Живодар Терзиев: БПГА гледа към новите технологии и алтернативи за мобилност
„ Потреблението на горива е доста по-сложен развой от оня обикновен образец „ колонка – револвер – контейнер “. Това е един великански бранш с доста висока норма на вложения, със сериозна данъчна тежест “, съобщи в изявление за БГНЕС Живодар Терзиев, ръководител на Българската петролна и газова асоциация.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: 20 години доста или малко са за БПГА?
Живодар Терзиев: 20 години Българска петролна и газова асоциация (БПГА) са доста – изключително за българската реалност като имате поради, че сме основани в оня миг на развиване на страната след 1990 година, в който трябваше дружно да извървим доста съществени пътеки, да ги превърнем в пътища, може би, в автомагистрали. А другояче, за международния бизнес развой 20 години е нищо. Но за нас те бяха доста значими.
Тези 20 години бяха извървени и през законодателството. Днес ние имаме секторен закон. Освен това нашият бизнес се контролира от дузина закони, правилници и наредби, които трябваше да бъдат признати за нормализиране на пазара, и хармонично пречупени, изключително след 2005-2007 година, към европейското законодателство. Лично аз се надявам, че най-хубавото, което имаме и ще имаме е задействането на секторния Закон за горивата. Вярно, първи браншови, тежък закон, само че той е изключително значим за вярното развиване и сполучливото действие на българския и в частност европейския пазар на горива.
БГНЕС: Този секторен закон видя бял свят на цената на какво?
Живодар Терзиев: Цената ще я дефинираме по-късно, може би от историята, оценките ще бъдат получени след години. Днес се пробват да ни припишат сепаратистки функционалности, делене на бизнеса. Аз бих споделил нещо друго – секторният закон е обединител на всички закони и наредби в страната, тъй че се основават предпоставки всички да бъдат равнопоставени.
По отношение на закона и законодателството – следва въвеждането и използването на още промени в законодателството, свързани с изменение на климата, енергийните спестявания, ВЕИ. И до момента в който Европа мисли към този момент по въпросните тематики, ние се занимаваме със злободневията сив бранш, контрабанда и неплащане на налози. Смятам това за неуместно. Този закон ще докара до доста по-добри неща за бранша.
БГНЕС: Казахте, че ви приписват сепаратистки функционалности. КРИБ ли визирате?
Живодар Терзиев: Не бих се фиксирал върху КРИБ. Оказа се по този начин, че българското общество, всички ние, от една страна мощно желаем да има ред и дисциплинираност у дома, само че не стопираме да си хвърляме боклука през терасата и да използваме общото стълбище за пепелник – в случай че позволите тази метафора. В този ред на мисли, може би в КРИБ не могат да оценят задоволително добре резултата, само че той ще бъде позитивен за всички участници на пазара. Въпрос на време е това да бъде преосмислено от тези, които не желаят внедряването на закона.
БГНЕС: Ако се върнем още веднъж на основните думи „ 20 години “, какво не можахте да свършите и съжалявате за това?
Живодар Терзиев: По някакъв метод пропуснахме опцията да разбираем и да потвърдим, че потреблението на горива е доста по-сложен развой от оня обикновен образец „ колонка – револвер – контейнер “. Това е един великански бранш с доста висока норма на вложения, със сериозна данъчна тежест. Пропуснахме да разбираем на нашите клиенти, че става въпрос за доста по-голям и виновен бизнес модел, в сравнение с ни се приписва.
БГНЕС: Чувствате се по някакъв метод неразбрани от страна на бизнеса във връзка с законодателството? Не бяха малко и митингите във връзка с промяната на касовите апарати.
Живодар Терзиев: Тъй като БПГА е огромна част от бранша, смятам, че сме разбирани. Разбира се, упованието на друга огромна група от участниците на пазара е да бъде анулирано или отсрочено законодателното деяние – изключително когато е рестриктивно. То е такова за да опази бюджета на страната и идните вложения, които се вършат от позиция на Парижкото съглашение и климата. Надявам се след два месеца министър председателят Борисов, както направи не малко за този закон и бранша, да продължи по този начин, че той да бъде и прилаган сполучливо.
По отношение на офанзивите против БПГА няма да се уморя да дублирам и персонално ще обясня на всеки конкурент позитивните и негативните страни на закона, който няма да раздели, а ще консолидира бранша. Това е и главният ни приоритет.
Що се отнася до фискалните апарати – ние сме контролирани по реда на отчитане на продажбите повече от 20 години. Да, следва замяна на устройствата, това е въпрос и решение на Министерство на Финансите и Национална агенция за приходите, само че ние в бранша (и освен членовете на БПГА) се отнасяме отговорно към този развой.
БГНЕС: Освен закона за горивата, кои са вашите съществени цели?
Живодар Терзиев: Виждайки визията на Европа за интервала 2030-2050 година, би трябвало надълбоко в нас да признаем, че опазването на климата, спестяването на въглеродни излъчвания, ВЕИ, ще бъдат тематики за Европа в подтекста на енергийния баланс, не през идващите години, а през идващото столетие. Колкото и да имаме сантиментално възприятие към нефта и нефтопродуктите, БПГА ще се обърне с лице към новите технологии и други възможности за подвижност, които към този момент чукат на нашата врата.
Друг приоритет е консолидиране на бранша.
БГНЕС: Част от тематиките, за които говорихме, ще залегнат и на експертно равнище по време на конференцията, която организирате. Какво да чакаме от форума?
Живодар Терзиев: На 14 май ще проведем интернационална конференция на тематика: “20 години Българска петролна и газова асоциация “. Поканили сме и ще участват министри от държавното управление, депутати, всички наши членове. Лично съм поканил сътрудници от необятната външна страна, в това число и сътрудници от средите, които не до такава степен поддържат и поддържат секторния закон. Именно с цел да сложим началото на сливане на бранша. Освен доклада за активността – какви бяхме, сме и ще бъдем, ще засегнем законодателството, сивия бранш, контрабандата, ВЕИ, нови сили за подвижността. Има посетители от чужбина, които ще създадат презентации какво се чака за потребителите, бъдещите генерации с небосвод през 2050 година. Надявам се на сполучлива конференция, която да отвори вратите и за останалите играчи в бранша и да им покаже, че тематиката „ Резервоар-колонка-касов уред “ е дребна и несъществена на фона на дилемите, които идват през 2030-2050 година Едно е ясно – чака ни доста работа. /БГНЕС
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: 20 години доста или малко са за БПГА?
Живодар Терзиев: 20 години Българска петролна и газова асоциация (БПГА) са доста – изключително за българската реалност като имате поради, че сме основани в оня миг на развиване на страната след 1990 година, в който трябваше дружно да извървим доста съществени пътеки, да ги превърнем в пътища, може би, в автомагистрали. А другояче, за международния бизнес развой 20 години е нищо. Но за нас те бяха доста значими.
Тези 20 години бяха извървени и през законодателството. Днес ние имаме секторен закон. Освен това нашият бизнес се контролира от дузина закони, правилници и наредби, които трябваше да бъдат признати за нормализиране на пазара, и хармонично пречупени, изключително след 2005-2007 година, към европейското законодателство. Лично аз се надявам, че най-хубавото, което имаме и ще имаме е задействането на секторния Закон за горивата. Вярно, първи браншови, тежък закон, само че той е изключително значим за вярното развиване и сполучливото действие на българския и в частност европейския пазар на горива.
БГНЕС: Този секторен закон видя бял свят на цената на какво?
Живодар Терзиев: Цената ще я дефинираме по-късно, може би от историята, оценките ще бъдат получени след години. Днес се пробват да ни припишат сепаратистки функционалности, делене на бизнеса. Аз бих споделил нещо друго – секторният закон е обединител на всички закони и наредби в страната, тъй че се основават предпоставки всички да бъдат равнопоставени.
По отношение на закона и законодателството – следва въвеждането и използването на още промени в законодателството, свързани с изменение на климата, енергийните спестявания, ВЕИ. И до момента в който Европа мисли към този момент по въпросните тематики, ние се занимаваме със злободневията сив бранш, контрабанда и неплащане на налози. Смятам това за неуместно. Този закон ще докара до доста по-добри неща за бранша.
БГНЕС: Казахте, че ви приписват сепаратистки функционалности. КРИБ ли визирате?
Живодар Терзиев: Не бих се фиксирал върху КРИБ. Оказа се по този начин, че българското общество, всички ние, от една страна мощно желаем да има ред и дисциплинираност у дома, само че не стопираме да си хвърляме боклука през терасата и да използваме общото стълбище за пепелник – в случай че позволите тази метафора. В този ред на мисли, може би в КРИБ не могат да оценят задоволително добре резултата, само че той ще бъде позитивен за всички участници на пазара. Въпрос на време е това да бъде преосмислено от тези, които не желаят внедряването на закона.
БГНЕС: Ако се върнем още веднъж на основните думи „ 20 години “, какво не можахте да свършите и съжалявате за това?
Живодар Терзиев: По някакъв метод пропуснахме опцията да разбираем и да потвърдим, че потреблението на горива е доста по-сложен развой от оня обикновен образец „ колонка – револвер – контейнер “. Това е един великански бранш с доста висока норма на вложения, със сериозна данъчна тежест. Пропуснахме да разбираем на нашите клиенти, че става въпрос за доста по-голям и виновен бизнес модел, в сравнение с ни се приписва.
БГНЕС: Чувствате се по някакъв метод неразбрани от страна на бизнеса във връзка с законодателството? Не бяха малко и митингите във връзка с промяната на касовите апарати.
Живодар Терзиев: Тъй като БПГА е огромна част от бранша, смятам, че сме разбирани. Разбира се, упованието на друга огромна група от участниците на пазара е да бъде анулирано или отсрочено законодателното деяние – изключително когато е рестриктивно. То е такова за да опази бюджета на страната и идните вложения, които се вършат от позиция на Парижкото съглашение и климата. Надявам се след два месеца министър председателят Борисов, както направи не малко за този закон и бранша, да продължи по този начин, че той да бъде и прилаган сполучливо.
По отношение на офанзивите против БПГА няма да се уморя да дублирам и персонално ще обясня на всеки конкурент позитивните и негативните страни на закона, който няма да раздели, а ще консолидира бранша. Това е и главният ни приоритет.
Що се отнася до фискалните апарати – ние сме контролирани по реда на отчитане на продажбите повече от 20 години. Да, следва замяна на устройствата, това е въпрос и решение на Министерство на Финансите и Национална агенция за приходите, само че ние в бранша (и освен членовете на БПГА) се отнасяме отговорно към този развой.
БГНЕС: Освен закона за горивата, кои са вашите съществени цели?
Живодар Терзиев: Виждайки визията на Европа за интервала 2030-2050 година, би трябвало надълбоко в нас да признаем, че опазването на климата, спестяването на въглеродни излъчвания, ВЕИ, ще бъдат тематики за Европа в подтекста на енергийния баланс, не през идващите години, а през идващото столетие. Колкото и да имаме сантиментално възприятие към нефта и нефтопродуктите, БПГА ще се обърне с лице към новите технологии и други възможности за подвижност, които към този момент чукат на нашата врата.
Друг приоритет е консолидиране на бранша.
БГНЕС: Част от тематиките, за които говорихме, ще залегнат и на експертно равнище по време на конференцията, която организирате. Какво да чакаме от форума?
Живодар Терзиев: На 14 май ще проведем интернационална конференция на тематика: “20 години Българска петролна и газова асоциация “. Поканили сме и ще участват министри от държавното управление, депутати, всички наши членове. Лично съм поканил сътрудници от необятната външна страна, в това число и сътрудници от средите, които не до такава степен поддържат и поддържат секторния закон. Именно с цел да сложим началото на сливане на бранша. Освен доклада за активността – какви бяхме, сме и ще бъдем, ще засегнем законодателството, сивия бранш, контрабандата, ВЕИ, нови сили за подвижността. Има посетители от чужбина, които ще създадат презентации какво се чака за потребителите, бъдещите генерации с небосвод през 2050 година. Надявам се на сполучлива конференция, която да отвори вратите и за останалите играчи в бранша и да им покаже, че тематиката „ Резервоар-колонка-касов уред “ е дребна и несъществена на фона на дилемите, които идват през 2030-2050 година Едно е ясно – чака ни доста работа. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ