40 хиляди души с български корени живеят в Аржентина
„ Повече благоприятни условия за културен и бизнес продан – върху това би трябвало да работим “. Това съобщи зам.-председателят на парламентарната група на Обединени патриоти и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов по време на среща на народни представители от Групата за другарство България-Аржентина с посланика на Аржентина у нас Алберто Труеба.
По време на срещата бе подчертана значимостта на българската общественост в Аржентина. Около 40 000 души с български генезис живеят в Аржентина, стана ясно при диалозите.
По думите на дипломат Труеба общността съставлява натурален мост за задълбочаване на връзките и другарството сред двете страни. „ Българската общественост в Аржентина е безусловно интегрирана, само че в това време е с необикновено възприятие за българско съзнание и достолепие “, сподели още Алберто Труеба.
Между 1920 и 1935 година в Аржентина идват огромен брой българи в търсене на по-добър живот за своите фамилии, привлечени от огромна агитация, в която им се дава обещание работа, земя и средства, с цел да стартират активността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата реалност, постанова се да оцеляват в условия, радикално разнообразни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои вземат решение да се завърнат в България с празни ръце, други обаче съумяват в къс период да се приобщят.
Първата огромна заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората международна война. Само за идващите 12 години в Аржентина са се заселили още към 15 000 българи.
Места където се концентрира българската емиграция
Българските имигранти, стигнали до пристанището на Буенос Айрес, се разделят на три огромни миграционни потока: единият се насочва към провинция Чако, другият към географската област Патагония (основно в град Комодоро Ривадавия), и третият в град Берисо.
В Чако образуват колонии, в които се посвещават в развъждането на памук. За тази цел авансово трябвало да разчистят терена от плевелите и бурените, защото горите в района били съвсем непроходими. В Чако се заселват над 300 семейства. Броят на българите в интервала 1930 - 1940 година е бил 3 500 - 4 500 души.
Имигрантите настанили се в Комодоро Ривадавия, работят в нефтените залежи (вече закрити), в една текстилна фабрика, както и в YPF (смятана за най-голяма петролна рафинерия в Южна Америка). Тези компании, основани в Комодоро Ривадавия, дават прехранване на над двадесет хиляди души.
Българите, пристигнали в Берисо наброяват към петстотин фамилии. Въпреки в неподходящите условия в които живеели, се събирали дружно, с цел да поддържат спомените за родината си живи. През 30-те години на 20 век в Берисо са съществували три организации, учредени от български емигранти - Македонско-български клуб, Дружество „ Кирил и Методий “ и Дружество за взаимопомощ. През 1955 година те се сплотяват и образуват Българско културно сдружение „ Иван Вазов “. Тази институция заемала една краткотрайна сграда, която служела като заслон, по този начин и като място за среща на всички съотечественици. Благодарение на усилието и духа на единството сред всички тях, с течение на времето съумяват да изградят лична постройка.
По време на срещата бе подчертана значимостта на българската общественост в Аржентина. Около 40 000 души с български генезис живеят в Аржентина, стана ясно при диалозите.
По думите на дипломат Труеба общността съставлява натурален мост за задълбочаване на връзките и другарството сред двете страни. „ Българската общественост в Аржентина е безусловно интегрирана, само че в това време е с необикновено възприятие за българско съзнание и достолепие “, сподели още Алберто Труеба.
Между 1920 и 1935 година в Аржентина идват огромен брой българи в търсене на по-добър живот за своите фамилии, привлечени от огромна агитация, в която им се дава обещание работа, земя и средства, с цел да стартират активността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата реалност, постанова се да оцеляват в условия, радикално разнообразни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои вземат решение да се завърнат в България с празни ръце, други обаче съумяват в къс период да се приобщят.
Първата огромна заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората международна война. Само за идващите 12 години в Аржентина са се заселили още към 15 000 българи.
Места където се концентрира българската емиграция
Българските имигранти, стигнали до пристанището на Буенос Айрес, се разделят на три огромни миграционни потока: единият се насочва към провинция Чако, другият към географската област Патагония (основно в град Комодоро Ривадавия), и третият в град Берисо.
В Чако образуват колонии, в които се посвещават в развъждането на памук. За тази цел авансово трябвало да разчистят терена от плевелите и бурените, защото горите в района били съвсем непроходими. В Чако се заселват над 300 семейства. Броят на българите в интервала 1930 - 1940 година е бил 3 500 - 4 500 души.
Имигрантите настанили се в Комодоро Ривадавия, работят в нефтените залежи (вече закрити), в една текстилна фабрика, както и в YPF (смятана за най-голяма петролна рафинерия в Южна Америка). Тези компании, основани в Комодоро Ривадавия, дават прехранване на над двадесет хиляди души.
Българите, пристигнали в Берисо наброяват към петстотин фамилии. Въпреки в неподходящите условия в които живеели, се събирали дружно, с цел да поддържат спомените за родината си живи. През 30-те години на 20 век в Берисо са съществували три организации, учредени от български емигранти - Македонско-български клуб, Дружество „ Кирил и Методий “ и Дружество за взаимопомощ. През 1955 година те се сплотяват и образуват Българско културно сдружение „ Иван Вазов “. Тази институция заемала една краткотрайна сграда, която служела като заслон, по този начин и като място за среща на всички съотечественици. Благодарение на усилието и духа на единството сред всички тях, с течение на времето съумяват да изградят лична постройка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ