Потомка на Васил Левски е журналист и психотерапевт! Ето коя е тя!
Потомка на Васил Левски е публицист и психотерапевт! Ето коя е тя!
Потомка на Апостола на свободата Христина Богданова работи като психотерапевт. Има бакалавърска степен по публицистика и всеобща връзка от Американския университет в Благоевград. Завършвила е магистратура по логика на психиката и психопатология на развиването във Варненския свободен университет. Омъжена, с две деца. В навечерието на 3 март Богданова даде прелюбопитно изявление:
– Госпожо Богданова, каква е родствената ви връзка с Левски?
– Родствената ми връзка с Левски е по линия на сестра му Яна, която единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви основава свое семейство дружно с Андрей Начов, който с изключение на шурей му е и един от най-верните съратници. Те имат общо девет деца, само че единствено три от тях оставят потомство до наши дни.
Това са дъщерите им Гина, София и най-малката Елена. Аз съм роднина на Дякона по линия на най-малката – Елена. Сестрата на Левски – Яна, ми е пра-прабаба. Около 28 души са живите роднини на Дякона през днешния ден по тази линия през тези три разклонения.
– Кой е най-малкият роднина?
– Най-малкият е отново от моето отклонение по линия на Елена – това е Карина Томова, която е единствено на 1,2 месеца.
– Смятате ли, че имате образна аналогия с Левски? Виждам, че имате сини очи като него.
– Когато се срещам с разнообразни хора, те постоянно ми споделят, че имаме огромна аналогия, тъй като съм със светла кожа, светла коса и сини очи. Казвали са ми, че в челото имам образна аналогия с него. Аз също намирам такава. Въпреки че преди време беше направено антропологично проучване и съгласно него образно наподобявам, само че антропологично не.
То беше във връзка на един документален филм, които беше сниман преди няколко години за родствениците на Левски. Антропологът по снимков материал тогава беше направил това умозаключение, че по-старите генерации в рода ни имат антропологично подобие с Левски.
– Има ли хора в рода ви, които носят името Васил? Популярно ли е в рода ви?
– Всъщност след него от рода на Яна има единствено един Васил. По някаква причина не се употребява това име. Ставало е дума, чудили сме се за какво е по този начин, само че има някакво, по-скоро несъзнавано отбягване на това име. То си принадлежи на Левски.
– Какво във вашето семейство се предава като история за Дякона, която хората няма по какъв начин да знаят?
– Не са чак толкоз доста, само че са непокътнати родови истории. Те са по-скоро свързани с детството му, ученическите му години и с връзките в фамилията. Обхващат интервала, преди да се отдаде напълно на революционната активност. Когато отрязва косите си на знаменателния Великден през 1864 година и ги дава на майка си да ги пази, той в действителност оттова насетне повече не прекрачва прага на родния си дом.
Срещите сред Левски, майка му и сестра му стават извънредно мъчно и са нищожни през тези 9 години. От този миг до гибелта му има може би не повече от 4-5 срещи, които са доста мъчно проведени.
Запазените родови истории оказват помощ да се ориентираме кои са тези фактори и условия и връзки, които са съдействали за това Васил да се трансформира в този наш народен воин от подобен мащаб. В последна сметка какви ставаме в немалка степен зависи от кое място потегля животът ни.
– Какъв е бил като дете?
– Знаете ли, иска ми се да ви опиша една история, която моят дядо ми е разказвал. Той е бил дете, когато баба Яна е била още жива. Това е първата история, която съм чула за Левски, когато аз самата бях дребна. Моят дядо Андрей разказваше, че баба Яна доста обичала да му я споделя, като че ли й била обичаната история за брат й.
Тя метяла на двора, вършела някаква домакинска работа, а Левски си играел към нея. Бил е към 5-6 години. Ту си играел, ту се спрял пред нея и я попитал: „ Абе, како, знаеш ли какъв ще стана, като порасна? “. Известно време тя не му обръщала внимание, само че той си играел, спирал пред нея и отново я попитал: „ Какъв ще стана, като порасна? “.
В един миг тя се заинтересувала и почнала да допуска: „ Какъв ще станеш бе, Василе? “ Тя почнала да изрежда: поп, майстор, само че отговорът все бил негативен. Тогава тя заинтригувано го попитала: „ Добре, а какъв ще станеш тогава? “. Васил се спрял пред нея, погледнал я със сериозното си лице и с красивите си сини очи й споделил: „ Един господ знае и аз “.
И траял да си играе. Баба Яна усетила това като някакво огромно предвещание. Тази е една от непокътнатите истории, която всякога, когато я описвам, надълбоко ме развълнува.
Музеят на Васил Левски в Карлово
– В какво семейство е израснал?
– Много неща могат да се кажат за фамилията и за полезностите, в които е възпитаван. И дядо Иван, и баба Гина са били доста стойностни хора. Например дядо Иван е бил толкоз почтен и обективен, че когато съседите му имали разногласия между тях, отивали да го питат по какъв начин би ги разрешил. Те са вярвали в неговата правдивост.
Баба Гина е била доста работлива, доста оправна и в това време доста горда жена, която не разрешавала каквато и да е демонстрация на пренебрежение. Били задружни и сплотени. Левски е академик от дребен да слуша и да чува, само че в това време да има и позиция и да я изявява. Явно е растял в доста удобна среда, тъй като и Карлово е бил от градчета в българските земи по това време с процъфтяваща търговия, занаяти и будни хора.
Васил бил доста палаво, буйно и игриво дете. Предизвиквал е приятелите си, обичал е да играе край горите в Карлово, да се катерят по дърветата, да се гонят и да се борят. В същото време е бил доста ученолюбив. Казват, че горял като в тресчица, когато предстояло да потегля на учебно заведение. Пред всичките си другари се хвалил по какъв начин родителите му го завели на пазара да му купят нови облекла, тъй като ходенето на учебно заведение било празник.
Ето от подобен вид са историите, които поколенията преди мен са запазили и аз ги описвам, тъй като имам вяра, че това е метод да вардя паметта освен на Васил Левски, само че и на цялото семейство.
– Разкажете за символичното ампутиране на косите на Левски, посредством което той се посвещава на битката за независимост на България?
– Левски отрязва косите си на Великден 1864 година. На първата работа той пее в хора с дяконовските облекла и дългата си коса. След това сред двете служби отива с другари в една околност в Карлово – Алтън чаир.
Той си подготвя ножица и забрадка. Кара своите другари да му отрежат косите. Те обаче му споделят, че това е осквернение и няма да го създадат. Но Левски е несклоняем, отрязва си косите и ги прибира в кърпата. На втората работа пее с отрязани коси и с фес на главата си, което провокира възмущението на карловци. По-късно се вижда с майка си и й ги дава.
Той й споделя, че други са потребностите на обичаното му родно място и той не може да извършва повече духовната си служба. Дава косите на майка си да ги прибере със заръката да ги пази в сандъка си, до момента в който научи, че е умрял и тялото му не бъде открито. Тогава да ги извади, опее и погребе. Баба Гина ги пази до своята гибел.
– Как схваща баба Гина, че синът й е мъртъв?
– Когато новината стига до Карлово, никой не смее да й каже, че синът й е умрял. Те обаче са имали доста мощна връзка и сякаш е усещала. Един ден отива в църквата и пита свещеника дали има вести от София. Тогава той й отвръща: „ Аз не мога да те неистина в божия храм. Синът ти Василий не е жив още от заранта 6 февруари “.
Тогава тя не споделя нищо. Прибира се и мълчи няколко дни. След това се връща с тях, с цел да бъдат опяни, само че сърце не й дават да ги погребе. След това Яна пази косите на брат си. Те са при нея до 1907 година. Заедно с тогавашните ни роднини вземат решение, че косите принадлежат на цяла България. Подготвят едно писмо до тогавашния министър на просвещението и подаряват косите.
По-голямата част от тях са във Военноисторическия музей. Друга част са в параклисчето, което се намира в Националния музей „ Васил Левски “. Това е родната му къща в Карлово. Тогава баба Яна отделя по едно кичурче на своите деца и това са най-ценните реликви, които пазим в домовете си. Това е едно от дребното материални неща, които са съхранени от Левски.
– Има ли легенди към Левски, които бихте желали да се развенчаят?
– Прави усещане, че към датите, на които означаваме гибелта или рождението му, през последните години интензивно плъзват едни погрешни изказвания, свързани с майка му. Например, че баба Гина се била удавила, а тя не е. Не мога да схвана каква е повода да циркулират и какво целят, само че са надълбоко погрешни. Майка му почива от сърдечна болест.
Тя е имала извънредно тежък живот. Има история при едно от търсенията на Левски, което се случва към Петровден. Правят хайки и първо търсят Дякона в родната му къща. Майка му обаче не е в дома си, а на посетители при родственици за Петровден. Тогава отиват в къщата, където е гостувала на нейни близки, и желаят да изкаже къде е синът й.
Тя е била огромна куражлийка. Общо взето, схваща бързо, че нямат никаква информация къде е и им споделя нещо от сорта: „ Вие сте такава огромна империя и не можете да разберете къде е, та аз, простата и неука жена, ще знам къде е този пройдоха “. Всъщност тогава, с цел да я изплашат, я поставят в кофата до герана и потеглят да я спускат, сякаш, че ще я давят, с цел да каже къде е синът й.
Тя не прави това, несъмнено. Тази действителна история се употребява, с цел да се твърди, че сякаш се била самоубила, което не е правилно. Цялото семейство на Левски са дали своя дан за освободителното придвижване по друг метод. Един от братята на Левски – Христо, доста поддържа брат си. Той взема решение да стане хъш и отива да се включи във Втората българска легия.
Поради здравословни аргументи обаче той не е признат в нея. Той доста поддържа брат си. Това е времето, в което Васил претърпява коремна интервенция. Той поддържа и оказва помощ на Левски да почисти концепцията си по какъв начин тъкмо да се провежда тази революционна мрежа от комитети в страната.
– Какво друго бихте желали да развенчаете, което битува, а е погрешно?
– Много подчертаваме на това, че е предаден и никой не е опитал да го избави. Битуват легенди, че надали не две пияни заптиета са го заловили инцидентно, а това въобще не е истина. Благодарение на документите, които са разкрити от чиновници на Национален музей „ Васил Левски “, в османския списък става ясна значимостта на Арабаконашкия грабеж през септември 1872 година.
След обира Османската империя употребява агентурния си уред, полиция, военна сили, с цел да го търсят. Властите са разполагали с негов портрет с доста детайлно изложение по какъв начин тъкмо е изглеждал – да вземем за пример, че е имал рижи мустаци и така нататък
– Тоест той е издирван интензивно.
– Да, благодарение на този портрет той е бил издирван извънредно интензивно и обръчът към него се е стеснявал. Така че въобще не е инцидентно неговото залавяне. По мемоари на съвременници на случката при Къкринското ханче отряд от 120 души го залавя. Те са били наясно кой е този човек и каква е неговата роля в организирането на освободителното придвижване.
Има пуснати голям брой спекулативни информации за това къде ще го закарат и къде ще минат. Знае се за най-малко четири опита, направени за неговото избавяне макар окаяното положение на организацията към оня миг. Тя е много поразбита към оня миг след обира, тъй като мнозина са хванати.
Разбира се, че има изменничество, само че има и рисковани опити на значително българи да го спасят макар доста тежкото състояние на цялата революционна организация към този миг.
Източник: Телеграф
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категории България и Живот
