Модерна „Госпожица Юлия“ прелъстява в театър „Възраждане“
Пословичният мизантроп Аугуст Стриндберг възкръсва в столичния спектакъл „ Възраждане “ с модерното светоусещане на трима души, които преследват персонално благополучие и/или издигане по публичната стълба в новия театър на режисьора Антон Угринов „ Госпожица Юлия “. В тази магнетична и жестока история за богатото момиче, което прелъстява иконома на дома, само че се изправя пред последствията от своето обществено „ проваляне “ и драмата да бъде свободна жена в един към момента закостенял мъжки свят, някои от героите знаят какво желаят и по какъв начин да го реализиран, други, не толкоз приспособими и обществено пластични – не. И в това е част от нещастието на хора като Юлия, които вероятно биха могли да бъдат духовно красиви и мощни, само че се прекършват и биват стъпкани, попадайки в хубавичко прагматична хватка на прислужници като Жан и Кристин. В този постоянно настоящ любовен триъгълник, пращящ от еротично напрежение и неудържимо избухнали единствено за една нощ усеща – нощта против Еньовден, в която всички задръжки падат и всички стремежи са постижими, цялото си създание влагат трима превъзходни, „ тотални “ артисти: Виттория Николова, Лиляна Шомова и Боян Младенов.
Още при започване на модерната интерпретация на Угринов и на поета Стефан Иванов (автор на виртуозно осъвременената драматургична версия, в която има телевизия, обществени мрежи и жълти медии, а задочно присъстващият граф е министър) сцената се изпълва с очевидни или по-скрити знаци. Като тъпчещи господари или послушни бойци са подредени десетки ботуши – сянката на невидимата власт, която героите се пробват да упражняват или чийто резултат изпитват. Жан се появява в карнавален костюм на орангутан, а годеницата му Кристин го следва с маймунски придвижвания – метафора на животинските инстинкти за сдвояване. Обратно, Юлия е почтено девойче, още неоцапано от живота, което нехайно подскача в бялата си детска рокличка. Скоро обаче няма да е по този начин, асоциациите стават многопластови.
Г-ца Юлия на Виттория Николова наподобява капризна от благоденствие, само че в действителност е извънредно самотна. В садистичното наслаждение да си играе като котка с мишка с другия, в прословутата война сред половете и съизмерването на обществената значителност, тя е видимо дистанцирана и хищна, само че и чуплива и уязвима. Овладян, с едвам сдържана гняв, й партнира Боян Младенов като Жан, с който като в бърз пинг-понг си разменят остри словесни удари. Мощна роля построява Лили Шомова, която трансформира своята семпла патриархална Кристин в съвсем наедно могъщ персонаж с останалите двама, в безмилостен съдник.
Сцената сред Юлия и Жан с убийството на нейното обичано канарче, по принцип цялостна със символика, тук не е по този начин подчертана, акцентът е върху жестокостта в думите, жестовете, погледите, даже в интимността сред двамата. Еротичното напрежение прегаря в скрупули и колебливост, функциите на опитомяващ и зависещ незабелязано са се сменили и любовната случка изтлява в драматичен край.
Пиесата „ Госпожица Юлия “ има мощна традиция и своите незабравени лица на българска сцена с превъплъщенията на някои от най-изявените ни артисти: Цветана Манева и Явор Милушев, Снежина Петрова и Деян Донков, Албена Георгиева и Христо Петков, даже сега Йоана Буковска и Калин Врачански в Театър 199. Тази модерна интерпретация на Антон Угринов и Стефан Иванов е може би най-изящна и безмилостна, тя поразява право в сърцето и оставя фена безгласен. Театър, който крещи, че и през днешния ден ножицата сред лукс и беднотия, обществен реваншизъм и обществена неприспособимост, сред обич и ненавист, нажежени от егото, е не по-малко необятно разтворена, в сравнение с през 1888-а, когато женомразецът Стриндберг е основал една от най-известните си произведения.
Сценографията на спектакъла е дело на Никола Тороманов, музиката – на Калин Николов, а движенческата партитура – на Деян Георгиев.
Още при започване на модерната интерпретация на Угринов и на поета Стефан Иванов (автор на виртуозно осъвременената драматургична версия, в която има телевизия, обществени мрежи и жълти медии, а задочно присъстващият граф е министър) сцената се изпълва с очевидни или по-скрити знаци. Като тъпчещи господари или послушни бойци са подредени десетки ботуши – сянката на невидимата власт, която героите се пробват да упражняват или чийто резултат изпитват. Жан се появява в карнавален костюм на орангутан, а годеницата му Кристин го следва с маймунски придвижвания – метафора на животинските инстинкти за сдвояване. Обратно, Юлия е почтено девойче, още неоцапано от живота, което нехайно подскача в бялата си детска рокличка. Скоро обаче няма да е по този начин, асоциациите стават многопластови.
Г-ца Юлия на Виттория Николова наподобява капризна от благоденствие, само че в действителност е извънредно самотна. В садистичното наслаждение да си играе като котка с мишка с другия, в прословутата война сред половете и съизмерването на обществената значителност, тя е видимо дистанцирана и хищна, само че и чуплива и уязвима. Овладян, с едвам сдържана гняв, й партнира Боян Младенов като Жан, с който като в бърз пинг-понг си разменят остри словесни удари. Мощна роля построява Лили Шомова, която трансформира своята семпла патриархална Кристин в съвсем наедно могъщ персонаж с останалите двама, в безмилостен съдник.
Сцената сред Юлия и Жан с убийството на нейното обичано канарче, по принцип цялостна със символика, тук не е по този начин подчертана, акцентът е върху жестокостта в думите, жестовете, погледите, даже в интимността сред двамата. Еротичното напрежение прегаря в скрупули и колебливост, функциите на опитомяващ и зависещ незабелязано са се сменили и любовната случка изтлява в драматичен край.
Пиесата „ Госпожица Юлия “ има мощна традиция и своите незабравени лица на българска сцена с превъплъщенията на някои от най-изявените ни артисти: Цветана Манева и Явор Милушев, Снежина Петрова и Деян Донков, Албена Георгиева и Христо Петков, даже сега Йоана Буковска и Калин Врачански в Театър 199. Тази модерна интерпретация на Антон Угринов и Стефан Иванов е може би най-изящна и безмилостна, тя поразява право в сърцето и оставя фена безгласен. Театър, който крещи, че и през днешния ден ножицата сред лукс и беднотия, обществен реваншизъм и обществена неприспособимост, сред обич и ненавист, нажежени от егото, е не по-малко необятно разтворена, в сравнение с през 1888-а, когато женомразецът Стриндберг е основал една от най-известните си произведения.
Сценографията на спектакъла е дело на Никола Тороманов, музиката – на Калин Николов, а движенческата партитура – на Деян Георгиев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ