Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията,

Правописната промяна на българския език от 1945 година следва линията, заложена от Лениновата промяна на съветския език от 1918 година, и промяната на българския правопис от 1921 година, наложена от държавното управление на Български земеделски народен съюз. След правописната промяна в Русия, извършена от болшевишкото държавно управление след Октомврийска гражданска война, отношението на левите политически сили в България – комунисти и земеделци, към правописа добива политически измерения. Те преглеждат някои правописни правила като демонстрация на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са оповестени за буржоазни, а ѣ и ѫ като знак на консерватизъм и великобългарски национализъм. След преврата на 9 септември 1944 година държавното управление на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „ да прегледа опциите за опростяване на българския правопис “. Въпреки мощната опозиция на български общественици и писатели, в това число и членове на комисията като Елин Пелин, при започване на идната година комисията внася в Министерския съвет предложение за промяна на българския правопис, което на 27 февруари 1945 година е оповестено в Държавен вестник като наредба-закон.