Познаваме възможностите й и на музикалния подиум – не само

Познаваме опциите й и на музикалния подиум – освен като солова певица, само че и в дует с житейската си половинка Дони. Малцина знаят обаче, че Антоанета Добрева, както е цялото име на актрисата, е подготвена на съвсем всевъзможен жанр крайности в специалността си, стига да се увери в това, че е изпълнила съвършено задачата си. От някои крайности на човек може незабавно да му настръхне косъма…

„ Стигала съм и до други ексцесии, в това число съм си бръснала главата изцяло поради някакъв опит в театъра. Но към днешна дата това, почтено казано ми се костват някакви юношески опити да намериш междинния път. Няма потребност да се стига до крайности, с цел да можеш да изиграеш нещо. Но това го мисля едвам в този момент. Реалният ни живот не би трябвало да страда от живота на сцената”, прибавя актрисата.

Според Нети във всяка пресъздавана роля актьорът би трябвало наложително да влага душа и сърце, тъй като другояче няма да се получи. Гледа на тях като на нови и нови провокации. Само че рядко си поставя предел на опциите.

„ Когато бях по-малка съм стигала до всевъзможни крайности, само че най-сериозната, за която се сещам бе преди време. Исках да стигна до чувството за делириум, за това да припадаш. Ставаше дума за един фрагмент от моноспектакъл, който трае към 10 минути.

Не ядох една седмица нищо, в резултат на което ми беше неприятно,

припадах, имах халюцинации, само че изиграх правдиво сцената”, връща лентата не доста обратно Нети. И въпреки през днешния ден тя да е надалеч по-уравновесена в професионален проект, устрема към съвършенство е все по този начин разполагаем.

Приемат я в театъра след няколко разказани вица

„ Когато приключих 7-ми клас в 22-ро учебно заведение, за първи път тогава се организира изпит за театрална паралелка. Беше първата такава в България с доста тежък изпит – от цяла седмица. Децата бяхме в действителност доста. А аз осъзнах, че желая с това да се занимавам сега, в който прочетох в листата какви неща предлага това учебно заведение, както и изискването, че от теб не се изисква нищо, с изключение на да се явиш на изпита по актьорско майсторство, ако си се спрял на него.

Комисията изискваше да няма подготовка.

Отидох на първи кръг, описах няколко вица”, споделя с усмивка Нети. И прибавя: „ Продължих и в идващите кръгове, които бяха много по-трудни. Взеха ме и оттова потегли всичко. Паралелката ни разполагаше с спектакъл в Столична библиотека, където всяка вечер играехме. Като се качих на сцената и към този момент нямаше прекъсване. Не е като да пееш в хор, където гласът ти се слива с останалите. Съвсем друго е да излезеш самичък, да играеш и по едно и също време с това да пееш. Тогава разбрах, че актьорството е за мен и с това желая да се занимавам”.