Новата макроикономика на популистите
Повечето днешни популисти имат изненадващо мощен нюх за икономическа дисциплинираност, споделя в персоналната си позиция за "Файненшъл таймс " Дейвид Любин - основен икономист за разрастващите се пазари в "Ситигруп ", оповестена на 15 юни. В нея той излага аргументите (според него) за това ново и радикално друго държание спрямо типичното за 70-е години на предишния век.
Преди съвсем 30 години (през 1991-а) Рудигер Дорнбуш и Сабестиан Едуардс разгласиха книгата "Макроикономика на популизма в Латинска Америка ". Изводите им тогава бяха, че икономическите политики на водачите - популисти са безусловно безотговорни. Техните държавни управления, заслепени от задачата да се оправят със обществената неправда, се впуснаха в разточителни разходи, без да се тормозят от бюджетните ограничавания или от изчерпването на валутните запаси. Заради това занемаряване на главната икономическа логичност политическите им опити завършиха зле, с композиция от инфлация, отлив на капитали, криза и банкрут. Чили на Салвадор Алиенде през 70-е години на предишния век и Перу на Алан Гарсия през 80-е са типичните образци за сходно ирационално държание.
В наши дни обаче макроикономиката на популизма наподобява напълно друго. Разбира се, не липсват политически водачи, чиито политики са в по-малка или по-голяма степен копия на упоменатите им прародители от ХХ век. Един от тези наследници е Доналд Тръмп и данъчните му извършения в края на цикъла на напредък, които са лишени от стопански смисъл. Другият е Реджеп Ердоган. Но доста по-интересен феномен е очевидното нарастване на броя на водачите популисти, чиито стопански политики са удивително дисциплинирани.
Да вземем министър председателят на Мексико - Андре Мануел Лопес Обрадор. От позиция на фискалната му политика - извънредно необичайно е, че за неприкрит критик на неолиберализма той е безусловно спестовен. Тазгодишният му бюджет е разчетен за примитивен остатък (преди заплащането на лихвите) от 1% от Брутният вътрешен продукт, а за 2020-а е планувано нарастване на този остатък до 1.3% от Брутният вътрешен продукт. Лопес Обрадор поддържа автономията на централната банка и най-малко до момента цялостната му макроикономическа рамка е всичко друго, само че не и революционна.
Виктор Орбан
Унгарският министър председател Виктор Орбан е различен образец за закостенял популизъм. Под неговия контрол бюджетният недостиг на страната се сви доста, което оказа помощ за редуцирането на насъбрания обществен дълг от 74% от Брутният вътрешен продукт през 2010-а (когато пое ръководството на държавата) до 68% от Брутният вътрешен продукт през предходната година.
Акцент върху фискалното самоограничение се открива и в Полша, където водачът на ръководещата партия "Право и правдивост " - Ярослав Качински, управлява обществените финанси с задоволителна дисциплинираност през последните години и съумя да понижи съотношението на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт под 50% през 2018-а. Това се случва за първи път от 2009-а до момента.
Очевидният въпрос е какво се е трансформирало през десетилетията след отпечатването на цитирания първоначално труда на господата Дорнбуш и Едуардс?
Един от отговорите е, че днешните популисти се стремят да разчитат на националния икономически капацитет и това ги предизвиква да заобикалят обвързваща взаимозависимост от задграничния капитал. След като тази цел бъде реализирана посредством прецизен надзор върху макроикономическата политика, се предотвратява и нарушение на фискалната дисциплинираност, респективно се лимитира задграничното въздействие. Или, обяснението в тази ситуация е, че сегашните популистки водачи виждат врага не вкъщи, а отвън страната си. За това са отговорни силите на глобализацията и в частност - международния капитал, създаващ проблеми на управниците, за които да разчитат на личните си сили е единственият метод да държат на разстояние непознатото въздействие.
Този претекст оказва помощ да се изясни за какво господин Орбан побърза да погаси държавните отговорности към задграничните кредитори и вместо на тях да разчита на облигациите, които продава на унгарските семейства, с цел да финансира националните дефицити. При това, макар че унгарските дългови бумаги имат по-високи разноски за обслужване, в сравнение с задграничните.
Подобен е и казусът с полската "Право и правдивост ", която упорито съкращаваше задграничните инвестиции в полски държавни облигации. Задграничните вложители сега имат едвам 26% от полския държавен дълг против 40% през 2015-а.
Владимир Путин
Ако обобщим следените практики - измежду болшинството днешни популисти се следи размиване на разликата сред популизъм и шовинизъм. И националистите желаят да държат настрани останалия свят което надвива над импулсите им да харчат пари. Перфектният образец за този инстинкт е съветският президент Владимир Путин: без да е безусловно популистко, държавното управление му осъзнава нуждата да харчи по-малко държавни пари и да основава солидни финансови буфери. Да разчита на личните си сили е икономическата фикс идея на съветския кабинет и модел за другите страни, които желаят да се изолират от интернационалните финанси.
Една от аргументите за новата макроикономика на популизма е историческото завещание от стопански произшествия. Всеки популист - водач на страна, в която финансовите рецесии са част от живата памет - както е в Мексико, Унгария и Русия, би дал благо и драго да застане на страната на консерватизма от боязън да не повтори грешките на предшествениците си.
Другата причина популистите да наподобяват по-различни през днешния ден в страни като Полша, Унгария, Мексико и Русия, е значително щастливата случайност. Унгария и Полша да вземем за пример са с чудесно географско разположение: откакто станаха част от Европейския съюз, те получиха финансови прехвърляния от Брюксел в размер на приблизително 3-4 % от Брутният вътрешен продукт през последните няколко години, тъй че популизмът в тях е солидно подсилен от участието им в общността. Господин Лопес Обрадор се радва на наследената от предшественика му здрава макрополитика в комбиниране с растящата стопанска система и ниските лихвени проценти на Съединени американски щати. Русия пък има шанс с горивата, които изнася и постъпленията от тях, на които разчита.
Проблемът с щастието обаче е, че то може и бързо да отлети. Така че времето да се зарови остарялата макроикономика на популизма към момента не е настъпило.
Преди съвсем 30 години (през 1991-а) Рудигер Дорнбуш и Сабестиан Едуардс разгласиха книгата "Макроикономика на популизма в Латинска Америка ". Изводите им тогава бяха, че икономическите политики на водачите - популисти са безусловно безотговорни. Техните държавни управления, заслепени от задачата да се оправят със обществената неправда, се впуснаха в разточителни разходи, без да се тормозят от бюджетните ограничавания или от изчерпването на валутните запаси. Заради това занемаряване на главната икономическа логичност политическите им опити завършиха зле, с композиция от инфлация, отлив на капитали, криза и банкрут. Чили на Салвадор Алиенде през 70-е години на предишния век и Перу на Алан Гарсия през 80-е са типичните образци за сходно ирационално държание.
В наши дни обаче макроикономиката на популизма наподобява напълно друго. Разбира се, не липсват политически водачи, чиито политики са в по-малка или по-голяма степен копия на упоменатите им прародители от ХХ век. Един от тези наследници е Доналд Тръмп и данъчните му извършения в края на цикъла на напредък, които са лишени от стопански смисъл. Другият е Реджеп Ердоган. Но доста по-интересен феномен е очевидното нарастване на броя на водачите популисти, чиито стопански политики са удивително дисциплинирани.
Да вземем министър председателят на Мексико - Андре Мануел Лопес Обрадор. От позиция на фискалната му политика - извънредно необичайно е, че за неприкрит критик на неолиберализма той е безусловно спестовен. Тазгодишният му бюджет е разчетен за примитивен остатък (преди заплащането на лихвите) от 1% от Брутният вътрешен продукт, а за 2020-а е планувано нарастване на този остатък до 1.3% от Брутният вътрешен продукт. Лопес Обрадор поддържа автономията на централната банка и най-малко до момента цялостната му макроикономическа рамка е всичко друго, само че не и революционна.
Виктор ОрбанУнгарският министър председател Виктор Орбан е различен образец за закостенял популизъм. Под неговия контрол бюджетният недостиг на страната се сви доста, което оказа помощ за редуцирането на насъбрания обществен дълг от 74% от Брутният вътрешен продукт през 2010-а (когато пое ръководството на държавата) до 68% от Брутният вътрешен продукт през предходната година.
Акцент върху фискалното самоограничение се открива и в Полша, където водачът на ръководещата партия "Право и правдивост " - Ярослав Качински, управлява обществените финанси с задоволителна дисциплинираност през последните години и съумя да понижи съотношението на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт под 50% през 2018-а. Това се случва за първи път от 2009-а до момента.
Очевидният въпрос е какво се е трансформирало през десетилетията след отпечатването на цитирания първоначално труда на господата Дорнбуш и Едуардс?
Един от отговорите е, че днешните популисти се стремят да разчитат на националния икономически капацитет и това ги предизвиква да заобикалят обвързваща взаимозависимост от задграничния капитал. След като тази цел бъде реализирана посредством прецизен надзор върху макроикономическата политика, се предотвратява и нарушение на фискалната дисциплинираност, респективно се лимитира задграничното въздействие. Или, обяснението в тази ситуация е, че сегашните популистки водачи виждат врага не вкъщи, а отвън страната си. За това са отговорни силите на глобализацията и в частност - международния капитал, създаващ проблеми на управниците, за които да разчитат на личните си сили е единственият метод да държат на разстояние непознатото въздействие.
Този претекст оказва помощ да се изясни за какво господин Орбан побърза да погаси държавните отговорности към задграничните кредитори и вместо на тях да разчита на облигациите, които продава на унгарските семейства, с цел да финансира националните дефицити. При това, макар че унгарските дългови бумаги имат по-високи разноски за обслужване, в сравнение с задграничните.
Подобен е и казусът с полската "Право и правдивост ", която упорито съкращаваше задграничните инвестиции в полски държавни облигации. Задграничните вложители сега имат едвам 26% от полския държавен дълг против 40% през 2015-а.
Владимир ПутинАко обобщим следените практики - измежду болшинството днешни популисти се следи размиване на разликата сред популизъм и шовинизъм. И националистите желаят да държат настрани останалия свят което надвива над импулсите им да харчат пари. Перфектният образец за този инстинкт е съветският президент Владимир Путин: без да е безусловно популистко, държавното управление му осъзнава нуждата да харчи по-малко държавни пари и да основава солидни финансови буфери. Да разчита на личните си сили е икономическата фикс идея на съветския кабинет и модел за другите страни, които желаят да се изолират от интернационалните финанси.
Една от аргументите за новата макроикономика на популизма е историческото завещание от стопански произшествия. Всеки популист - водач на страна, в която финансовите рецесии са част от живата памет - както е в Мексико, Унгария и Русия, би дал благо и драго да застане на страната на консерватизма от боязън да не повтори грешките на предшествениците си.
Другата причина популистите да наподобяват по-различни през днешния ден в страни като Полша, Унгария, Мексико и Русия, е значително щастливата случайност. Унгария и Полша да вземем за пример са с чудесно географско разположение: откакто станаха част от Европейския съюз, те получиха финансови прехвърляния от Брюксел в размер на приблизително 3-4 % от Брутният вътрешен продукт през последните няколко години, тъй че популизмът в тях е солидно подсилен от участието им в общността. Господин Лопес Обрадор се радва на наследената от предшественика му здрава макрополитика в комбиниране с растящата стопанска система и ниските лихвени проценти на Съединени американски щати. Русия пък има шанс с горивата, които изнася и постъпленията от тях, на които разчита.
Проблемът с щастието обаче е, че то може и бързо да отлети. Така че времето да се зарови остарялата макроикономика на популизма към момента не е настъпило.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ