Шокиращата история на Хедър Талчиф, която стигна до Нетфликс
Повечето американци честват своя 21-ви рожден ден като легално си купуват алкохол за първи път (да речем). Хедър Талчиф обаче има доста по-големи и по-незаконни упоритости, когато се мести в Лас Вегас. След като намира работа в охранителна компания, тя краде 3,1 милиона $ от казино – и прекарва идващите 12 години като дезертьор.
Наглият грабеж през 1993 година я прави една от най-търсените дами в Америка. И въпреки всичко, макар че и ФБР е по следите й, тя е хваната едвам през 2005 година – и то когато сама влиза в постройката на федералния съд и се предава.
Както е разказано в документалната поредност „ Heist “ на Netflix, Талчиф твърди, че Солис превзема душeвността й с видео касети, които „ отварят мозъка ви, само че ви вършат по-възприемчив към внушения “. Прикрития, подправени паспорти, раждане на дете… нейната история е съвсем прекомерно дива, с цел да й се има вяра.
Хедър Талчиф е родена като член на Сенека, коренна група от индианци, която обитава северната част на Ню Йорк преди Американската гражданска война. Роден през 1972 година, тя израства в актуалния Уилямсвил в Бъфало – и се бори със модерни проблеми като тормоз.
Родителите й са младежи, когато тя се появява и се разделят, когато е напълно дребна. Следващата другарка на татко й намерено не я харесва и в същото време младото момиче има и проблеми в гимназията. Домът на татко й е цялостен с опиати и алкохол, а по-късно и самата Талчиф в последна сметка стартира да гравитира към пънк музиката и кокаина.
През 1987 година се реалокира в Сан Франциско, с цел да живее с майка си. Става асистентка на медицински сестри и работи в клиниките на Бей Ерия в продължение на четири години, до момента в който не я уволняват поради възходящата й приложимост на кокаин. Така към този момент попаднала на дъното тя среща Роберто Солис в нощен клуб през 1993 година
Самият Солис е роден в Никарагуа и прострелва охранител на бронирана кола по време на несполучлив грабеж в Сан Франциско през 1969 година Осъден е на пожизнен затвор, само че до момента в който лежи, написа книги с лирика, мощно приветствани от рецензията, под псевдонима „ Панчо Агила “ – и неговата фенбаза подава молба за освобождението му през 1991 година, която е почетена.
„ Той се беше поправил “, споделя Талчиф по-късно пред New York Times. „ Той пишеше лирика. Познавах майка му. Беше доста естествен човек. Ако го познавахте, евентуално в действителност щяхте да го харесате. Щяхте да се смеете на шегите му. Щяхте да го мислите за добър човек. Никога не е показвал нещо, поради което да го счете за непоносим и ужасяващ лъжец. “
Талчиф обаче е шокирана, когато влиза в жилището му – защото Роберто има олтар с глава на коза, кристали и карти таро. Той я пита дали има вяра в дявола, след което й предлага кокаин. А откакто я убеждава и, че „ полова магия “ може да й донесе всички пари, от които в миналото ще се нуждаят, той стартира да я образова да стреля с АК-47.
Тя отива до гараж, който бе наела под подправена идентичност, където я чака Солис чака. Първоначално те бягат в Денвър, преди за малко да се скрият във Флорида и по-късно на Карибите. След това двойката отлита за Амстердам – като Талчиф е дегизирана като стара жена в инвалидна количка.
Тя се надява да се открият някъде във плантация и да остави страховете зад себе си, само че стартира да работи като камериерка в хотел. Питаше Солис за парите, на което той нормално дава отговор: „ Не се тревожи за това. Аз съм се погрижил. ОК е. В сигурност са. Всичко е под надзор. “
„ Да му кажеш „ не “ не беше алтернатива “, спомня си Талчиф.
През годините Солис стартира да се отнася към Хедър с равнодушие и да води редица други дами в дома им. Когато научава, че е бременна през 1994 година, Талчиф си спомня, че се усеща „ все едно не желая да пребивавам повече. Трябваше да се махна, тъй като желаех да имам опцията най-малко да отгледам дете. “
Солис дава на Талчиф и сина им няколко хиляди $, когато тя се разделя с него. За малко работи като конвой и по-късно още веднъж като камериерка в хотел. Когато синът й е на 10, тя съумява да откри нова идентичност и се завръща в Съединените щати на 12 септември 2005 година през Los Angeles International Airpot под името „ Дона Итън “. След това най-сетне се предава в съда в Лас Вегас.
Талчиф признава за присъединяване си в обира и споделя на управляващите, че не е виждала Солис от години. Тя се надява, че продажбата на правата върху нейната история може да й помогне да изплати вредите на Loomis Armored. На 30 март 2006 година тя е наказана на 63 месеца във федерален затвор и да изплати на Loomis 2,994,083.83 $ преди гибелта си.
Oсвободена e през 2010 година Синът й Дилън към този момент е приключил лицей и работи като YouTuber и продуцент. Роберто Солис и останалите пари в никакъв случай не са открити.
