Опасностите пред глобалния онлайн трудов пазар
Появяват се платформи като eBay за човешки труд
Напоследък националистическата изразителност се усилва. Политици зоват за сгъстяване на границите против „външни лица“. След десетилетия, в които глобализацията изглеждаше неудържима икономическа мощ, внезапно всички заговориха за „деглобализация“.
Но в случай че се фокусираме единствено върху граничните стени и стоките в контейнеровозите, ще пропуснем друго събитие, което се случва отвън погледа и контрола на политиците. Съвременната стопанска система улеснява развиването на онлайн работния пазар. За положително или неприятно, това е нова форма на глобализация в най-суровата й форма.
Когато става дума за онлайн претовареност, множеството хора вероятно си показват компании като Uber или Deliveroo – приложения, свързващи хора, които търсят и оферират физически действия от рода на шофиране или доставки. Лесно е да разберем за какво тези компании са в центъра на вниманието. Те са големи и забележими. Всеки може да види по какъв начин те прекатурват обичайните трудови правни отношения.
Но има и различен тип онлайн платформи, фокусиращи се върху бранша на услугите, които могат да се правят отдалечено. Физически лица и компании разделят работата на серии от задания, включващи всичко от въвеждане на данни или преводи до писане на компютърни стратегии и копирайтинг. Те оферират тези задания на платформи от рода на Upwork, Freelancer и Fiverr. Работниците, които могат да бъдат на всички места по света, вършат „оферти“ за осъществяването им. Представете си нещо като eBay за човешки труд. Тази форма на краткотрайна претовареност или свободна процедура, от време на време наричана „човешки облак“, се разраства бързо. Калифорнийската компания Upwork, която е най-голяма от гореспоменатите, този месец се записва в Nasdaq и има пазарна стойност от към 1,9 милиарда $.
Много хора от развитите страни намират работа по тези уеб сайтове, само че едва ли някой ще се изненада, че забележителна част от уговорките отиват в развиващия се свят, където цената на живот е по-ниска. Данни на Upwork, съдържащи се в проспекта, подаден в американската Комисия по скъпите бумаги и тържищата сочат, че към 20% от заплащанията към хора на свободна процедура са в Съединени американски щати, съвсем 30% в Индия и Филипините, а другите – в останалата част от света.
Могат да се бележит редица доводи в интерес на „човешкия облак“. Той дава опция на надарените хора в разрастващите се страни да оферират световен мащаб своите умения, когато локалните пазари са лимитирани. Същото може да е годно и за тези, живеещи в стопански изоставащи райони на богатите страни.
Но има и рискове. Първата е присъща на всяка форма на глобализация: конкурентните служащи от по-бедните страни могат да подбият пазара на тези от по-богатите. Когато през 70-те и 80-те години на предишния век производителите започнаха да изместват производството си от развития свят към Азия, из фабричните цехове витаеше неустановеност и хората се чудеха дали тяхното работно място няма да бъде идващото.
В „човешкия облак“ възприятието за конкуренция е още по-осезаемо. Анкетираните в изследването на Оксфордския университет са споделили, че заради възходящата световна съгласуваност е налице свръхпредлагане на труд. „Още щом се появи нова задача, ще видите 50 подадени предложения за нея“, споделя един служащ от Нигерия. Друг добавя: „Сигурен съм, че по света има най-малко 100 000 души, които могат да свършат същото като мен, и то по-евтино“.
Онлайн служащите имат наклонността да се трудят по-дълго, неведнъж и през нощта, заради часовата разлика. Като лица на свободна процедура, те не се употребяват от закрилата на трудовите контракти. От друга страна, за страните не е елементарно да събират налозите от цялата тази икономическа активност, кипяща в хорските домове.
Политиците също имат шанса да се намесят и да оформят бъдещето на този нов трудов свят, до момента в който е още в зародиш. Стига да не са прекомерно заети да се борят с последствията от последната вълна на глобализацията, с цел да виждат по какъв начин се задава идната.
Напоследък националистическата изразителност се усилва. Политици зоват за сгъстяване на границите против „външни лица“. След десетилетия, в които глобализацията изглеждаше неудържима икономическа мощ, внезапно всички заговориха за „деглобализация“.
Но в случай че се фокусираме единствено върху граничните стени и стоките в контейнеровозите, ще пропуснем друго събитие, което се случва отвън погледа и контрола на политиците. Съвременната стопанска система улеснява развиването на онлайн работния пазар. За положително или неприятно, това е нова форма на глобализация в най-суровата й форма.
Когато става дума за онлайн претовареност, множеството хора вероятно си показват компании като Uber или Deliveroo – приложения, свързващи хора, които търсят и оферират физически действия от рода на шофиране или доставки. Лесно е да разберем за какво тези компании са в центъра на вниманието. Те са големи и забележими. Всеки може да види по какъв начин те прекатурват обичайните трудови правни отношения.
Но има и различен тип онлайн платформи, фокусиращи се върху бранша на услугите, които могат да се правят отдалечено. Физически лица и компании разделят работата на серии от задания, включващи всичко от въвеждане на данни или преводи до писане на компютърни стратегии и копирайтинг. Те оферират тези задания на платформи от рода на Upwork, Freelancer и Fiverr. Работниците, които могат да бъдат на всички места по света, вършат „оферти“ за осъществяването им. Представете си нещо като eBay за човешки труд. Тази форма на краткотрайна претовареност или свободна процедура, от време на време наричана „човешки облак“, се разраства бързо. Калифорнийската компания Upwork, която е най-голяма от гореспоменатите, този месец се записва в Nasdaq и има пазарна стойност от към 1,9 милиарда $.
Много хора от развитите страни намират работа по тези уеб сайтове, само че едва ли някой ще се изненада, че забележителна част от уговорките отиват в развиващия се свят, където цената на живот е по-ниска. Данни на Upwork, съдържащи се в проспекта, подаден в американската Комисия по скъпите бумаги и тържищата сочат, че към 20% от заплащанията към хора на свободна процедура са в Съединени американски щати, съвсем 30% в Индия и Филипините, а другите – в останалата част от света.
Могат да се бележит редица доводи в интерес на „човешкия облак“. Той дава опция на надарените хора в разрастващите се страни да оферират световен мащаб своите умения, когато локалните пазари са лимитирани. Същото може да е годно и за тези, живеещи в стопански изоставащи райони на богатите страни.
Но има и рискове. Първата е присъща на всяка форма на глобализация: конкурентните служащи от по-бедните страни могат да подбият пазара на тези от по-богатите. Когато през 70-те и 80-те години на предишния век производителите започнаха да изместват производството си от развития свят към Азия, из фабричните цехове витаеше неустановеност и хората се чудеха дали тяхното работно място няма да бъде идващото.
В „човешкия облак“ възприятието за конкуренция е още по-осезаемо. Анкетираните в изследването на Оксфордския университет са споделили, че заради възходящата световна съгласуваност е налице свръхпредлагане на труд. „Още щом се появи нова задача, ще видите 50 подадени предложения за нея“, споделя един служащ от Нигерия. Друг добавя: „Сигурен съм, че по света има най-малко 100 000 души, които могат да свършат същото като мен, и то по-евтино“.
Онлайн служащите имат наклонността да се трудят по-дълго, неведнъж и през нощта, заради часовата разлика. Като лица на свободна процедура, те не се употребяват от закрилата на трудовите контракти. От друга страна, за страните не е елементарно да събират налозите от цялата тази икономическа активност, кипяща в хорските домове.
Политиците също имат шанса да се намесят и да оформят бъдещето на този нов трудов свят, до момента в който е още в зародиш. Стига да не са прекомерно заети да се борят с последствията от последната вълна на глобализацията, с цел да виждат по какъв начин се задава идната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ