Защо не е толкова лесно БПЦ да признае Македонската православна църква за автокефална
Повече от седмица в българското социално-медийно и публично пространство царува нервност – ще признае ли Св. Синод на Българската православна черква (БПЦ) Македонската православна черква (МПЦ) за автокефална или ще ``изтърве шанса`` (по някои родни медии) да стане нейна Църква-майка.
Всякакви люде - вътрешни и външни на Църквата, осведомени и недотам осведомени с църковния живот, каузи и догми, изричат мнение.
Поводът
``България и Република Македония имат обща религиозна история. Българската православна черква има шанса да се трансформира в църква-майка на Македонската православна черква със самото ѝ признаване.`` - съобщи пред bTV митрополитът на Струмица Наум.
Според дядо Наум автокефалността на МПЦ към момента не била приета по политически аргументи. От МПЦ са изпратили писмо до Св. Синод на БПЦ, с цел да бъде разискван въпросът с признаването на Македонската православна черква – Охридска архиепископия от Българската православна черква.
В последния брой на предаването ``Вяра и общество`` по Българска национална телевизия даже беше показан истинския документ:
„... Синодът на Македонската православна черква – Охридска архиепископия единомислещо реши да насочи съответни оферти и въпроси към сестринската Българска православна черква, а точно:
- Българската православна църква-Българска патриаршия, вземайки под внимание единството на Православната черква и действителните духовни и овчарски потребности, да възвърне евхаристийното единение с обновената Охридска архиепископия в лицето на Македонската православна черква.
- Македонската православна църква-Охридска архиепископия, ще припознае и признае Българската православна църква-Българска патриаршия, като Майка Църква, която първа приема и признава нейната автокефалност. Същата осведоми за нея и обръща внимание на казуса й пред Вселенската патриаршия и другите поместни Църкви, пред тях я съставлява и се застъпва за нея.
- С подписването на този документ от главите на двете Църкви, се възвръща евхаристийното единение сред всички техни епископи, което ще бъде основа за безпроблемното възобновяване на евхаристийното единение и с епископите на останалите поместни православни Църкви.
- За признаването и възобновяване на евхаристийното единение, Българският патриарх известява Вселенския патриарх, както и главите на другите поместни църкви.
Изразяваме нашата вяра в Господа, че тези наши оферти и въпроси ще бъдат признати от Светия архиерейски синод на Българската православна черква, за наслада на Свети Климент Охридски и за положителното на съвкупната църковна цялост ".
Същността на казуса
Тъй като тематиката е дълга и мъчна (особено за небогослови), ще кажа единствено, че църковното право е не по-малко дълбока и комплицирана материя от ``светското``. И както един дилетант не би понечил да ``дава акъл`` на адвокати, не по-малко почит би трябвало да бъде проявен и към една хилядолетна материя, каквато е църковното право.
Дори Св. Синод на БПЦ - Българска патриаршия да вземе решение за признаването на неканоничната и самопровъзгласила се Македонска православна черква - Охридска архиепископия, това по никакъв метод няма да повлияе на обстоятелството, че въпросната неканонична МПЦ не е приета от никоя друга поместна православна черква.
Църквата, учредена от Христос, е жив богочовешки организъм, който се гради извънредно на строги догми и подчиненост - и двете бяха жестоко потъпкани от незаконния режим на Тито през 1967 година, когато неканоничната МПЦ се самопровъзгласи за независима автокефална черква, под диктовката на репресивния уред в тогавашна Югославия.
Другата голяма ``бариера`` пред едно допустимо всеобщо признание на неканоничната МПЦ е минималната възможност (граничеща с практическа невъзможност) в миналото тя да получи такова от Сръбската православна черква, която я счита за ``разколна`` и самоотделила се от нея, както и от Църквата на Гърция, заради политически и исторически съображения.
Впрочем, в актуалната обстановка няма нищо неповторимо. Клирици от МПЦ са търсели контакти с БПЦ, по линия на ``признаването``, още по времето на патриарх Кирил. След наложената схизма от СПЦ обаче до момента никоя поместна православна черква не е признала публично МПЦ за автокефална.
Истерията
Съвсем естествено е у нас всеки да ``разбира`` от всичко - това е един от големите дефицити на българското общество, които държат ``главата му`` под водата и не му разрешават да ``изплува`` и да се развива. Но църковните догми не са футболен мач, тук материята е ``малко`` по-сложна и изисква надълбоко знание, струпване и схващане на информацията. А ``даването на акъл`` не би помогнало на нито една от двете страни.
Междувременно, след писмото от МПЦ се появи и друго – този път от български учени, публицисти, общественици и потомци на семейства от Македония, които приканват БПЦ да одобри ``протегнатата ръка на Македонската архиепископия``.
Уместно е да се запитаме до каква степен сходно искане не ``измолва`` в действителност едни неканонични дейности. И не е ли точно това повода въпросното писмо да не е подписано от нито един теолог, нито един специалист по църковно право. Но може би това е друга тематика, а ние ще се върнем на ``нашата``.
Развоят
Разбира се, ние не можем да знаем какво ще е решението на Св. Синод. Без подозрение, обаче то ще е канонично, вярно и доста деликатно премислено.
И дано не бъда разбиран неправилно. Авторът на тази публикация е парещ труженик за самостоятелна МПЦ и за това нейна Църква-майка (най-естествено) да е БПЦ.
Следвайки канона обаче (а различен ``пътеводител``, в тази ситуация, няма), признавайки неканонича черква, която е потъпкала същия този канон, всяка една друга такава рискува да се самопостави в схизма, което, несъмнено, би било надълбоко погрешно.
Подозирам, че като една любяща (и изконна) църква-майка на МПЦ, ``консултирането`` на БПЦ с другите поместни църкви ще е по-скоро посредничество за всеобщото признание на МПЦ. Така вършат ИСТИНСКИТЕ родители, които обичат своите чада и се грижат за тях.
Но без значение от крайния резултат на събитията, самият факт, че след десетилетия на стотици изпочупени и поругани монументи и гробове на български бойци, след осквернени български фрески в православни храмове, след омразата и ненавистта към българската нация, която се трансформира в ``екзистенц минимум`` за гневния македонизъм и национална теория в БЮРМ, към този момент имаме подписан контракт за добросъседство сред двете страни, а в този момент приказваме и за писмо, с което МПЦ приканва нашата черква да стане църква-майка на Македонската...
Тези обстоятелства, тези събития са само мотив за наслада.
Всякакви люде - вътрешни и външни на Църквата, осведомени и недотам осведомени с църковния живот, каузи и догми, изричат мнение.
Поводът
``България и Република Македония имат обща религиозна история. Българската православна черква има шанса да се трансформира в църква-майка на Македонската православна черква със самото ѝ признаване.`` - съобщи пред bTV митрополитът на Струмица Наум.
Според дядо Наум автокефалността на МПЦ към момента не била приета по политически аргументи. От МПЦ са изпратили писмо до Св. Синод на БПЦ, с цел да бъде разискван въпросът с признаването на Македонската православна черква – Охридска архиепископия от Българската православна черква.
В последния брой на предаването ``Вяра и общество`` по Българска национална телевизия даже беше показан истинския документ:
„... Синодът на Македонската православна черква – Охридска архиепископия единомислещо реши да насочи съответни оферти и въпроси към сестринската Българска православна черква, а точно:
- Българската православна църква-Българска патриаршия, вземайки под внимание единството на Православната черква и действителните духовни и овчарски потребности, да възвърне евхаристийното единение с обновената Охридска архиепископия в лицето на Македонската православна черква.
- Македонската православна църква-Охридска архиепископия, ще припознае и признае Българската православна църква-Българска патриаршия, като Майка Църква, която първа приема и признава нейната автокефалност. Същата осведоми за нея и обръща внимание на казуса й пред Вселенската патриаршия и другите поместни Църкви, пред тях я съставлява и се застъпва за нея.
- С подписването на този документ от главите на двете Църкви, се възвръща евхаристийното единение сред всички техни епископи, което ще бъде основа за безпроблемното възобновяване на евхаристийното единение и с епископите на останалите поместни православни Църкви.
- За признаването и възобновяване на евхаристийното единение, Българският патриарх известява Вселенския патриарх, както и главите на другите поместни църкви.
Изразяваме нашата вяра в Господа, че тези наши оферти и въпроси ще бъдат признати от Светия архиерейски синод на Българската православна черква, за наслада на Свети Климент Охридски и за положителното на съвкупната църковна цялост ".
Същността на казуса
Тъй като тематиката е дълга и мъчна (особено за небогослови), ще кажа единствено, че църковното право е не по-малко дълбока и комплицирана материя от ``светското``. И както един дилетант не би понечил да ``дава акъл`` на адвокати, не по-малко почит би трябвало да бъде проявен и към една хилядолетна материя, каквато е църковното право.
Дори Св. Синод на БПЦ - Българска патриаршия да вземе решение за признаването на неканоничната и самопровъзгласила се Македонска православна черква - Охридска архиепископия, това по никакъв метод няма да повлияе на обстоятелството, че въпросната неканонична МПЦ не е приета от никоя друга поместна православна черква.
Църквата, учредена от Христос, е жив богочовешки организъм, който се гради извънредно на строги догми и подчиненост - и двете бяха жестоко потъпкани от незаконния режим на Тито през 1967 година, когато неканоничната МПЦ се самопровъзгласи за независима автокефална черква, под диктовката на репресивния уред в тогавашна Югославия.
Другата голяма ``бариера`` пред едно допустимо всеобщо признание на неканоничната МПЦ е минималната възможност (граничеща с практическа невъзможност) в миналото тя да получи такова от Сръбската православна черква, която я счита за ``разколна`` и самоотделила се от нея, както и от Църквата на Гърция, заради политически и исторически съображения.
Впрочем, в актуалната обстановка няма нищо неповторимо. Клирици от МПЦ са търсели контакти с БПЦ, по линия на ``признаването``, още по времето на патриарх Кирил. След наложената схизма от СПЦ обаче до момента никоя поместна православна черква не е признала публично МПЦ за автокефална.
Истерията
Съвсем естествено е у нас всеки да ``разбира`` от всичко - това е един от големите дефицити на българското общество, които държат ``главата му`` под водата и не му разрешават да ``изплува`` и да се развива. Но църковните догми не са футболен мач, тук материята е ``малко`` по-сложна и изисква надълбоко знание, струпване и схващане на информацията. А ``даването на акъл`` не би помогнало на нито една от двете страни.
Междувременно, след писмото от МПЦ се появи и друго – този път от български учени, публицисти, общественици и потомци на семейства от Македония, които приканват БПЦ да одобри ``протегнатата ръка на Македонската архиепископия``.
Уместно е да се запитаме до каква степен сходно искане не ``измолва`` в действителност едни неканонични дейности. И не е ли точно това повода въпросното писмо да не е подписано от нито един теолог, нито един специалист по църковно право. Но може би това е друга тематика, а ние ще се върнем на ``нашата``.
Развоят
Разбира се, ние не можем да знаем какво ще е решението на Св. Синод. Без подозрение, обаче то ще е канонично, вярно и доста деликатно премислено.
И дано не бъда разбиран неправилно. Авторът на тази публикация е парещ труженик за самостоятелна МПЦ и за това нейна Църква-майка (най-естествено) да е БПЦ.
Следвайки канона обаче (а различен ``пътеводител``, в тази ситуация, няма), признавайки неканонича черква, която е потъпкала същия този канон, всяка една друга такава рискува да се самопостави в схизма, което, несъмнено, би било надълбоко погрешно.
Подозирам, че като една любяща (и изконна) църква-майка на МПЦ, ``консултирането`` на БПЦ с другите поместни църкви ще е по-скоро посредничество за всеобщото признание на МПЦ. Така вършат ИСТИНСКИТЕ родители, които обичат своите чада и се грижат за тях.
Но без значение от крайния резултат на събитията, самият факт, че след десетилетия на стотици изпочупени и поругани монументи и гробове на български бойци, след осквернени български фрески в православни храмове, след омразата и ненавистта към българската нация, която се трансформира в ``екзистенц минимум`` за гневния македонизъм и национална теория в БЮРМ, към този момент имаме подписан контракт за добросъседство сред двете страни, а в този момент приказваме и за писмо, с което МПЦ приканва нашата черква да стане църква-майка на Македонската...
Тези обстоятелства, тези събития са само мотив за наслада.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ