Повечето хора като деца са си играли с рапани. Любителите

Повечето хора като деца са си играли с рапани. Любителите на морски деликатеси са опитвали най-малко един път скъпата, само че вкусна храна от този морски тип.

Черупките на морския див звяр, какъвто на процедура е рапанът, в древността са били толкоз скъпи, че са се употребили при обмена на артикули, като тип парично средство. Сега черупката се носи като амулет за привличане на пари.

Рапанът е знак и на скитащите по пътищата и се счита, че оказва помощ на пътиците. Фън шуй счита черупката на морския охлюв също за движимост на шанса, а в езотериката е знак на женското начало, плодородието и храм за душата, защото извитата на серпантина черупка подухва асоциации за възхода на душата по пътя към небето.

По-практично ориентираните науки, като медицината, употребяват рапановите черупки за масаж, както и в антистареещита козметика като съставен елемент на кремове и смазки за кожата.

И защото хищното животно е инвазивен тип и в нашето Черно море, за рапана е добре да се знае малко повече. Често той бива помрачен от други по-едри морски животни като делфини, морска свиня, огромни октоподи, афала, акули.

Класификация и разпространяване на рапана

Рапанът, с научно наименование Rapana venosa, е граблив морски охлюв от рода на Рапаните - Rapana от семейство Muricidae, представящо морските коремоноги мекотели.

Този морски див звяр се е трансформирал в инвазивен тип на доста места, само че неговата татковина са Японско и Жълто море. Вероятно като отечество могат да бъдат посочени и далекоизточните морета на Русия.

Черупки от рапани са открити в Черно море за първи път през 40-те години на предишния век. В рамките на едно десетилетие този тип се е популяризирал по кавказките и кримските крайбрежия и се е преместил в Азовско море.

След това е открит в Адриатическо и Егейско море, в Тиренско море, в крайбрежните зони на Южна Америка, в Аржентина, Съединени американски щати и доста необятно разпространяване получава в залива Чесапийк.

Смята се, че рапаните са измежду стоте най-лоши типове, инвазирали в Европа.

Местообитания и метод на живот на рапана

Морските охлюви живеят на дълбочина до 45 метра. Те се прикрепват за скалите или просто лежат на морското дъно. Движат се във водата благодарение на мускулестия си крайник.

Предпочитанието му към скалистите зони на моретата се изяснява с опциите му да се прикрепва крепко в скалите и да устоя и най-силното неспокойствие. Отличната дарба за адаптация на типа му разрешава да се приспособява към най-различни, от време на време прекомерно неподходящи условия. Ако бъде оставен отвън водата, в продължение на 36 часа охлювът не губи естествените си физиологични функционалности даже на мощно слънце.

Рапанът може да издържи два пъти по-ниска соленост на морската вода в Черно море, само че още по-удивително е, че рапани са намирани при доста висока соленост на водата, към 2-3 %. Към температурата тези хищници също се приспособяват съвършено. Те устоят добре на температури към нула.

На апетит мекотелото устоя до 5 месеца, от време на време и повече. Начинът му на живот е нощен, като излиза на лов до среднощ и тогава се придвижва интензивно, а в останалото време е или заровен на дъното или имобилен на скалите.

Описание на черупката на рапана

Рапанът е разделнополово мекотело, само че сексуален диморфизъм по външни белези не може да бъде открит.

Черупката му е закръглена и тежка, има доста пай шпил, доста извита е като серпантина, има мощна колумела и бездънен пъп. Има външна орнаментация като аксиални ребра, гладки спирални ребра, а вътрешно има дребни зъбчета, ситуирани по външния борд.

Цветът извън варира от сив до червениково кафяв, с мрачно кафяви чертички на спиралните ребра. Някои екземпляри може да имат присъщи черни или тъмносини веноподобни линии във вътрешната страна на черупката, които водят произхода си от зъбите на външната джука. Отвътре са обагрени в кондензиран оранжев цвят.

Височината на черупката може да доближи до 180 милиметра.

Самият рапан има меко тяло, глава, очи и уста, както и мускулест крайник за напредване. Характерна специфичност е острият език като сонда, с който пробива дупки в черупките на двучерупчестите мекотели и ги гълтам.

Хранене на рапана

Рапанът е месоядно селективно хищно коремоного, чиято диета се състои от многообразие от други мекотели, най-вече двучерупчести като стридите и някои мидите.

Плячката си избира съгласно типа и размера. Повечето пъти пробива дупка в черупката на плячката, само че избира постоянно да задуши храната си като се увива върху шарнирната област на черупката и се храни, въвеждайки хоботчето си сред отворените клапани на черупката. Може също да отделя гъста слуз, която от време на време съдържа биотоксини, с цел да отслаби плячката си.

Размножаване на рапана

Рапанът е двудомно животно, което значи, че всеки обособен организъм е единствено женски или мъжки. Чифтосването се случва в необятен интервал от време, основно през зимата или пролетта.

Размножава се посредством вътрешно оплождане. После женската снася голям брой яйца.

Те са събрани в дълги кожени пашкули, подредени един до различен, като четка. Броят на пашкулите зависи от размера на женската, само че са приблизително към 470, максимумът е до 700. Броят на яйцата вътре също зависи от размера на женската, като варира от 300 до 1200, приблизително по към 800. Една междинна женска снася към 180 хиляди яйца.

Времето на настъпване на полова зряла възраст се дефинира на към година съгласно размера на половите жлези. При размер на половите жлези 20-40 милиметра, те са към момента неразвити. Напълно развити са на 2 години, а размножаването стартира малко по-късно. Размерът не е единственото изискване за размножаване. При съществуване на доста храна, рапанът може да се развъжда при по-големи размери, само че при дефицит се развъждат и по-дребните рапани.

При излюпването си ларвите се хранят с планктон. Те остават на дъното до развиването си в охлюв с черупка. Големите рапани са на възраст от време на време над 10 години.

Определяне възрастта на рапана

При рибките възрастта се дефинира въз основа на годишните кръгове, които се образуват по люспите им. По прилика по този начин се дефинира и възрастта на мидите и рапаните като се употребяват кръговете по черупката.

Възрастта на рапана съгласно някои откриватели може да се дефинира и по броя на пръстените на роговата пластинка, която затваря отвора на черупката, когато животното е прибрано в нея. Това обаче не е сигурен белег. По-достоверно се приема да се броят тези кръгове, които се образуват напречно върху черупката.

Значение на рапана за екологията и хората

Изключително хищническата природа на рапана трансформира екологията на морето, където този тип се настанява. Съотношението на мидите и рапаните в Черно море да вземем за пример е мощно променено в интерес на охлювите. Рапанът се е наложил като най-хищният тип охлюви в нашето море. Черната мида е на път да изчезне, както и стридата с помощта на нашествието на рапана. Това ще промени уверено екологичното равновесие в морето.

За хората рапанът е все по-търсен деликатес, а рецептите за рапани се множат, защото наличието на потребни субстанции в месото му е в действителност респектиращо. Пържени с лук, на салата или със сос, рапаните са изтънчено ястие, което също така е вкусно и потребно. Поднасят се и в композиция с други морски блага.