Православната църква отбелязва Велики четвъртък. Смята се, че на този

Православната черква отбелязва Велики четвъртък. Смята се, че на този ден са се случили четири от най-важните събития от Христовите пристрастености. В Евангелието е записано, че това е денят, в който е станало Божественото умиване на нозете, тайната вечеря на Исус с неговите възпитаници, изговаряне на молитвата в Гетсиманската градина и измяната на Юда.

На Велики четвъртък се напомня Тайната вечеря, на която е открито тайнството причестяване на Христос, като завещал новата заповед за обич към всички.

След тайната вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го и раздал на учениците си с думите: " Яжте от този самун, тъй като това е моето тяло ". После дал и вино с думите: " Пийте от тази чаша, тъй като това е моята кръв ".

Сутринта на Велики четвъртък във всички епархии на Българската православна черква се отслужва Василиева Света Литургия и се прави Велик маслосвет.

Велики четвъртък крие доста символика. На този ден предците ни не работели и правили доста обреди, най-важния от който боядисването на яйцата. Първото постоянно е алено, като знак на Христовата кръв.

Според националните традиции, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца. Първото би трябвало да е в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители. Яйцето се пази, с цел да носи шанс. На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там и тялото.

По време на литургията се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/.