Повечето хора успяват да излекуват сърцето си след края на

Повечето хора съумяват да излекуват сърцето си след края на сантиментална връзка, изключително в случай че решението за раздялата е взаимно.

Някои се учат от грешките си, намират разтуха в другари и в последна сметка влизат в нова връзка.

За страдание, не по този начин протичат нещата при хората, които са били изоставени. Болката при тях може да бъде опустошителна.

Някои хора изпитват безкрайна тъга, безсърдечен скептицизъм и задълбочаващ се боязън, че любовта в никакъв случай няма още веднъж да стопли живота им.

Ако някой е бил изоставян неведнъж, постоянно става обект на сурови оценки от страна на близките, които не пестят рецензиите и рекомендациите си по какъв начин да преодолеят следващия сантиментален неуспех и какво да създадат, с цел да избегнат идващия.

А като прибавим скръбта, объркването и самотата на изоставения, можем да добием ясна визия за ситуацията, в което се намира.

Отхвърленият сътрудник би трябвало да се оправя освен с болката си от разлъка, освен с сериозното отношение на свои другари и близки, само че и с тежки въпроси като: Защо се случва това? В мен ли е повода?

Според терапевта Ранди Гюнтер хората, които са били неведнъж изоставяни и които са склонни да влизат в продължителни интервали на страдалчество след разлъка, дават отговор на избрани личностни характерности и държание.

Вижте 9 от най-често срещаните измежду тях:

Несигурност

Естествено е хората да се усещат несигурни, когато са застрашени от загубата на нещо, на което придават надълбоко значение.

Ако комфортът ни бъде нарушен от непредвидена опасност, множеството от нас употребяват защитни механизми, които ни оказват помощ да преодолеем измъчващите ни усеща на горест и боязън. С течение на времето ние съумяваме да ги преодолеем изцяло.

За страдание, има хора, които страдат от по-дълбоки равнища на безпокойствие, а въпреки това, може би са имали голям брой загуби в предишното.

Като сътрудници в сантиментална връзка те изпитват компликации в поддържането на баланс в връзките, изключително в случай че преди този момент са били изоставяни.

След разлъка те се усещат доста по-безпомощни и без никаква вяра, че в миналото ще срещнат любовта или че ще имат храброст да се доверят на някого още веднъж.

Понякога болката и отчаянието им доближават толкоз големи размери, че те съвсем губят способността си да действат.

Травма от занемаряване в детска възраст

Децата прекомерно постоянно се оказват жертви в жестоката житейска игра. Подобни прочувствени контузии неизбежно се отразяват на способността им да се доверяват.

Много постоянно те се трансформират във възрастни, които живеят в непрестанен боязън, че неизбежната разлъка наближава, което им пречи да водят благополучен и спокоен живот.

Хората, измъчвани от сходни страхове, в множеството случаи имат самозащитно държание.

Често те не съумяват да основат съществени връзки и даже когато надълбоко в себе си знаят, че желаят да останат с някого, си потеглят, пресъздавайки още веднъж и още веднъж контузията, нанесена им в детството.

Страх, че ще останем сами

Ако човек се опасява, че в никакъв случай няма да срещне любовта, то той е податлив да толерира неуважение, корист или непочтено държание, единствено с цел да остане във връзка.

Когато самооценката е в директна взаимозависимост от колегата

Много хора стават жертва на нездравословно отношение от страна на интимния си сътрудник. Те постоянно са обиждани, подложени на критика, подценявани.

И в случай че в сходни условия нямаме добра самокритика и самочувствие, ние ще позволим да бъдем стъпкани. Това води след себе си още клопки, защото неналичието на религия в себе си е една от главните спънки да излезем от токсична връзка.

Страх от неуспех

Има хора, които безусловно се ужасяват при мисълта, че могат да се провалят, че могат да се трансфорат в обект на сериозни забележки и насмешки от страна на другари и родственици поради следващата им несполучлива връзка.

Те са подготвени на всичко, с цел да останат с колегата си, и когато раздялата въпреки всичко настъпи, духът им е напълно прекършен.

Много постоянно те поемат цялата виновност за неприятния процес на връзката и дълго след раздялата се упрекват, че не са положили задоволително старания, с цел да бъде тя сполучлива.

Погрешна визия за любовта и връзките

Много хора живеят с неправилна визия за любовта и връзките. Те имат вяра непоколебимо в съвършената романтика от филмите и книгите и от време на време посвещават целия си живот в търсене на този блян.

Подобна подвеждаща визия води главно до два вида държание:

видимо абсолютно приемане на всевъзможен вид злоупотреби в името на любовта и разбирателството, което в последна сметка води до надълбоко отчаяние и раздяла; категоричен отвод от всевъзможен тип взаимни отстъпки и приемане на разликите на другия, като главният претекст за това е убеждението, че в една връзка всичко би трябвало да се развива от единствено себе си, всичко да е безпрепятствено и умерено без стихии и разтърсвания – тъкмо като във филмите.

Схващането, че любовта би трябвало да продължи постоянно

Има хора, които имат вяра, че любовта би трябвало да продължи постоянно, че щом е била толкоз красива и опияняваща първоначално, тя не може да умре…

Обикновено даже след разлъка тези хора не престават да чакат момента, в който сътрудникът им ще осъзнае грешката си и ще се върне при тях.

Те отхвърлят да оставят връзката си в предишното, доста постоянно години наред те сляпо имат вяра в щастливата развръзка на тази любовна история.

Безкрайно самообладание

За страдание, има хора, които просто не могат да се откажат от своите сантиментални сътрудници, даже когато виждат напълно ясно, че връзката им е тотално изчерпана, даже когато са подложени на унижения, обиди, отчуждаване.

Има доста аргументи, заради които хората позволяват сходно държание. Те може би се опасяват, че няма къде да отидат или че в никакъв случай повече няма да имат късмет да си намерят сътрудник.

Може би избират сътрудници, които в никакъв случай няма да ги обичат толкоз, колкото заслужават, само че се успокояват с мисълта, че въпреки всичко ще бъдат обичани, въпреки и не както им се желае.

Може би имат вяра, че приемайки покорно ролята на жертва, те постъпват благородно и рационално в името на това да запазят фамилията си.

Обикновено при хората с сходна настройка нищо – нито самоунижението, нито унижението, на което са подложени от страна на колегата, не е задоволително, с цел да ги предизвика да вдигнат глава и да преобърнат живота си.

Несподелената обич е мъчителна и опустошаваща. И е освен разумно, разбираемо и човешко да се опитаме да излекуваме сърцето си от изгубената вяра, само че и е мощно целесъобразно.

Много от хората, които са били неведнъж изоставяни, се трансформират в изтощени циници, които дават все по-малко от себе си във всяко последващо партньорство.

Те престават да имат вяра в съществуването на същинска, дълбока и работеща връзка и са все по-малко склонни да се доверяват – главно поради страха си да не бъдат засегнати още веднъж.

Надяваме се, че описаните нагоре характерности да ви оказват помощ да опознаете по-добре себе си.

Едва когато осъзнаете своите вътрешни терзания и проблеми, ще бъдете в положение да работите върху тях, а след това да станете доста по-внимателни в избора си на сътрудник, доста по-добри в разпознаването на признаците на токсичната връзка и не на последно място – доста по-силни, когато застанете пред суровата истина, че от време на време загубата просто е неизбежна.

Опознайте себе си и излекувайте раните си – единствено по този начин ще бъдете в положение да приемете, че хората си потеглят от живота ни, само че не с цел да го трансфорат в покруса. Тръгват си за положително, потеглят си, тъй като не би трябвало да са в него.

Пуснете ги, единствено по този начин ще освободите място за този, който фактически заслужава да застане до вас…

Когато осъзнаете това – без значение какъв брой голяма и разрушаваща е болката от раздялата, надълбоко в себе си ще знаете, че скоро, може би не незабавно, само че доста скоро ще бъдете в положение да вдигнете глава и още веднъж да продължите напред…

източник: psychology.framar.bg