Потърсих за коментар адвокат Стефан Левашки след като видях негов

Потърсих за коментар юрист Стефан Левашки откакто видях негов пост във фейсбук страницата му, който ме впечатли:

"В края на работния ден чаках в едно районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи да освободят клиента ми. В рамките на половин час пристигнаха три дами, едната да се оплаче от закана с ликвидиране от неин комшия, а другите бяха с медицински за нанесени им от техни близки леки телесни повреди.

Познайте дали отегчения дежурен офицер одобри сигналите на най-малко едната от тях. Първата беше отпратена да си напишела жалбата в къщи, а на другите две бе обяснено, че полицията не се занимава с леки телесни повреди.

Попитах постовия за какво най-малко не насочват измъчваните дами към прокуратурата или към юрист, откакто на тях не им се занимава, такива били инструкциите от началството ми изясни той. Изводите и мненията оставям на Вас, аз персонално запомних думите на уплашената и обезпокоена жена от заканата за ликвидиране, която беше получила - нека да съм жива на следващия ден, та да съумея да Ви донеса писмена тъжба. "

Това е единствено частица от веригата на многото случаи на принуждение, където очевидно жертвата би трябвало да потвърждава, че е почтена, вместо да бъде предпазена стремително.

Попитах юрист Левашки кои са най-драстичните пропуски в нашето законодателство? Има ли задоволителна социална непоносимост към домашното принуждение? С вързани ръце ли е полицията, с цел да отреагира съответно на домашното принуждение? Необходима ли е ратификация на Истанбулската спогодба?

Адвокат Левашки е безапелационен, че няма задоволителна социална толерантност към домашното принуждение.

"От една страна е прекомерно консервативното ни общество изключително в дребните обитаеми места, където не се смята за неправилно това да си побийваш дамата и децата, а доста постоянно и възрастните родители, от друга със в този момент настоящия Закон за отбрана от домашното принуждение /ЗЗДН/, който стъпи на неправилна повърхност производството да се развива по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, а не на наказателния. Това води до много злоупотреби от страните и събиране на доказателства за едни бъдещи бракоразводни процеси или попечитество и режими на рандеву с малолетните деца, а постоянно и за финансово изнудване сред страните ", разяснява Левашки.

Според него тези случаи са въпреки всичко по-редки, само че не са изключения.

"Полицията на процедура е с вързани ръце, тъй като до момента в който няма правосъдно решение по Закона за отбрана на домашното принуждение, тя не може действително да се намеси, даже да има потърпевшия съдебно-медицинско уверение за породени му телесни повреди. Това на процедура е по този начин заради настоящото ни законодателство, което планува нанесената лека телесна щета, а в случай че лицата са съпрузи, възходящи, низходящи, братя или сестри даже и междинната телесна такава, да се преследват по частен път, а не посредством прокуратурата. Пострадалото лице би трябвало да си заведе частна просба в съда, по която се образува наказателно частен темперамент дело, в което частния ищец би трябвало да потвърждава виновността на лицето, което му е нанесло телесната щета. Това е и един от най-съществените пропуски или по-скоро пороци на българското законодателство в тази тенденция ", безапелационен е Левашки.

Левашки съобщи, че той е за приемането на така наречен Истанбулска спогодба.

"Според мен, публичните страхове бяха мощно манипулирани и експлоатирани, прочетох я деликатно и в действителност имам вяра, че главния и смисъл е отбрана на дамите и децата като жертви на принуждение. Смятам, че с приемането би се хармонизирало нашето законодателство и би се дала опция за попълване на пропуски и премахване на пороци във вътрешното ни законодателство ", разяснява Левашки.