Кога се слага удивителен знак в изречението?
Правилната приложимост на пунктуацията в българския език е блестящо доказателство за добра езикова просвета и високо равнище на просветеност. В някои специалности и сфери на активност познаването и използването на разпоредбите, свързани с правопис и пунктуация, е от основно значение, а в други грубите неточности могат да бъдат посрещнати с подигравка от сътрудници и клиенти, а могат да костват и работата ви.
И въпреки систематичната приложимост на латински букви и неналичието на препинателни знаци в изреченията в чатовете и обществените мрежи онлайн да не прави изключително усещане, то грамотността към момента се цени и се смята за значима в бизнес връзките. Пропуснали ли сте в учебно заведение урока по кое време се поставя изумителен знак в изречението? Ще ви напомним най-честите случаи на приложимост на удивителния знак, с цел да не изпадате в неуместна и притеснителна обстановка и да се срамувате от равнището си на просветеност и от незнанието си.
Кога се поставя изумителен знак?
Мястото на удивителния знак най-често е в края на фрази, които значат или демонстрират:
молба;заповед;възклицание;подбуда към действие;изразяване на усеща като болежка, наслада, гняв, горест,възторг, страдание.
Повечето хора не срещат проблем, когато следва да слагат изумителен знак в края на изречение от вида: „ Идвай незабавно, повелявам ти! “, „ Много-много те апелирам! “, „ Не може да бъде истина! “, „ Гласувай, значимо е! “
Обикновено грешките, свързани с използването на удивителния знак са свързани с по-специфични и особени обстановки като пунктуация в заглавия. Масово се пропущат въпросителният и удивителният знак в заглавия и подзаглавия, даже когато е налице съответната семантика и прагматика, изискващи изумителен знак.
Причините за това евентуално са свързани с обстоятелството, че след заглавие не се слага точка съгласно разпоредбите в езика ни и по този начин по табиет всеобщо се пропущат и други препинателни знаци като удивителният или въпросителният, които изрично имат място в края на заглавия, в случай че нормата изисква да бъдат сложени.
Често се пропуща и слагането на изумителен знак при възклицания като „ Тц-тц-тц! “, „ Леле-мале! “, „ Ужас! “ и други.
Друга неточност, обвързвана с използването на удивителния знак е прекаляването с него. Мнозина слагат по няколко удивителни, считайки че по този начин ще засилят въздействието на молбата, възклицанието или подбудата към деяние, съобщи actualno.com. Реално правилото е, че се позволява използването на 3 удивителни знака в края на едно изречение, в случай че то има валидността на безапелационна заповед, нетърпяща възражения.
Какво друго е значимо да знаем във връзка с възклицателните фрази?
Възклицателният знак се слага в края на възклицателни фрази и постоянно вместо точка в края на подбудителни фрази. Удивителният знак няма място в края на въпросителни или съобщителни фрази.
Когато обсъждаме по кое време се поставя изумителен знак в изречението, значимо е да имаме поради, че от голяма важност е и тонът, с който се изговарят възклицателните фрази, завършващи с изумителен знак. Изговарянето следва да е с подобаващ звук – прогресивен, приповдигнат, а не с еднакъв звук на гласа. Често е допустимо да решите дали следва да поставите точка, или изумителен знак точно като слушате тона на гласа на изговарящия изречението. Той е явен маркер кой знак да поставите в края и действително ви оказва помощ.
И въпреки систематичната приложимост на латински букви и неналичието на препинателни знаци в изреченията в чатовете и обществените мрежи онлайн да не прави изключително усещане, то грамотността към момента се цени и се смята за значима в бизнес връзките. Пропуснали ли сте в учебно заведение урока по кое време се поставя изумителен знак в изречението? Ще ви напомним най-честите случаи на приложимост на удивителния знак, с цел да не изпадате в неуместна и притеснителна обстановка и да се срамувате от равнището си на просветеност и от незнанието си.
Кога се поставя изумителен знак?
Мястото на удивителния знак най-често е в края на фрази, които значат или демонстрират:
молба;заповед;възклицание;подбуда към действие;изразяване на усеща като болежка, наслада, гняв, горест,възторг, страдание.
Повечето хора не срещат проблем, когато следва да слагат изумителен знак в края на изречение от вида: „ Идвай незабавно, повелявам ти! “, „ Много-много те апелирам! “, „ Не може да бъде истина! “, „ Гласувай, значимо е! “
Обикновено грешките, свързани с използването на удивителния знак са свързани с по-специфични и особени обстановки като пунктуация в заглавия. Масово се пропущат въпросителният и удивителният знак в заглавия и подзаглавия, даже когато е налице съответната семантика и прагматика, изискващи изумителен знак.
Причините за това евентуално са свързани с обстоятелството, че след заглавие не се слага точка съгласно разпоредбите в езика ни и по този начин по табиет всеобщо се пропущат и други препинателни знаци като удивителният или въпросителният, които изрично имат място в края на заглавия, в случай че нормата изисква да бъдат сложени.
Често се пропуща и слагането на изумителен знак при възклицания като „ Тц-тц-тц! “, „ Леле-мале! “, „ Ужас! “ и други.
Друга неточност, обвързвана с използването на удивителния знак е прекаляването с него. Мнозина слагат по няколко удивителни, считайки че по този начин ще засилят въздействието на молбата, възклицанието или подбудата към деяние, съобщи actualno.com. Реално правилото е, че се позволява използването на 3 удивителни знака в края на едно изречение, в случай че то има валидността на безапелационна заповед, нетърпяща възражения.
Какво друго е значимо да знаем във връзка с възклицателните фрази?
Възклицателният знак се слага в края на възклицателни фрази и постоянно вместо точка в края на подбудителни фрази. Удивителният знак няма място в края на въпросителни или съобщителни фрази.
Когато обсъждаме по кое време се поставя изумителен знак в изречението, значимо е да имаме поради, че от голяма важност е и тонът, с който се изговарят възклицателните фрази, завършващи с изумителен знак. Изговарянето следва да е с подобаващ звук – прогресивен, приповдигнат, а не с еднакъв звук на гласа. Често е допустимо да решите дали следва да поставите точка, или изумителен знак точно като слушате тона на гласа на изговарящия изречението. Той е явен маркер кой знак да поставите в края и действително ви оказва помощ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ