Повечето градски части в България трябва да ограничат трафика, за

Повечето градски елементи в България би трябвало да лимитират трафика, с цел да се преборят с възходящите равнища на замърсяване на въздуха. Това прикани Европейският алианс за публично здраве (EPHA), апел, стъпващ на основата на ново широкообхватно изследване на превоза.

Забраната на замърсяващи транспортни средства би могла да спре с до 23% и надлежно 36% замърсяването с нездравословните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в огромните градове с население от над един милион поданици, като по този метод спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разноски, както открива изследване, извършено от Европейския алианс за публично здраве (EPHA). Организацията съставлява повече от 80 НПО-та в областта на публичното здраве, пациентски групи, здравни експерти, групи от пациенти и организации за битка против неравенствата в опазването на здравето, в това число Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП).

Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна гибел в следствие от фактори, свързани с околната среда съгласно Европейската организация за околната среда, като тази цифра е най-висока в огромните градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха предизвиква болести, които са свързани с по-високи равнища на смъртните случаи от Ковид-19. Ограниченията в следствие от пандемията, наложени от м. март 2020 година, бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща назад и в някои огромни градове в този момент даже е по-зле, в сравнение с преди пандемията. От 2011 година България е в нарушаване на Правилата на Европейски Съюз за качество на въздуха.

Ограничаването на замърсяващи транспортни средства от градове, като да вземем за пример Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-хубави резултати с унищожаване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и надлежно 36%, и икономисване в най-населените градове до почти 130 милиона евро годишно от здравни и други разноски.

Слагането на такса вход на сходни транспортни средства при влизане в огромни градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано понижи PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до почти 95 милиона евро от обществени разноски. За да действат добре, и двата вида схеми би трябвало да бъдат със забележителен размер и подплатени с добър надзор от страна на управляващите. Камери за сканиране на транспортните средства и друга инфраструктура оскъпяват установяването и на двете схеми, само че таксите бързо възвръщат тези разходи. Инвестицията в замърсяването изисква по-активен превоз, като общественото пространство покачва благоденствието и в допълнение намалява обществените разноски.

За съпоставяне, разходът за и наличността на общинския паркинг са евтини за таксуване и защото собствеността на коли е мощно повлияна от наличността на паркоместа, този инструмент се оказва ефикасен. В дребното случаи, в които е категорично прилаган съответно за понижаване на замърсяването, е постигнал понижения от 5-10%, както откриват откривателите на този въпрос. Отделянето на особено пространство за колоездене и ходене пеш е скъпо, изключително в гъстонаселените градове, отнесено към дребните облаги.