Св. Серафим Чудотворец служел в руската църква в Княжево
Построеният от белогвардейци инвалиди храм дава разтуха на офицери и графини
Църквата „ Свети Пантелеймон “ в столичния квартал " Княжево " е известна като светата обител на бялата съветска емиграция. Тук са намерили разтуха офицери и графини, избягали от болшевиките. Построена е през 1923 година от съветските военни инвалиди, принудени да изоставен родината си след революцията през 1917 година Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общественост в Париж, по-точно в предградието " Кламар ". Това са и първите две черква на прокудените руснаци в чужбина.
По това време ръководител на Съюза на съветските военни инвалиди у нас е Дмитрий Александрович Абрамович - полковник, джентълмен на Георгиевския кръст. Положението на съветските емигранти инвалиди по това време било отчайващо: „ Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или продънен череп, само че с гордостта на съветски офицери, с особени разбирания за чест, а в джоба си няма нито стотинка, само че с кръст на гърдите ", гласи истинският текст.
" Свети Пантелеймон " се води домашна черква към Инвалидния дом в " Княжево ", който първоначално се е помещавал във вили чартърен. По-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации. Сред тях бил и Руско-българския комитет под управлението на митрополит Стефан, който бил изключително съпричастен. От 1923 до 1944 година България, както и всички страни - членки на Лигата на нациите, годишно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на съветските белоемигранти. Селската община в " Княжево " пък отделила сектор за гратис сечене на дърва.
Щом разбрал за желанието на инвалидите да се трудят,
цар Борис ІІІ изпратил тезгях и комплект принадлежности.
Църквата била същински нравствен център за всички съветски емигранти. Била дребна, като селска къща. За инвалидите обаче била жизненонеобходима. Много от тях донесли фамилните икони. Със славата на чудотворна била Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път. Тя принадлежала на съветски царски водач, който останал да служи на военната авиация и при болшевиките. Преди всеки въздушен пердах той взимал иконата в самолета. Винаги оцелявал, въпреки от време на време всички самолети към него да били сваляни. Един-единствен път в бързината не запомнил да вземе иконата. Точно тогава водачът бил свален и покорен.
Иконата е донесена в " Княжево " през 60-те години от различен белогвардеец, който споделя и нейната история.
Ликовете на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица също са доста антични и се съхраняват и до през днешния ден. Иконата на княз Александър Невски пък е подарена от съветски монаси в Атон на император Александър ІІІ, излиза наяве от надписа на гърба <210>. Внимателно се съхраняват неповторими ръкописни ноти на православните песнопения от 20-те и 30-те години на м.в.
В началото в храма служили свещеници емигранти - Шевельский, Георгий Голубцов, Андрей Ливен, княз Николай Бутков. По-късно в " Св. Пантелеймон ", като част от тогавашната Руска задгранична черква на емиграцията, служи постоянно Богучарският архиепископ Серафим Соболев. Той бе канонизиран през 2016 година за светец, взаимно от Българската и Руската черква. Сега хиляди хора посещават гроба на св. Серафим Софийски Чудотворец в Руската черква в столицата, където оставят писма с молби до светеца. Приживе владиката подарява 10 хиляди лв. за оказване на незабавна помощ на група инвалиди, останали без покрив в студената зима на 1923-1924 година
Благодарение на своята дейна активност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на съветските инвалиди остава най-организираната и дейна съветска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя образ и храмът „ Св. Пантелеймон ".
Скромната камбанария била украсена с превъзходна камбана,
подарена от ген. Сизов през 1937 година Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени след идването на комунистите на власт в България, храмът на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него в никакъв случай не е прекъсвана, въпреки че броят на енориашите последователно намалявал. След Втората международна война доста емигранти решили да се върнат в родината си.
През 1977 година с решение на Светия синод на БПЦ църквата „ Св. Пантелеймон " е придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София - храма „ Св. Николай Мирликийски ". През 1993 година Руската фондация за състрадание и просвета извърши ремонт. По план на Олег Соболев - съветски проектант, живеещ в България, е завършена камбанарията. Вратите били укрепени и 13 железни решетки били сложени на всички прозорци. Средствата (хиляда швейцарски франка) дарил барон Едуард Александрович декор Фалц-Фейн, живеещ по това време в Лихтенщайн. Николай Трейман направил прелестни фотоси на всички икони. И напълно в точния момент. През нощта на 23 против 24 юни 1994 година храмът бил ограбен. Престъпниците разрушили решетката на прозореца и откраднали сребърен напрестолен кръст и 8 икони. След това произшествие външните прозорци на храма били зазидани. Понастоящем фасадата на храма е ремонтирана, а интериорната част е непокътната като от време оно. Много са донорите и в днешно време.
В дребната небесносиня черква всеки може да отиде, да възпламени свещ и да се помоли. Вътре към момента витае духът на остарялата съветска аристокрация. Признат като културно-исторически монумент, храмът е ненарушим и закрилян от страната и енорията в очакване на своята 100-годишнина през 2023 годин.
Автор ОЛЯ АЛ-АХМЕД
Църквата „ Свети Пантелеймон “ в столичния квартал " Княжево " е известна като светата обител на бялата съветска емиграция. Тук са намерили разтуха офицери и графини, избягали от болшевиките. Построена е през 1923 година от съветските военни инвалиди, принудени да изоставен родината си след революцията през 1917 година Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общественост в Париж, по-точно в предградието " Кламар ". Това са и първите две черква на прокудените руснаци в чужбина.
По това време ръководител на Съюза на съветските военни инвалиди у нас е Дмитрий Александрович Абрамович - полковник, джентълмен на Георгиевския кръст. Положението на съветските емигранти инвалиди по това време било отчайващо: „ Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или продънен череп, само че с гордостта на съветски офицери, с особени разбирания за чест, а в джоба си няма нито стотинка, само че с кръст на гърдите ", гласи истинският текст.
" Свети Пантелеймон " се води домашна черква към Инвалидния дом в " Княжево ", който първоначално се е помещавал във вили чартърен. По-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации. Сред тях бил и Руско-българския комитет под управлението на митрополит Стефан, който бил изключително съпричастен. От 1923 до 1944 година България, както и всички страни - членки на Лигата на нациите, годишно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на съветските белоемигранти. Селската община в " Княжево " пък отделила сектор за гратис сечене на дърва.
Щом разбрал за желанието на инвалидите да се трудят,
цар Борис ІІІ изпратил тезгях и комплект принадлежности.
Църквата била същински нравствен център за всички съветски емигранти. Била дребна, като селска къща. За инвалидите обаче била жизненонеобходима. Много от тях донесли фамилните икони. Със славата на чудотворна била Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път. Тя принадлежала на съветски царски водач, който останал да служи на военната авиация и при болшевиките. Преди всеки въздушен пердах той взимал иконата в самолета. Винаги оцелявал, въпреки от време на време всички самолети към него да били сваляни. Един-единствен път в бързината не запомнил да вземе иконата. Точно тогава водачът бил свален и покорен.
Иконата е донесена в " Княжево " през 60-те години от различен белогвардеец, който споделя и нейната история.
Ликовете на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица също са доста антични и се съхраняват и до през днешния ден. Иконата на княз Александър Невски пък е подарена от съветски монаси в Атон на император Александър ІІІ, излиза наяве от надписа на гърба <210>. Внимателно се съхраняват неповторими ръкописни ноти на православните песнопения от 20-те и 30-те години на м.в.
В началото в храма служили свещеници емигранти - Шевельский, Георгий Голубцов, Андрей Ливен, княз Николай Бутков. По-късно в " Св. Пантелеймон ", като част от тогавашната Руска задгранична черква на емиграцията, служи постоянно Богучарският архиепископ Серафим Соболев. Той бе канонизиран през 2016 година за светец, взаимно от Българската и Руската черква. Сега хиляди хора посещават гроба на св. Серафим Софийски Чудотворец в Руската черква в столицата, където оставят писма с молби до светеца. Приживе владиката подарява 10 хиляди лв. за оказване на незабавна помощ на група инвалиди, останали без покрив в студената зима на 1923-1924 година
Благодарение на своята дейна активност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на съветските инвалиди остава най-организираната и дейна съветска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя образ и храмът „ Св. Пантелеймон ".
Скромната камбанария била украсена с превъзходна камбана,
подарена от ген. Сизов през 1937 година Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени след идването на комунистите на власт в България, храмът на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него в никакъв случай не е прекъсвана, въпреки че броят на енориашите последователно намалявал. След Втората международна война доста емигранти решили да се върнат в родината си.
През 1977 година с решение на Светия синод на БПЦ църквата „ Св. Пантелеймон " е придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София - храма „ Св. Николай Мирликийски ". През 1993 година Руската фондация за състрадание и просвета извърши ремонт. По план на Олег Соболев - съветски проектант, живеещ в България, е завършена камбанарията. Вратите били укрепени и 13 железни решетки били сложени на всички прозорци. Средствата (хиляда швейцарски франка) дарил барон Едуард Александрович декор Фалц-Фейн, живеещ по това време в Лихтенщайн. Николай Трейман направил прелестни фотоси на всички икони. И напълно в точния момент. През нощта на 23 против 24 юни 1994 година храмът бил ограбен. Престъпниците разрушили решетката на прозореца и откраднали сребърен напрестолен кръст и 8 икони. След това произшествие външните прозорци на храма били зазидани. Понастоящем фасадата на храма е ремонтирана, а интериорната част е непокътната като от време оно. Много са донорите и в днешно време.
В дребната небесносиня черква всеки може да отиде, да възпламени свещ и да се помоли. Вътре към момента витае духът на остарялата съветска аристокрация. Признат като културно-исторически монумент, храмът е ненарушим и закрилян от страната и енорията в очакване на своята 100-годишнина през 2023 годин.
Автор ОЛЯ АЛ-АХМЕД
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ