Можеше ли Сърбия да устои на агресията на НАТО?
Поуките от трагичните събития на Балканите са настоящи и през днешния ден
„ Руснаци! Сега се обръщам към всички руснаци, жителите на Украйна и Беларус на Балканите също се считат за руснаци. Погледнете ни и помнете - те ще създадат същото с вас, когато вие се разобщите и отслабнете.
Западът е лудо куче на синджир, което ще ви хване гърлото. Братя, помнете ориста на Югославия! Не му позволявайте да направя същото с вас. "
От последното изявление със Слободан Милошевич
Събитията от края на предишния век на територията на някогашна Югославия за все по-голям брой хора, даже и у нас, са отминали дни и не ги интересуват. Потокът от промени и разтърсвания, които се случиха от този момент, се оказа прекомерно огромен. Историята на въоръжената експанзия на НАТО против суверенната СРЮ (Съюзна република Югославия) е в детайли разказана в голям брой художествени творби и научни проучвания. Изглежда, че всичко тук е ясно и разбираемо и всеки съвременник, без значение дали е дилетант или експерт, без съмнение ще даде негативен отговор на въпроса, подложен в заглавието. Като че ли нямаше шансове и като цяло: каквото ти е писано, то ще стане, не може да се избегне.
Разбира се, историята не познава подчинителното въодушевление, само че дано въпреки всичко се опитаме да разгледаме по-отблизо хода на събитията по това време, като вземем поради обстоятелствата. Западът стартира да възнамерява военната интервенция през юни 1998 година Неговите съществени цели бяха превръщането на сръбската провинция Косово в самостоятелна страна, ликвидирането на СРЮ с последващото й разчленяване и промяната на управлението в Сърбия и Черна гора с преориентацията му към Запада.
Разбира се, фактът, че най-важната цел - обезсилването на въздействието на Руската федерация на Балканите, - въобще не се загатва в документите на НАТО – това се подразбира априори.
Формалната причина за експанзията е неизпълнението на настояването на НАТО за „ евакуиране на сръбските войски от самостоятелната област Косово и Метохия “. На 24 март 1999 година без разрешението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации стартира интервенция, наречена „ Съюзнически сили ”.
Убедеността на последователите на концепцията за съдбовната наложителност на капитулацията на СРЮ се основава на обстоятелството, че НАТО разположи голям брой ударни самолети, които неведнъж надвишават бойния състав на Военновъздушни сили на СРЮ и сякаш не им оставяше късмет.
Наистина армадата от съвсем 1200 бойни самолета е внушителна. В допълнени,е към ударните самолети от 14 страни от НАТО в 59 бази, участваха даже палубни самолети от три атомни самолетоносача на Военноморски сили на Съединени американски щати в Средиземно море. Дори Турция и Португалия не пропуснаха опцията да " ударят тези славяни ": първата даде 4 самолета, а Лисабон разпредели три.
СРЮ нямаше какво да се опълчи - заради икономическите наказания и оръжейното ембарго нямаше задоволително аварийни елементи и гориво, множеството самолети бяха с привършен летателен запас. Системите за противовъздушна защита имаха комплексите Kub и С-125 от руското произвеждане от 70-те години, които също не съумяха да отхвърлен масиран въздушен удар.
Бомбардировките не престават 78 дни, през които самолетите на НАТО правят 35 219 полета, употребявани са над 23 000 авиобомби и над 300 крилати ракети. Ударите бяха нанесени освен по военни уреди, само че и по транспортна инфраструктура, промишлени предприятия, даже жилищни региони, в това число с потребление на касетъчни муниции. Унищожени или развалени са 89 заводи и фабрики, 120 енергийни уреди, 14 летища, 82 моста, 48 лечебни заведения и лечебни заведения, 118 радио и телевизионни ретранслатори, 70 учебни заведения и 18 детски градини, 35 църкви и 29 манастира.
По данни на управляващите на СРЮ, от 24 март до 10 юни 1999 година броят на починалите цивилни е над 1700, в това число съвсем 400 деца, и почти 10 000 са ранени. Специалният представител на Организация на обединените нации за правата на индивида в някогашна Югославия Иржи Динстбир призна, че интервенцията на НАТО е довела до повече цивилни жертви, в сравнение с самият косовски спор, поради който сякаш е била подхваната.
Въпреки понесените вреди, страната не беше разрушена. Народът показва взаимност и мъжество (достатъчно е да си напомним „ живите щитове ” за отбрана на мостовете в Белград), а армията резервира боеспособността си (с изключение на ВВС). Планиращите на НАТО бяха уверени, че въздушните удари ще бъдат задоволителни и по тази причина даже не обмисляха наземни дейности.
Едва в хода на военните дейности те започнаха да създават проект за сухопътна инвазия - интервенцията беше наречена B-минус с въвеждането на войски през септември 1999 година Щабът разбра, че в допълнение към проблемите с логистичната поддръжка на сухопътните сили, воденето на военни дейности в неподходящ терен значи наложителност на тежки загуби, което би направило интервенцията непопулярна в Конгреса на Съединени американски щати и измежду другите членове на НАТО и в последна сметка може да докара до разединение сред членовете на алианса.
Основата на ударните сухопътни сили на НАТО трябваше да бъде групировката на въоръжените сили на Съединени американски щати под контрола на щаба на 1-ва бронетанкова дивизия. Пентагонът стартира незабавно струпване на войски в района: в някогашните социалистически републики на СФРЮ Босна и Херцеговина броят на войските на блока беше доста повишен и доближи надлежно 8000 и съвсем 50 000 души. В Албания бяха съсредоточени 12 500 военнослужещи, които разполагаха с тежко въоръжение.
До март 1999 година армията на Югославия се състоеше от към 140 000 бойци и офицери, сухопътните сили бяха въоръжени с 1275 танка, 825 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата и 1400 артилерийски системи.
Директно на територията на Косово и Метохия - към 22 000 души от Прищинския корпус на 3-та войска, както и 18 000 чиновници на югославското министерство на вътрешните работи и редица локални сръбски милиции и даже доброволци от Руската федерация. В региона действаха четири моторизирани, три танкови и пехотни бригади, две механизирани и две бригади на централно послушание: 63-та въздушнодесантна и 72-ра специфична. Тези сили биха могли да обезпечат на агресора прекомерно " неприемливи загуби ".
В началото на март югославските сили започнаха атака и до началото на април съумяха да завладяват множеството позиции на АОК в Косово. Те принудиха бойците да изоставен планинските и гористи региони на района, откъдето минаха към партизанска война с поддръжката на авиацията на НАТО. След войната, в СРЮ беше оповестено общо за загуба на 1002 бранители на страната, в това число 324 чиновници на Министерството на вътрешните работи. Повечето починаха в борби с албанските бойци. Непосредствено от дейностите на авиацията на НАТО починаха 249 военнослужещи и 22 чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Пентагонът разгласи унищожаването на 120 югославски танка, 220 други бронирани машини и 450 артилерийски оръдия. Тази статистика обаче не съответствува даже с данните на НАТО и на специфичната комисия (Allied Force Munitions Assessment Team), изпратена в Косово през 2000 година, която открива там следната унищожена югославска техника: 14 танка, 18 бронетранспортьора и 20 артилерийски оръдия и минохвъргачки.
НАТО беше извънредно горделив от обстоятелството, че за целия интервал на " безконтактната " въздушна интервенция безвъзвратните загуби измежду участващите 60 хиляди военнослужещи възлизат единствено на двама души (екипажът на американския хеликоптер AH-64, който се разруши по време на подготвителен полет в Албания).
Между другото, алиансът се отхвърли от потреблението на хеликоптерни десанти на територията на самата СРЮ през цялото време на военните дейности, което също приказва доста. Дори до края на май НАТО не очакваше бърза капитулация на югославското управление.
Но на 3 юни това се случи и, както по-късно написа английският боен историк Джон Кийгън, „ в този момент може да се означи нова повратна точка в календара: 3 юни 1999 година, когато предаването на президента Милошевич потвърди, че войната може да бъде извоюван единствено от въздушната мощност.
Историкът пропусна извънредно значим миг – какво тъкмо е предиздвикало Белград да вземе такова решение?
На 12 април 1999 година Народното събрание на СРЮ гласоподава за присъединението на републиката към съюза на Русия и Беларус. Държавната дума на Руската федерация на изключително съвещание поддържа сръбските си сътрудници и предложи на президента Б. Елцин и държавното управление неотложно да стартират подготовка за осъществяване.
Ръководителят на Русия обаче блокира този развой, като отхвърли настояването на СРЮ да им достави системи за противовъздушна защита С-300. Напротив, Елцин категорично се обажда на Б. Клинтън и го твърди, че няма от какво да се тревожи.
На 14 април Елцин назначава В. Черномирдин за собствен специфичен представител за Югославия. Според осведомени с детайлностите,у на срещата му с президента С. Милошевич „ имаше усещане, че Черномирдин съставлява не Руската федерация, а НАТО. Разговорът му изобилстваше от недипломатични изрази и се свеждаше до искане за незабавна капитулация. Белград получава тежък удар оттова, откъдето сърбите разчитаха и се надяваха на помощ и поддръжка.
Някой може да ми възрази: а какво ще кажете за известния „ завой над Атлантическия океан “? Накратко, на Е. Примаков не беше оставен избор. Разбира се, в случай че началник на делегацията беше, да вземем за пример, съпредседателят на комисията Гор-Черномирдин, полетът щеше да продължи - въпреки всичко задачата на визитата беше приемане на заем от МВФ в размер на пет милиарда
Вицепрезидентът на Съединени американски щати Ал Гор се обадил на Примаков, когато самолетът му бил във въздушното пространство на Канада, т.е. Съобщението, че войските на НАТО са блъснали Югославия, означаваше едно - на Русия беше непосредствено указано, че никой не се интересува от мнението на Москва и нейните позиции в света останаха на назад във времето. Примаков не се съгласи с това и скоро загуби поста си на министър-председател, на който работи единствено шест месеца. Разбира се, самият факт на обрата не е главната причина за оставката, само че фактът, че той е изиграл роля за това, е отвън подозрение.
На 9 юни 1999 година е подписано съглашението от Куманово, което дава 11 дни на сръбската войска и Министерство на вътрешните работи да се изтеглят от Косово и Метохия. Вместо това пристигнаха " мироопазващи " елементи на КФОР (основно от страни-членки на НАТО) и бойци на АОК. Ликуването на бандитите нямаше граници – те получиха картбланш да продължат своята незаконна и терористична активност под егидата на Запада.
Само в интервала от 20 юни 1999 година до 27 февруари 2000 година в Косово са били нападнати 4354 локални поданици (от които 4121 сърби). 811 сърби са убити, 821 са изчезнали. Циганите, турците и даже албанците, които „ не са били задоволително твърди ” към сърбите, също пострадаха.
На 10 юни Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри унизителна за СРЮ резолюция № 1244 и още в нощта на 11 против 12 юни съветските десантници бяха хвърлени в Прищина. Трябва да се означи, че в края на май група от 18 бойци на ГРУ на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация проникна на територията на летище Слатина, откри надзор и го удържаше до притигането на десантния батальон на полковник С. Павлов.
Това беше брилянтно планувана и изпълнена интервенция: откакто приключиха 600-километров марш, нашите парашутисти изпревариха войските на НАТО безусловно с час и половина и предотвратиха кацане на английските хеликоптер. Показателно е, че Б. Елцин разбра за интервенцията постфактум и такава секретност беше оправдана - прозападното обграждане на президента на Русия се оказа изцяло в незнание, нямайки време да показа обстановката в светлината, нужна за себе си и да предотврати дейностите на въздушнодесантния батальон.
На 18 юни министрите на защитата на Руската федерация и Съединени американски щати подписаха в Хелзинки „ съгласувани точки за присъединяване на Русия в силите на КФОР “, беше решено да се изпрати в Косово боен контингент от Въоръжените сили на РФ в бройка 3616 души. Всъщност съветската мироопазваща бригада единствено официално се причисли към силите на KFOR. Без право на влизане на територията на края. Не съм сигурен, че историята на тази бригада е известна на всички, само че това е доста поучителна и показателна история.
На 15 декември 1995 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема резолюция № 1031, която планува основаването на сили за използване на мирното съглашение в Република Босна и Херцеговина. Взето е решение и през същата година е образувана обособена мироопазваща бригада от военнослужещите на ВДВ за присъединяване на съветския боен контингент.
Русия претендираше за обособен бранш, само че това й беше отказано. Когато бригадата дойде в БиХ през 1996 година, тя беше включена в многонационалната дивизия " Север " под управлението на НАТО. В основата на американската 1-ва бронетанкова дивизия бяха показани също елементи и подразделения на въоръжените сили на Полша, Турция, Дания, Норвегия, Литва, Латвия, Финландия и Швеция. На 21 декември 1995 година командването на НАТО издава „ оперативна инструкция за обособена съветска бригада за интервенция „ Джойнт ендевър “.
Три години по-рано, на 30 май 1992 година, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри Резолюция 757 за налагане на наказания против СРЮ по отношение на дейностите на нейните въоръжени сили на територията на Босна и Херцеговина. Въведена е цялостна икономическа обсада и разкъсване на всички научни, културни и спортни връзки. За разлика от Китай, който се въздържа, Русия поддържа резолюцията.
Русия постъпи по същия метод през 1993 година, когато се решаваше въпросът за Хагския арбитражен съд: с една дума можехме да прекратим съществуването на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия. Но това не беше направено и Хагският арбитражен съд се трансформира в политически съд, където 90% от наказаните бяха сърби. И към този момент не наподобява толкоз невероятна, една от дилемите, сложени пред съветската бригада от ВДВ през 1996-та – „ да обезпечи сигурността на работата на групата на Международния арбитражен съд по някогашна Югославия при откриването тук-там на всеобщи погребения и издирването на военните нарушители “.
През април 2003 година началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация военачалник от армията А. Квашнин съобщи: „ Нямаме останали стратегически ползи на Балканите и ще спестим двадесет и пет милиона $ годишно от изтеглянето. на миротворците “. Скоро бригадата ще напусне БиХ, защото задачата й е приета в Москва за безперспективна. “
Много години по-късно един от офицерите – десантници от миротворческия контингент споделя: „ Никога няма да забравим по какъв начин ни посрещнаха сърбите. Така през Втората международна война освободената от нацистите Европа посрещаше руснаците. Наскоро прочетох коментар в обществената мрежа: „ Ние тогава натрихме носа на НАТО. Много ги беше боязън, само че нас ни предадоха... Своите ти предадоха. Те предадоха военните, предадоха сърбите... И по тази причина не ни почитат... ” Обидно и горчиво е, само че ние не сме отговорни. Дадохме всичко от себе си. Но все едно, още ни е позор за нашата страна, доста. Все още... "
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Руснаци! Сега се обръщам към всички руснаци, жителите на Украйна и Беларус на Балканите също се считат за руснаци. Погледнете ни и помнете - те ще създадат същото с вас, когато вие се разобщите и отслабнете.
Западът е лудо куче на синджир, което ще ви хване гърлото. Братя, помнете ориста на Югославия! Не му позволявайте да направя същото с вас. "
От последното изявление със Слободан Милошевич
Събитията от края на предишния век на територията на някогашна Югославия за все по-голям брой хора, даже и у нас, са отминали дни и не ги интересуват. Потокът от промени и разтърсвания, които се случиха от този момент, се оказа прекомерно огромен. Историята на въоръжената експанзия на НАТО против суверенната СРЮ (Съюзна република Югославия) е в детайли разказана в голям брой художествени творби и научни проучвания. Изглежда, че всичко тук е ясно и разбираемо и всеки съвременник, без значение дали е дилетант или експерт, без съмнение ще даде негативен отговор на въпроса, подложен в заглавието. Като че ли нямаше шансове и като цяло: каквото ти е писано, то ще стане, не може да се избегне.
Разбира се, историята не познава подчинителното въодушевление, само че дано въпреки всичко се опитаме да разгледаме по-отблизо хода на събитията по това време, като вземем поради обстоятелствата. Западът стартира да възнамерява военната интервенция през юни 1998 година Неговите съществени цели бяха превръщането на сръбската провинция Косово в самостоятелна страна, ликвидирането на СРЮ с последващото й разчленяване и промяната на управлението в Сърбия и Черна гора с преориентацията му към Запада.
Разбира се, фактът, че най-важната цел - обезсилването на въздействието на Руската федерация на Балканите, - въобще не се загатва в документите на НАТО – това се подразбира априори.
Формалната причина за експанзията е неизпълнението на настояването на НАТО за „ евакуиране на сръбските войски от самостоятелната област Косово и Метохия “. На 24 март 1999 година без разрешението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации стартира интервенция, наречена „ Съюзнически сили ”.
Убедеността на последователите на концепцията за съдбовната наложителност на капитулацията на СРЮ се основава на обстоятелството, че НАТО разположи голям брой ударни самолети, които неведнъж надвишават бойния състав на Военновъздушни сили на СРЮ и сякаш не им оставяше късмет.
Наистина армадата от съвсем 1200 бойни самолета е внушителна. В допълнени,е към ударните самолети от 14 страни от НАТО в 59 бази, участваха даже палубни самолети от три атомни самолетоносача на Военноморски сили на Съединени американски щати в Средиземно море. Дори Турция и Португалия не пропуснаха опцията да " ударят тези славяни ": първата даде 4 самолета, а Лисабон разпредели три.
СРЮ нямаше какво да се опълчи - заради икономическите наказания и оръжейното ембарго нямаше задоволително аварийни елементи и гориво, множеството самолети бяха с привършен летателен запас. Системите за противовъздушна защита имаха комплексите Kub и С-125 от руското произвеждане от 70-те години, които също не съумяха да отхвърлен масиран въздушен удар.
Бомбардировките не престават 78 дни, през които самолетите на НАТО правят 35 219 полета, употребявани са над 23 000 авиобомби и над 300 крилати ракети. Ударите бяха нанесени освен по военни уреди, само че и по транспортна инфраструктура, промишлени предприятия, даже жилищни региони, в това число с потребление на касетъчни муниции. Унищожени или развалени са 89 заводи и фабрики, 120 енергийни уреди, 14 летища, 82 моста, 48 лечебни заведения и лечебни заведения, 118 радио и телевизионни ретранслатори, 70 учебни заведения и 18 детски градини, 35 църкви и 29 манастира.
По данни на управляващите на СРЮ, от 24 март до 10 юни 1999 година броят на починалите цивилни е над 1700, в това число съвсем 400 деца, и почти 10 000 са ранени. Специалният представител на Организация на обединените нации за правата на индивида в някогашна Югославия Иржи Динстбир призна, че интервенцията на НАТО е довела до повече цивилни жертви, в сравнение с самият косовски спор, поради който сякаш е била подхваната.
Въпреки понесените вреди, страната не беше разрушена. Народът показва взаимност и мъжество (достатъчно е да си напомним „ живите щитове ” за отбрана на мостовете в Белград), а армията резервира боеспособността си (с изключение на ВВС). Планиращите на НАТО бяха уверени, че въздушните удари ще бъдат задоволителни и по тази причина даже не обмисляха наземни дейности.
Едва в хода на военните дейности те започнаха да създават проект за сухопътна инвазия - интервенцията беше наречена B-минус с въвеждането на войски през септември 1999 година Щабът разбра, че в допълнение към проблемите с логистичната поддръжка на сухопътните сили, воденето на военни дейности в неподходящ терен значи наложителност на тежки загуби, което би направило интервенцията непопулярна в Конгреса на Съединени американски щати и измежду другите членове на НАТО и в последна сметка може да докара до разединение сред членовете на алианса.
Основата на ударните сухопътни сили на НАТО трябваше да бъде групировката на въоръжените сили на Съединени американски щати под контрола на щаба на 1-ва бронетанкова дивизия. Пентагонът стартира незабавно струпване на войски в района: в някогашните социалистически републики на СФРЮ Босна и Херцеговина броят на войските на блока беше доста повишен и доближи надлежно 8000 и съвсем 50 000 души. В Албания бяха съсредоточени 12 500 военнослужещи, които разполагаха с тежко въоръжение.
До март 1999 година армията на Югославия се състоеше от към 140 000 бойци и офицери, сухопътните сили бяха въоръжени с 1275 танка, 825 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата и 1400 артилерийски системи.
Директно на територията на Косово и Метохия - към 22 000 души от Прищинския корпус на 3-та войска, както и 18 000 чиновници на югославското министерство на вътрешните работи и редица локални сръбски милиции и даже доброволци от Руската федерация. В региона действаха четири моторизирани, три танкови и пехотни бригади, две механизирани и две бригади на централно послушание: 63-та въздушнодесантна и 72-ра специфична. Тези сили биха могли да обезпечат на агресора прекомерно " неприемливи загуби ".
В началото на март югославските сили започнаха атака и до началото на април съумяха да завладяват множеството позиции на АОК в Косово. Те принудиха бойците да изоставен планинските и гористи региони на района, откъдето минаха към партизанска война с поддръжката на авиацията на НАТО. След войната, в СРЮ беше оповестено общо за загуба на 1002 бранители на страната, в това число 324 чиновници на Министерството на вътрешните работи. Повечето починаха в борби с албанските бойци. Непосредствено от дейностите на авиацията на НАТО починаха 249 военнослужещи и 22 чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Пентагонът разгласи унищожаването на 120 югославски танка, 220 други бронирани машини и 450 артилерийски оръдия. Тази статистика обаче не съответствува даже с данните на НАТО и на специфичната комисия (Allied Force Munitions Assessment Team), изпратена в Косово през 2000 година, която открива там следната унищожена югославска техника: 14 танка, 18 бронетранспортьора и 20 артилерийски оръдия и минохвъргачки.
НАТО беше извънредно горделив от обстоятелството, че за целия интервал на " безконтактната " въздушна интервенция безвъзвратните загуби измежду участващите 60 хиляди военнослужещи възлизат единствено на двама души (екипажът на американския хеликоптер AH-64, който се разруши по време на подготвителен полет в Албания).
Между другото, алиансът се отхвърли от потреблението на хеликоптерни десанти на територията на самата СРЮ през цялото време на военните дейности, което също приказва доста. Дори до края на май НАТО не очакваше бърза капитулация на югославското управление.
Но на 3 юни това се случи и, както по-късно написа английският боен историк Джон Кийгън, „ в този момент може да се означи нова повратна точка в календара: 3 юни 1999 година, когато предаването на президента Милошевич потвърди, че войната може да бъде извоюван единствено от въздушната мощност.
Историкът пропусна извънредно значим миг – какво тъкмо е предиздвикало Белград да вземе такова решение?
На 12 април 1999 година Народното събрание на СРЮ гласоподава за присъединението на републиката към съюза на Русия и Беларус. Държавната дума на Руската федерация на изключително съвещание поддържа сръбските си сътрудници и предложи на президента Б. Елцин и държавното управление неотложно да стартират подготовка за осъществяване.
Ръководителят на Русия обаче блокира този развой, като отхвърли настояването на СРЮ да им достави системи за противовъздушна защита С-300. Напротив, Елцин категорично се обажда на Б. Клинтън и го твърди, че няма от какво да се тревожи.
На 14 април Елцин назначава В. Черномирдин за собствен специфичен представител за Югославия. Според осведомени с детайлностите,у на срещата му с президента С. Милошевич „ имаше усещане, че Черномирдин съставлява не Руската федерация, а НАТО. Разговорът му изобилстваше от недипломатични изрази и се свеждаше до искане за незабавна капитулация. Белград получава тежък удар оттова, откъдето сърбите разчитаха и се надяваха на помощ и поддръжка.
Някой може да ми възрази: а какво ще кажете за известния „ завой над Атлантическия океан “? Накратко, на Е. Примаков не беше оставен избор. Разбира се, в случай че началник на делегацията беше, да вземем за пример, съпредседателят на комисията Гор-Черномирдин, полетът щеше да продължи - въпреки всичко задачата на визитата беше приемане на заем от МВФ в размер на пет милиарда
Вицепрезидентът на Съединени американски щати Ал Гор се обадил на Примаков, когато самолетът му бил във въздушното пространство на Канада, т.е. Съобщението, че войските на НАТО са блъснали Югославия, означаваше едно - на Русия беше непосредствено указано, че никой не се интересува от мнението на Москва и нейните позиции в света останаха на назад във времето. Примаков не се съгласи с това и скоро загуби поста си на министър-председател, на който работи единствено шест месеца. Разбира се, самият факт на обрата не е главната причина за оставката, само че фактът, че той е изиграл роля за това, е отвън подозрение.
На 9 юни 1999 година е подписано съглашението от Куманово, което дава 11 дни на сръбската войска и Министерство на вътрешните работи да се изтеглят от Косово и Метохия. Вместо това пристигнаха " мироопазващи " елементи на КФОР (основно от страни-членки на НАТО) и бойци на АОК. Ликуването на бандитите нямаше граници – те получиха картбланш да продължат своята незаконна и терористична активност под егидата на Запада.
Само в интервала от 20 юни 1999 година до 27 февруари 2000 година в Косово са били нападнати 4354 локални поданици (от които 4121 сърби). 811 сърби са убити, 821 са изчезнали. Циганите, турците и даже албанците, които „ не са били задоволително твърди ” към сърбите, също пострадаха.
На 10 юни Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри унизителна за СРЮ резолюция № 1244 и още в нощта на 11 против 12 юни съветските десантници бяха хвърлени в Прищина. Трябва да се означи, че в края на май група от 18 бойци на ГРУ на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация проникна на територията на летище Слатина, откри надзор и го удържаше до притигането на десантния батальон на полковник С. Павлов.
Това беше брилянтно планувана и изпълнена интервенция: откакто приключиха 600-километров марш, нашите парашутисти изпревариха войските на НАТО безусловно с час и половина и предотвратиха кацане на английските хеликоптер. Показателно е, че Б. Елцин разбра за интервенцията постфактум и такава секретност беше оправдана - прозападното обграждане на президента на Русия се оказа изцяло в незнание, нямайки време да показа обстановката в светлината, нужна за себе си и да предотврати дейностите на въздушнодесантния батальон.
На 18 юни министрите на защитата на Руската федерация и Съединени американски щати подписаха в Хелзинки „ съгласувани точки за присъединяване на Русия в силите на КФОР “, беше решено да се изпрати в Косово боен контингент от Въоръжените сили на РФ в бройка 3616 души. Всъщност съветската мироопазваща бригада единствено официално се причисли към силите на KFOR. Без право на влизане на територията на края. Не съм сигурен, че историята на тази бригада е известна на всички, само че това е доста поучителна и показателна история.
На 15 декември 1995 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема резолюция № 1031, която планува основаването на сили за използване на мирното съглашение в Република Босна и Херцеговина. Взето е решение и през същата година е образувана обособена мироопазваща бригада от военнослужещите на ВДВ за присъединяване на съветския боен контингент.
Русия претендираше за обособен бранш, само че това й беше отказано. Когато бригадата дойде в БиХ през 1996 година, тя беше включена в многонационалната дивизия " Север " под управлението на НАТО. В основата на американската 1-ва бронетанкова дивизия бяха показани също елементи и подразделения на въоръжените сили на Полша, Турция, Дания, Норвегия, Литва, Латвия, Финландия и Швеция. На 21 декември 1995 година командването на НАТО издава „ оперативна инструкция за обособена съветска бригада за интервенция „ Джойнт ендевър “.
Три години по-рано, на 30 май 1992 година, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри Резолюция 757 за налагане на наказания против СРЮ по отношение на дейностите на нейните въоръжени сили на територията на Босна и Херцеговина. Въведена е цялостна икономическа обсада и разкъсване на всички научни, културни и спортни връзки. За разлика от Китай, който се въздържа, Русия поддържа резолюцията.
Русия постъпи по същия метод през 1993 година, когато се решаваше въпросът за Хагския арбитражен съд: с една дума можехме да прекратим съществуването на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия. Но това не беше направено и Хагският арбитражен съд се трансформира в политически съд, където 90% от наказаните бяха сърби. И към този момент не наподобява толкоз невероятна, една от дилемите, сложени пред съветската бригада от ВДВ през 1996-та – „ да обезпечи сигурността на работата на групата на Международния арбитражен съд по някогашна Югославия при откриването тук-там на всеобщи погребения и издирването на военните нарушители “.
През април 2003 година началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация военачалник от армията А. Квашнин съобщи: „ Нямаме останали стратегически ползи на Балканите и ще спестим двадесет и пет милиона $ годишно от изтеглянето. на миротворците “. Скоро бригадата ще напусне БиХ, защото задачата й е приета в Москва за безперспективна. “
Много години по-късно един от офицерите – десантници от миротворческия контингент споделя: „ Никога няма да забравим по какъв начин ни посрещнаха сърбите. Така през Втората международна война освободената от нацистите Европа посрещаше руснаците. Наскоро прочетох коментар в обществената мрежа: „ Ние тогава натрихме носа на НАТО. Много ги беше боязън, само че нас ни предадоха... Своите ти предадоха. Те предадоха военните, предадоха сърбите... И по тази причина не ни почитат... ” Обидно и горчиво е, само че ние не сме отговорни. Дадохме всичко от себе си. Но все едно, още ни е позор за нашата страна, доста. Все още... "
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ