняващата - " теофания " - " Богоявление ". Днес празникът е именуван още Кръщение Господне и Йордановден, а в разнообразни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Според националното вярване през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата стопира, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут като Водици и Водокръщи.
За здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празничната Богоявленска литургия, свещеникът хвърля Светия кръст. Въпреки нормалния за този сезон мраз млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива цветущ и здрав през цялата година.
Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и изобилие през годината. Ако времето е студено и изсъхнало, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се счита за финален от интервала на така наречен мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери. Обредната софра включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
Имен ден честват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Бояна, Богдан, Богдана, Божана, Божидар, Найден.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение ". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът Богоявление има най-древен генезис измежду празниците на Православната черква. Макар сведенията за него от писмените монументи да са прекомерно нищожни, задоволително ясно свидетелства за него църковният публицист Климент Александрийски. Той приказва за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и античното име на празника - " Празник на светлината " /на славянски " Просвещение " /. То се е запазило у нас и до през днешния ден наред с наименованието " Богоявление ".
" Богоявление " произлиза от думата " явяване " /от гръцки " епифания " /, която била сменена с по-уточняващата - " теофания " - " Богоявление ". Днес празникът е именуван още Кръщение Господне и Йордановден, а в разнообразни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Според националното вярване през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата стопира, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут като Водици и Водокръщи.
За здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празничната Богоявленска литургия, свещеникът хвърля Светия кръст. Въпреки нормалния за този сезон мраз млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива цветущ и здрав през цялата година.
Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и изобилие през годината. Ако времето е студено и изсъхнало, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се счита за финален от интервала на така наречен мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери. Обредната софра включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
Имен ден честват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Бояна, Богдан, Богдана, Божана, Божидар, Найден.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ