Защо една мексиканка се грижи за децата от бежански лагер в София?
Повечето две години мексиканката Синтия Гарибей се грижи децата от бежанския лагер в София, в квартал „ Военна рампа”. Младата жена им преподава британски.
С усмивка и предпочитание Синтия се пробва да направи живот на децата в лагера по-лек и прелестен.
„ Аз персонално не пребивавам тук, само че допускам, че за децата е необичайно. Навсякъде има катинари, на всички места е заключено или се желае позволение за всичко. Малко е шантаво, само че децата привикват и одобряват, че това е техният живот, играят си постоянно на решетките, увисват се на тях. За мен обаче това не е здравословна среда за живот”, споделя мексиканката.
--> Около 30 минути преди всеки час Синтия се приготвя за работа с децата. Всяка среща с тях е с авансово готова тематика.
Жената споделя, че постоянно е желала да работи и да оказва помощ на бежанци. След като приключва магистратура в Англия, тя отпътува като доброволец в Африка. Известно време работи в Кения, а когато завършва там, Синтия взема решение, че има потребност от друга позиция към казуса с бежанците и взема решение да пристигна в България.
Понякога обаче среща недоумение от страна на българите: „ Има такива, които просто не схващат за какво го върша, има такива, на които не им харесва, не харесват обстоятелството, че съм чужденка и за какво ще оказвам помощ на тези хора, терористи!”
Тя твърди че в работата ѝ има смисъл и споделя историята на едно 15-годишно момче. Детето желае да отиде в Германия, само че при диалог със Синтия се оказва, че не може нито да написа, нито да чете. Младата жена осъзнава, че даже и той да успее да стигне до Западна Европа, бъдещето му ще бъде извънредно нестабилно.
„ Аз не просто ги развличам, аз им давам основата, от която имат потребност, с цел да изградят своето бъдеще и да могат да оцелеят”, твърди Синтия Гарибей.
С усмивка и предпочитание Синтия се пробва да направи живот на децата в лагера по-лек и прелестен.
„ Аз персонално не пребивавам тук, само че допускам, че за децата е необичайно. Навсякъде има катинари, на всички места е заключено или се желае позволение за всичко. Малко е шантаво, само че децата привикват и одобряват, че това е техният живот, играят си постоянно на решетките, увисват се на тях. За мен обаче това не е здравословна среда за живот”, споделя мексиканката.
--> Около 30 минути преди всеки час Синтия се приготвя за работа с децата. Всяка среща с тях е с авансово готова тематика.
Жената споделя, че постоянно е желала да работи и да оказва помощ на бежанци. След като приключва магистратура в Англия, тя отпътува като доброволец в Африка. Известно време работи в Кения, а когато завършва там, Синтия взема решение, че има потребност от друга позиция към казуса с бежанците и взема решение да пристигна в България.
Понякога обаче среща недоумение от страна на българите: „ Има такива, които просто не схващат за какво го върша, има такива, на които не им харесва, не харесват обстоятелството, че съм чужденка и за какво ще оказвам помощ на тези хора, терористи!”
Тя твърди че в работата ѝ има смисъл и споделя историята на едно 15-годишно момче. Детето желае да отиде в Германия, само че при диалог със Синтия се оказва, че не може нито да написа, нито да чете. Младата жена осъзнава, че даже и той да успее да стигне до Западна Европа, бъдещето му ще бъде извънредно нестабилно.
„ Аз не просто ги развличам, аз им давам основата, от която имат потребност, с цел да изградят своето бъдеще и да могат да оцелеят”, твърди Синтия Гарибей.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ