Правната комисия върна старите прагове на преференците
Правна комисия върна на второ четене остарелия предел на преференциите от 7% за локални и парламентарни избори. 5% ще бъде прагът на преференциите за евроизборите, съобщи "Фокус ". Окончателното решение следва да бъде взето от пленарна зала.
Текстовете бяха заложени в Изборния кодекс, импортиран от ПГ на ГЕРБ и подсилен от зала на първо четене. Връщането на остарелия предел на преференциите беше дадено от ГЕРБ след съвещание на Изпълнителна комисия, свикано от водача на партията Бойко Борисов. Решението пристигна, откакто към този момент бяха признати промени в изборното законодателство на 14 февруари 2019 година и след публичното неодобрение. Според тогава гласуваните текстове определеният преференциално претендент за евроизборите трябваше да получи действителни гласове не по-малко от националната изборна квота, а на парламентарните - не по-малко от районната. Същото се отнасяше и за локалните избори, когато определеният претендент трябваше да получи не по-малко от общинската изборна квота.
Депутатите от Правна комисия отхвърлиха предлагането сред двете четения на измененията в изборното законодателство на Христиан Митев от НФСБ за предел на преференцията на локален избор от 20%. В рамките на дебата по предлагането Хамид Хамид от Движение за права и свободи уточни, че прагът от 20% е прекомерно невисок, само че е положително начало. Според него до момента настоящият предел е добър и ще почисти общинските препоръки на територията на България от псевдоличности, само че и най-много ще ги почисти от лобистите, които са влезнали, с помощта на преференцията.
Народният представител от ПГ на "Обединени патриоти " Емил Димитров попита за какво претендентът, когато влиза в листата е добър, а когато реалокира някого, е неприятен. "По никакъв метод преференциите не могат да бъдат свързани с какъвто и да е лобизъм ", посочи Димитров.
Депутатите отхвърлиха предложенията на Движение за права и свободи за секциите в чужбина. От Движението упорстваха изборни секции отвън страната да се образуват, където има дипломатическо или консулско посланичество, при съществуване на не по-малко от 20 гласоподаватели. Предлагаше се секции да се образуват и в случай че не по-малко от 40 гласоподаватели са подали заявление, че желаят да упражнят правото си на глас, като такива секции за европейските избори да има единствено в страни от Европейски Съюз.
Текстовете бяха заложени в Изборния кодекс, импортиран от ПГ на ГЕРБ и подсилен от зала на първо четене. Връщането на остарелия предел на преференциите беше дадено от ГЕРБ след съвещание на Изпълнителна комисия, свикано от водача на партията Бойко Борисов. Решението пристигна, откакто към този момент бяха признати промени в изборното законодателство на 14 февруари 2019 година и след публичното неодобрение. Според тогава гласуваните текстове определеният преференциално претендент за евроизборите трябваше да получи действителни гласове не по-малко от националната изборна квота, а на парламентарните - не по-малко от районната. Същото се отнасяше и за локалните избори, когато определеният претендент трябваше да получи не по-малко от общинската изборна квота.
Депутатите от Правна комисия отхвърлиха предлагането сред двете четения на измененията в изборното законодателство на Христиан Митев от НФСБ за предел на преференцията на локален избор от 20%. В рамките на дебата по предлагането Хамид Хамид от Движение за права и свободи уточни, че прагът от 20% е прекомерно невисок, само че е положително начало. Според него до момента настоящият предел е добър и ще почисти общинските препоръки на територията на България от псевдоличности, само че и най-много ще ги почисти от лобистите, които са влезнали, с помощта на преференцията.
Народният представител от ПГ на "Обединени патриоти " Емил Димитров попита за какво претендентът, когато влиза в листата е добър, а когато реалокира някого, е неприятен. "По никакъв метод преференциите не могат да бъдат свързани с какъвто и да е лобизъм ", посочи Димитров.
Депутатите отхвърлиха предложенията на Движение за права и свободи за секциите в чужбина. От Движението упорстваха изборни секции отвън страната да се образуват, където има дипломатическо или консулско посланичество, при съществуване на не по-малко от 20 гласоподаватели. Предлагаше се секции да се образуват и в случай че не по-малко от 40 гласоподаватели са подали заявление, че желаят да упражнят правото си на глас, като такива секции за европейските избори да има единствено в страни от Европейски Съюз.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ