Мариета Захариева: Малките и средните фирми имат голям потенциал за излизане на нови външни пазари
" Повечето мениджъри и притежатели не знаят, че би трябвало да включват клаузи за протекция на комерсиалните си секрети при сключването на контракти ", показва Мариета Захариева
[ИАМСП] Статията е част от класацията на най-динамичните дребни и междинни компании " Гепард ". Всички текстове от изданието можете да откриете тук. Визитка
Мариета Захариева е изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за дребни и междинни предприятия. Преди да поеме организацията, е работила на управителни позиции в Първа капиталова банка и в Банка ДСК. Била е изпълнителен шеф на Асоциацията на българските експортьори. Тя е бакалавър по финанси и магистър по маркетинг от УНСС в София, както и магистър по финанси от Стопанска академия " Димитър Ценов " в Свищов. С нея беседваме за проблемите, опциите и вероятностите пред дребните и междинните български предприятия. Още по тематиката
Малките водачи в бизнеса
Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
Фотогалерия: Класацията " Гепард "
" Капитал " връчи годишните награди на най-динамичните дребни и междинни компании в България " Гепард " на събитие в " София хотел Балкан " в четвъртък
10 ное 2017
" Дийп дайв системс " е най-динамично растящата компания в България
Компанията оглави класацията " Гепард " с напредък на приходите от близо 600%
10 ное 2017
С какви проблеми се сблъскват най-често дребните и междинните предприятия и какво желаят като помощ, съвет, поддръжка подпомагане от вас?
- В последно време доста се направи за основаване на съответна среда за дребния и междинния бизнес и беше реализирана финансова и икономическа стабилизация на страната. Работи се в посока отпадането на редица лицензионни, регистрационни и административни режими. По-задълбоченото изследване обаче демонстрира, че това не е задоволително. Малкият и междинният частен бизнес в България имат редица слаби страни. Например доминират предприятия в областта на търговията и услугите. Голям брой компании не преследват напредък и увеличение броя на заетите, вижда се проблем с намирането на финансиране. Около 2/3 от дребните и междинните предприятия продават на локалния пазар, а единствено към 1/4 на националния. Има сложен достъп до технологии и ноу-хау и непълен опит в региона на маркетинга, стратегическото обмисляне, счетоводството и администрацията и други Естествено има дефицит на фрагменти. Голям проблем за тях е промотирането и представянето на интернационалните изложби, в случай че решат да излязат на външните пазари. Оказва се, че желаят да пробият в чужбина, само че не са подготвени. Дори нямат интернет уеб сайтове, в това число и на британски език. Най-често нямат задоволително огромно произвеждане, с цел да задоволят настояванията на евентуалните им сътрудници. Затова сме се насочили да образоваме бизнесмените по какъв начин да се приготвят за излизане на интернационалните пазари.
Напоследък виждаме и различен сериозен проблем. Повечето дребни и междинни предприятия не знаят, че би трябвало да включват клаузи за протекция на комерсиалните си секрети при сключването на контракти. Такива клаузи би трябвало да има при подписване на трудови контракти със чиновниците и при контракти за партньорство с други компании. В противоположен случай съществува риск от откриване на комерсиалната загадка. Освен това доста компании постоянно подценяват включването на нужните клаузи за конфиденциалност в договорните съглашения с сътрудниците си. Предприемачите би трябвало да знаят, че може да се претендира за нарушаване на комерсиалните секрети единствено в случай че е налице някакво фактическо доказателство, че са били подхванати дейности за отбрана на неповторимата бизнес информация. Защитата на интелектуалната благосъстоятелност е значителен тласък за нововъведения, нови открития и креативен творби, както и за разрастването на фирмите. Тя оказва помощ на компаниите да притеглят вложения, да усилват пазарната си стойност и да вземат участие в създаването на нови пазари. Като цяло фирмите, които употребяват в цялостна степен своите права върху интелектуалната благосъстоятелност, реализират по-добри стопански резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го вършат. В някои случаи дребни и междинни предприятия, които разчитат на опазване на своите права, регистрират по-висок напредък до 20% спрямо сходни предприятия, които не отдават изключително значение на нея.
Какъв е ползата към български артикули в чужбина, какво най-вече се търси и в кой бранш?
- Участието на България в интернационалните панаири и изложби демонстрира, че се търсят най-вече виновност, обичайни наши храни, като множеството са биопродукти, козметични произведения на основата на розовото масло, мебели, фармацевтични артикули и други Наскоро да вземем за пример на интернационалния панаир за дребни и междинни предприятия – CISMEF2017 в Гуанджоу китайска компания подписа контракт за партньорство с българската " Средногорска роза ". Интересен миг беше, че нашата компания взе участие за пръв път на задгранично ревю и незабавно подписа контракт. Споразумението е за произвеждане на маска за лице с колаген и българско розово масло. Китайската компания е измежду най-големите производители на колаген. Като цяло се ускорява ползата към продукция, с която България към този момент стартира да е позната. От години нашите рапани и месо от тях се търсят на японския пазар. Продължават да ни запитват японски компании за български сътрудници. От Япония към този момент има интерес за сушени биоплодове и ядки, пчелен мед, сирене и кашкавал и вино.
Засилен интерес има на външните пазари на гъше и патешко месо. България е измежду водачите в производството на патешко и гъше месо в света. Според данните на Евростат Франция е абсолютният водач в производството на патешко и гъше месо в Европа, като създава към 234 хиляди тона продукция, или към половината от тази в целия Европейски Съюз. След нея се нареждаме ние, Унгария, Белгия и Испания.
Кои браншове се показват най-добре в стопанската система на МСП?
- Микро, дребните и междинните предприятия генерират към 61% от Брутният вътрешен продукт на България. Това са към 74 милиарда лв. оборот. От тях повече от 50% от всички средства са в границите на дребния бизнес в страната. Определено преди всичко се показва най-добре ИКТ секторът. Той държи близо 50% дял от износа на бизнес услуги и е с най-голям иновационен интензитет и с най-вече регистрирани патенти. България в действителност има с какво да се гордее в тази сфера – доста българи са водещи фрагменти в най-успешните IT компании, а към този момент и у нас започнаха да се развиват доста положителни компании. Страната ни отдавана е приета и като добра дестинация за аутсорсинг на сходни услуги.
Дpyг дoбъp пpимep e мeбeлнaтa индycтpия. Имa мeбeлни ĸлъcтepи, ĸoитo дaвaт възмoжнocт нa мaлĸитe бългapcĸи пpoизвoдитeли дa yчacтвaт в пo-гoлeми пpoeĸти. Това е бранш с обичаи, с квалифицирани фрагменти, с опция да създава и дребни, и огромни серии, освен това с добър дизайн и на положителни цени. Мебелната индустрия има забележителен капацитет за основаване на добавена стойност. Секторът играе значима социално-икономическа роля. В него оперират към 2000 компании, които обезпечават претовареност на към 20 хиляди души. Хранително-вкусова индустрия има сериозен дял от стопанската система на МСП и е с максимален дял в производството във връзка с заетостта и приходите.
Какво се случва с процедурата по осмата сесия за финансиране от иновационния фонд? Кандидатствали компании се плакаха от закъснение на процедурата?
- Външните специалисти по Националния иновационен фонд (НИФ) подписаха към този момент анекси към договорите за оценяване на плановете по осмата сесия. Става въпрос за учените от Българска академия на науките и университетите. С подписаните анекси ще могат да бъдат изплатени хонорарите за осъществената работа. В договорите е записано, че средствата се изплащат след привършване на осма сесия и оповестяване на класирането. Анексите са за разплащане след осъществяване на оценяването и след подписани приемно-предавателни протоколи. Реално работата от учените е завършила и има подписани протоколи. Това ни дава съображение към този момент да пристъпим към изплащането на хонорарите.
Поискала съм привикване на Управителния съвет на НИФ, с цел да се вземе решение за оповестяване на класиране на иновационните планове и за това кои от тях ще получат финансиране. Средствата във фонда по осма сесия няма да доближат за всички оценени планове с над 60 точки, както е записано по разпоредбите. Техният брой е 84 и са на стойност към 16 млн. лева Общо бяха подадени 192 оферти. Проф. Георги Райчевски, който е измежду оценителите и програмен шеф на Географска информационна система трансфер център към Българска академия на науките, предложи на срещата да бъдат финансирани плановете с над 75 точки. Останалите специалисти бяха на мнение, че би трябвало да се търсят в допълнение средства за всички нововъведения, тъй като откакто са получили високи стойности, значи, че са положителни. Решението обаче накъде ще върви би трябвало да се вземе от УС.
Агенцията ще ръководи и ваучерите за листване на фондовата борса на дребни предприятия. Какви ще са условията, периоди?
- Ваучерната скица се планува да бъде на обща стойност съвсем 4 млн. лв. и ще се реализира с финансовата помощ от Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ". Тя ще бъде ориентирана към дребни и междинни компании, които решат да пуснат акции на фондовата борса. С препоръчаната ваучерна скица предприятията ще могат да покриват разноски за услуги по подготовката си за издаване на скъпи бумаги и за първичното им предложение на фондовата борса, като всяка компания може да разчита на помощ до 50 хиляди лева Целта на мярката е да се обезпечи още една опция на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия посредством европейски средства, а точно към този момент познатите грантово финансиране и принадлежности за финансов инженеринг.
Чрез новата процедура фирмите ще получат опция да наберат спомагателен частен капитал въз основата на действителния си капацитет за развиване, оценен от самостоятелни вложители. Привлечените посредством борсата средства могат да се употребяват за вложения за разширение на активността на обществените компании. Не на последно място се чака и позитивен резултат от усъвършенстването на оперативните процеси в следствие от преобразуването на предприятията в обществени сдружения. Капиталовият пазар у нас има капацитет да осъществя предстоящите по-големи обороти и да изиграе ролята на самобитен мост сред българските дребни и междинни предприятия и евентуалните вложители. Инициативата може да подтиква повече компании да решат да излязат на борсата. Най-важното е, че българските предприятия посредством нарастването на капитала си ще получат пресен финансов запас, с цел да порастват по-бързо, а това ще докара до по-висок стопански напредък на страната.
А каква ще е тъкмо ролята на вашата организацията в процеса?
- Финансирането по схемата ще се реализира посредством даването на ваучери на стойност 50 000 лв., а бенефициент ще бъде нашата организация. Ние ще администрираме процеса и ще набираме заявки за приемане на ваучер. Работният вид на схемата планува да се даде период за кандидатстване на фирмите, като заявките ще се преглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявки след привършване на финансовия запас по схемата, ще бъдат включени в " авариен лист ".
На утвърдените предприятия ще бъде даден период за осъществяване на желанието им за излизане на фондовата борса. В случай че не го спазят, техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от фирмите, включени в аварийния лист. Останалите елементи по схемата се разискват сега на оперативно равнище от специалистите на ръководещия орган, организацията и фондовата борса. Очаква се в околните седмици да бъдат написани крайните разновидности на условията и на стадиите по схемата. Тя ще проработи през идната година.
Интервюто взе Тодор Тодоров
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF
[ИАМСП] Статията е част от класацията на най-динамичните дребни и междинни компании " Гепард ". Всички текстове от изданието можете да откриете тук. Визитка
Мариета Захариева е изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за дребни и междинни предприятия. Преди да поеме организацията, е работила на управителни позиции в Първа капиталова банка и в Банка ДСК. Била е изпълнителен шеф на Асоциацията на българските експортьори. Тя е бакалавър по финанси и магистър по маркетинг от УНСС в София, както и магистър по финанси от Стопанска академия " Димитър Ценов " в Свищов. С нея беседваме за проблемите, опциите и вероятностите пред дребните и междинните български предприятия. Още по тематиката
Малките водачи в бизнеса
Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
Фотогалерия: Класацията " Гепард "
" Капитал " връчи годишните награди на най-динамичните дребни и междинни компании в България " Гепард " на събитие в " София хотел Балкан " в четвъртък
10 ное 2017
" Дийп дайв системс " е най-динамично растящата компания в България
Компанията оглави класацията " Гепард " с напредък на приходите от близо 600%
10 ное 2017
С какви проблеми се сблъскват най-често дребните и междинните предприятия и какво желаят като помощ, съвет, поддръжка подпомагане от вас?
- В последно време доста се направи за основаване на съответна среда за дребния и междинния бизнес и беше реализирана финансова и икономическа стабилизация на страната. Работи се в посока отпадането на редица лицензионни, регистрационни и административни режими. По-задълбоченото изследване обаче демонстрира, че това не е задоволително. Малкият и междинният частен бизнес в България имат редица слаби страни. Например доминират предприятия в областта на търговията и услугите. Голям брой компании не преследват напредък и увеличение броя на заетите, вижда се проблем с намирането на финансиране. Около 2/3 от дребните и междинните предприятия продават на локалния пазар, а единствено към 1/4 на националния. Има сложен достъп до технологии и ноу-хау и непълен опит в региона на маркетинга, стратегическото обмисляне, счетоводството и администрацията и други Естествено има дефицит на фрагменти. Голям проблем за тях е промотирането и представянето на интернационалните изложби, в случай че решат да излязат на външните пазари. Оказва се, че желаят да пробият в чужбина, само че не са подготвени. Дори нямат интернет уеб сайтове, в това число и на британски език. Най-често нямат задоволително огромно произвеждане, с цел да задоволят настояванията на евентуалните им сътрудници. Затова сме се насочили да образоваме бизнесмените по какъв начин да се приготвят за излизане на интернационалните пазари.
Напоследък виждаме и различен сериозен проблем. Повечето дребни и междинни предприятия не знаят, че би трябвало да включват клаузи за протекция на комерсиалните си секрети при сключването на контракти. Такива клаузи би трябвало да има при подписване на трудови контракти със чиновниците и при контракти за партньорство с други компании. В противоположен случай съществува риск от откриване на комерсиалната загадка. Освен това доста компании постоянно подценяват включването на нужните клаузи за конфиденциалност в договорните съглашения с сътрудниците си. Предприемачите би трябвало да знаят, че може да се претендира за нарушаване на комерсиалните секрети единствено в случай че е налице някакво фактическо доказателство, че са били подхванати дейности за отбрана на неповторимата бизнес информация. Защитата на интелектуалната благосъстоятелност е значителен тласък за нововъведения, нови открития и креативен творби, както и за разрастването на фирмите. Тя оказва помощ на компаниите да притеглят вложения, да усилват пазарната си стойност и да вземат участие в създаването на нови пазари. Като цяло фирмите, които употребяват в цялостна степен своите права върху интелектуалната благосъстоятелност, реализират по-добри стопански резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го вършат. В някои случаи дребни и междинни предприятия, които разчитат на опазване на своите права, регистрират по-висок напредък до 20% спрямо сходни предприятия, които не отдават изключително значение на нея.
Какъв е ползата към български артикули в чужбина, какво най-вече се търси и в кой бранш?
- Участието на България в интернационалните панаири и изложби демонстрира, че се търсят най-вече виновност, обичайни наши храни, като множеството са биопродукти, козметични произведения на основата на розовото масло, мебели, фармацевтични артикули и други Наскоро да вземем за пример на интернационалния панаир за дребни и междинни предприятия – CISMEF2017 в Гуанджоу китайска компания подписа контракт за партньорство с българската " Средногорска роза ". Интересен миг беше, че нашата компания взе участие за пръв път на задгранично ревю и незабавно подписа контракт. Споразумението е за произвеждане на маска за лице с колаген и българско розово масло. Китайската компания е измежду най-големите производители на колаген. Като цяло се ускорява ползата към продукция, с която България към този момент стартира да е позната. От години нашите рапани и месо от тях се търсят на японския пазар. Продължават да ни запитват японски компании за български сътрудници. От Япония към този момент има интерес за сушени биоплодове и ядки, пчелен мед, сирене и кашкавал и вино.
Засилен интерес има на външните пазари на гъше и патешко месо. България е измежду водачите в производството на патешко и гъше месо в света. Според данните на Евростат Франция е абсолютният водач в производството на патешко и гъше месо в Европа, като създава към 234 хиляди тона продукция, или към половината от тази в целия Европейски Съюз. След нея се нареждаме ние, Унгария, Белгия и Испания.
Кои браншове се показват най-добре в стопанската система на МСП?
- Микро, дребните и междинните предприятия генерират към 61% от Брутният вътрешен продукт на България. Това са към 74 милиарда лв. оборот. От тях повече от 50% от всички средства са в границите на дребния бизнес в страната. Определено преди всичко се показва най-добре ИКТ секторът. Той държи близо 50% дял от износа на бизнес услуги и е с най-голям иновационен интензитет и с най-вече регистрирани патенти. България в действителност има с какво да се гордее в тази сфера – доста българи са водещи фрагменти в най-успешните IT компании, а към този момент и у нас започнаха да се развиват доста положителни компании. Страната ни отдавана е приета и като добра дестинация за аутсорсинг на сходни услуги.
Дpyг дoбъp пpимep e мeбeлнaтa индycтpия. Имa мeбeлни ĸлъcтepи, ĸoитo дaвaт възмoжнocт нa мaлĸитe бългapcĸи пpoизвoдитeли дa yчacтвaт в пo-гoлeми пpoeĸти. Това е бранш с обичаи, с квалифицирани фрагменти, с опция да създава и дребни, и огромни серии, освен това с добър дизайн и на положителни цени. Мебелната индустрия има забележителен капацитет за основаване на добавена стойност. Секторът играе значима социално-икономическа роля. В него оперират към 2000 компании, които обезпечават претовареност на към 20 хиляди души. Хранително-вкусова индустрия има сериозен дял от стопанската система на МСП и е с максимален дял в производството във връзка с заетостта и приходите.
Какво се случва с процедурата по осмата сесия за финансиране от иновационния фонд? Кандидатствали компании се плакаха от закъснение на процедурата?
- Външните специалисти по Националния иновационен фонд (НИФ) подписаха към този момент анекси към договорите за оценяване на плановете по осмата сесия. Става въпрос за учените от Българска академия на науките и университетите. С подписаните анекси ще могат да бъдат изплатени хонорарите за осъществената работа. В договорите е записано, че средствата се изплащат след привършване на осма сесия и оповестяване на класирането. Анексите са за разплащане след осъществяване на оценяването и след подписани приемно-предавателни протоколи. Реално работата от учените е завършила и има подписани протоколи. Това ни дава съображение към този момент да пристъпим към изплащането на хонорарите.
Поискала съм привикване на Управителния съвет на НИФ, с цел да се вземе решение за оповестяване на класиране на иновационните планове и за това кои от тях ще получат финансиране. Средствата във фонда по осма сесия няма да доближат за всички оценени планове с над 60 точки, както е записано по разпоредбите. Техният брой е 84 и са на стойност към 16 млн. лева Общо бяха подадени 192 оферти. Проф. Георги Райчевски, който е измежду оценителите и програмен шеф на Географска информационна система трансфер център към Българска академия на науките, предложи на срещата да бъдат финансирани плановете с над 75 точки. Останалите специалисти бяха на мнение, че би трябвало да се търсят в допълнение средства за всички нововъведения, тъй като откакто са получили високи стойности, значи, че са положителни. Решението обаче накъде ще върви би трябвало да се вземе от УС.
Агенцията ще ръководи и ваучерите за листване на фондовата борса на дребни предприятия. Какви ще са условията, периоди?
- Ваучерната скица се планува да бъде на обща стойност съвсем 4 млн. лв. и ще се реализира с финансовата помощ от Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ". Тя ще бъде ориентирана към дребни и междинни компании, които решат да пуснат акции на фондовата борса. С препоръчаната ваучерна скица предприятията ще могат да покриват разноски за услуги по подготовката си за издаване на скъпи бумаги и за първичното им предложение на фондовата борса, като всяка компания може да разчита на помощ до 50 хиляди лева Целта на мярката е да се обезпечи още една опция на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия посредством европейски средства, а точно към този момент познатите грантово финансиране и принадлежности за финансов инженеринг.
Чрез новата процедура фирмите ще получат опция да наберат спомагателен частен капитал въз основата на действителния си капацитет за развиване, оценен от самостоятелни вложители. Привлечените посредством борсата средства могат да се употребяват за вложения за разширение на активността на обществените компании. Не на последно място се чака и позитивен резултат от усъвършенстването на оперативните процеси в следствие от преобразуването на предприятията в обществени сдружения. Капиталовият пазар у нас има капацитет да осъществя предстоящите по-големи обороти и да изиграе ролята на самобитен мост сред българските дребни и междинни предприятия и евентуалните вложители. Инициативата може да подтиква повече компании да решат да излязат на борсата. Най-важното е, че българските предприятия посредством нарастването на капитала си ще получат пресен финансов запас, с цел да порастват по-бързо, а това ще докара до по-висок стопански напредък на страната.
А каква ще е тъкмо ролята на вашата организацията в процеса?
- Финансирането по схемата ще се реализира посредством даването на ваучери на стойност 50 000 лв., а бенефициент ще бъде нашата организация. Ние ще администрираме процеса и ще набираме заявки за приемане на ваучер. Работният вид на схемата планува да се даде период за кандидатстване на фирмите, като заявките ще се преглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявки след привършване на финансовия запас по схемата, ще бъдат включени в " авариен лист ".
На утвърдените предприятия ще бъде даден период за осъществяване на желанието им за излизане на фондовата борса. В случай че не го спазят, техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от фирмите, включени в аварийния лист. Останалите елементи по схемата се разискват сега на оперативно равнище от специалистите на ръководещия орган, организацията и фондовата борса. Очаква се в околните седмици да бъдат написани крайните разновидности на условията и на стадиите по схемата. Тя ще проработи през идната година.
Интервюто взе Тодор Тодоров
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ